Фалшив лукс - марки, продукти и хора, които само изглеждат скъпи

На мен пък са ми смешни хората, носещи реплики.
Богатите хора носят разни маркови дрехи не заради марката, а заради качеството, което тя гарантира. Когато носиш менте, ти съзнателно избираш не качеството, а имитацията на стандарт, който не ти е по джоба. Ами, смешно е, да не кажа и жалко.
Иначе съм съгласна, че има много качествени стоки, които не са световноизвестни. И пак стигаме до избора между качественото и известното.

Никога не съм била фен на имитацията на лукс. По-скоро бих избягнала някаква стока, ако разбера, че е маркова или 'маркова', защото ще предизвиква разговори, които не бих могла да водя без излишно напрежение. Купувам неща, които са ми по джоба и харесвам, не купувам логото на бранда.
В тази връзка, бижутата с детелините ги гледам от месеци в Тему и се чудех дали да си поръчам. Кутиите ми за бижута преливат вече, а и в момента нося злато и сребро само. Ами сега разбрах от тази тема, че са някаква имитация и няма да ги поръчвам, защото внезапно вече ми изглеждат грозни и недодялани. Същото стана преди време и с емайлираните сетове, които много харесвах по принцип, докато не разбрах, че са имитация на Фрейуил и оригиналът стига цената на много прилична кола на старо.
Марки практически не разпознавам. Наскоро си харесах едно сако от магазин, който изглеждаше много непретенциозен, а като влязох, се оказа фул с маркови дрехи ишлеме. Съответно и цените им маркови с лека отбивка като за ишлеме. Повечето марки не бях ги и чувала, вкл.на сакото. На него пък като му чух цената - 200, се стреснах, но наистина много ми беше харесало и си викам айде, веднъж се живее. Впоследствие марковото се оказа 100%  полиестер, а за капак от общо 5 сака точно това съм го облякла точно 2 пъти, защото все нещо не ми пасва на визията. Само за сравнение, имам 2 сака за по 12 лв от Синсей и почти само тях нося.

Гес пък точно за мен са символ на некачествена, кичозна скъпотия, изкуственяци на неоправдано високи цени. Само парфюмите им харесвам.

Аз ненавиждам заемите и дълговете, категорично не бих била по-щастлива ако всичко ми е на изплащане. На мен ми изглежда като ужасен начин на живот.

П.п.тези емайлирани бижута Freywille са пример за нещо, чиято себестойност е много по-ниска от обявената цена. Участвала съм в тяхна игра и ако бях спечелила, щях да си го нося, но никога за нищо на света не бих ги купила и изобщо не бих се почувствала щастлива, ако похарча пари, колкото за една екскурзия, за тях. Ако става дума, традиционните бижута с емайл, които наистина са рисувани, а не някакъв принт, ми харесват много повече (финифт ли се казваше - има много интересни съвременни версии)...

Веднъж купих кола на изплащане. Втора употреба,но луксозна. Изплатих я обаче за една година и половина. Така става. Иначе години наред – не.

Това е и моето мнение по въпроса за стандарта - трайно обитаване и вписване в съответната (по-)висока орбита.

Разбира се, че човек трябва да се разпростира според чергата си! Спокойствието цена няма - да знаеш, че каквото и да се случи имаш резерв и можеш, например, да си търсиш работа половин година, а не да трябва да скочиш на първата възможна, за да не не останеш без дом и покъщнина. Като цяло и масово финансовите съветници препоръчват при кредити да има спестена сума буфер за шест месеца, а по-добре и година за вноските по съответните задължения.
Да си угаждаш и всичко да ти е на кредит - амеркинския начин на живот, за мен лично е най-големият ужас, който мога д си представя. А какво ще стане при една икономическа криза, която да удари твоя сектор, например? Или недай Боже заболяване? Тия хора може и да изглеждат по-щастливи, но това е изкуствен стандарт, а както всички знаем - от високо лесно се пада и повече боли. Честно, не мога да си представя да ме заболи зъб и да трябва да разчитам на заеми...

Ами аз съм от първите, не си представям да мога да имам тоя буфер, но да го профукам. Но съответно се лишавам от разни неща, за да го имам.
А имам роднини, които вечно са на ръба, но си имат всичко. Жалват се как нямат пари, но са щастливи, че си имат другите неща и ми говорят със съжаление, че аз ги нямам.
Та се замислих къде свършва разумът и почва стиснатостта.

О, Мерин, стиснатост е друго - да имаш много пари, да можеш да си позволиш всичко, а в същото време да цепиш стотинката на две и да пазаруваш от втората употреба. Не е стиснатост да имаш среден стандарт и да ползваш среден клас телефон, среден клас облекло и обувки. А и кого лъжеш с топ марки облекло и обувки, а вечер на масата да изладуваш всичко това с кремвирши или наденица.

ОК, ама взет флагман айфон на изплащане, топ телевизор на изплащане, любимото ми - почивка до екзотична дестинация на изплащане... това не е стандарт. Това е демонстрация на стандарт и аз правя разлика между двете.

Имах далечни познати от малък град. Жената забременя, хора с нормално заплащане са, ама много робуваха на  "ама какво ще кажат хората". Изтеглиха кредит, за да купят бебешка количка Чико за бебето. И за да пазят количката, младото момиче винаги беше придружено от свекървата, за да пазят количката. И какво - за да пазим една скъпа количка, младата жена няма нито една разходка без свекърва си, а какво ли са казали хората в малкия град, които ги познават и знаеха, че не са за дередже количка Чико

За мен в тази история най-изумителното е, че цените на тези колички са ниски до почти средна ръка, т.е. въобще не попадат в нужната категория, за да бъдат считани за демонстрация на лукс и охолство. Ако трябваше на всяка една разходка да влача и свекърва с мен, щях да се напрягам само от мисълта за излизане и най-вероятно почти нямаше да излизам от дома си докато не проходи детето.

За мен фалшивият лукс напоследък се изразява в козметични продукти на безумни цени, предлагани от марки, за които никой не е чувал. Фалшив лукс ми е и животът на кредит като в горния пример - какво ли не правят хората, за да впечатляват околните. "Какво ще кажат хората?". И какво казаха? Какво се промени като го казаха?

Скоро бях в болница. Един мъж от съседната стая казваше, че понякога нещо се доплаща и се надяваше да не му поискат доплащане, защото е дошъл с 40 лв. Точно съжалявам горкия човек, когато му видях телефона, видимо скъп. После някой каза, че този телефон струва 3000 лв. Ами, глупаво ми се струва. Едва ли този човек работи нещо кой знае какво, за да му е нужен този телефон.

И аз така. Никога не съм била от най-пестеливите, но смятам, че буфер си требе, дългове - мерси.
Притеснена ще се чувствам непрекъснато с дългове и без буфер, особено на тия години. Айде, като си млад, не си имал време за спестявания, в общия случай имаш мама и татко, работа можеш да поемеш всякаква... макар че и за млади не съм фенка на "веднъж се живее", доведено до изкуство.

Историята е от преди повече от 20 години и тогава си бяха топ. Аз не можах да си позволя такава, купихме най-евтината за около 200 лв беше, а тези бяха 1000 лв +. Сега знам, че има и много по-скъпи, но тогава беше друго.
Да са живи и здрави де, така са си решили, просто го дадох като странен за мен избор. За тях вероятно си е било ОК.

Неща, които аз не разбирам и не възприемам:
Таксиметров шофьор ми се хвалеше с нов скъп телефон, който грубо тогава струваше почти колкото втората ръка такси.
Да нямаш пари да си оправиш зъбите, но да демонстрират корекции, а да не можеш буквално да се усмихнеш.
Всичко да ти е уж марково, да обясняваш, че не можеш ако джапанките ти не са маркови, ама да просиш от клиентите си пари назаем.
И други имам, ама няма значение. Всеки си пати от собствената си глава и решения.

Дубай, Малдиви, Доминикана - не са висок клас места за почивка. Истински богатите ходят по места в които обикновен човек няма достъп. Примерно о-в Мустик - я се пробвай за там. Не може.

Аз забелязвам, че истински богатите хора (финансово и/или духовно, емоционално) избират не марката, а качеството. Ако една тениска е от 100% памук, местно производство, и струва 30 лв. (примерно), богатият човек ще купи нея, а не тази, струваща 300 в спортните сайтове. Има голяма разлика също между хора, които са се родили в богати семейства, и такива, които са станали богати впоследствие. Първият тип често пилеят парите на родителите си, защото не са имали потребността да се научат да пестят, а вторият тип - в повечето случаи оценяват парите, но там пък има склонност към залитане към скъперничество.

Лично за мен в България масово "известните" изобщо не са толкова богати, колкото показват в социалните мрежи. Повечето също живеят, изплащайки кредити за луксозните стоки, коли, имоти. Никога не ми е било окей някой да носи дрехи за хиляди левове, а да няма пари да си плати сметките, например, както се обсъди и назад. Човек трябва да си подреди приоритетите правилно в зависимост от доходите.

Ако се загледаме в социалните мрежи, всички са слаби, красиви, успешни и заможни. Това депресира голяма част от младите хора, а друга част - мотивира да постигат всичко, на всяка цена. Фалшивият стандарт, който се създава, води до поведение, което е вън от моралните граници, от ценностите. А всъщност истината е, че и тези толкова щастливи певици, актьори, инфлуенсърки имат проблеми, житейски кризи, несгоди, просто ги крият зад напарфюмирани и шаблонизирани постове.

В училище, после в университета съм имала съученици и колеги, които демонстративно се хвалят пред другите - "Виж какъв телефон имам, дадох над два бона за него". Имам проблем с тези изказвания по няколко причини: 1) не те, а техните родители, гаджета, роднини са купили телефоните им; дори да са си го купили, спестявайки пари от работа, всъщност пак някой е плащал другите им разходи - излизания, храна, сметки, за да имат възможност да отделят пари от заплатата си; 2) не си дават сметка, че по този начин влияят зле на деца, които са по-лабилни психически и нямат възможността да си купят дадената вещ; 3) в дългосрочен план проектират залитане към модели на мислене, даващи приоритет на материалното над духовното, което за мен не е редно.