Не че не се разбираме, но не сме близки и не се виждаме, само с една братовчедка поддържам връзка
- Публикувана: 26 юли 2025, 17:40 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2025, 21:10 ч.
Разбирате ли се с роднините си?
Имам безумно много братовчеди заради това, че само по бащина линия дядо ми е 7мо дете, а баба ми поне 5то. Повечето не ги познавам, не изпитвам желание или необходимост от това, въпреки че баща ми настоява "защото сме семейство". С годините, когато вече не можеше да ме мятка по вечеринки се отчуждих и нямам желание да общувам с хора, с които не ме свързва никакво общо занимание или интерес.
Аз пък много харесвах сбирките на братовчедите на втория ми татко и с удоволствие ходех на тях докато нашите и чичо бяха живи,но след като починаха спрях.И въпреки че не сме кръвни роднини си ме имат за тяхно дете.Единият братовчед живее във Варна и с малката му дъщеря сме си близки от деца.Тя живее в Нидерландия,но когато се прибере почти винаги успяваме да се видим,а преди 2 години случайно се засякохме във Варна и тя ни покани на гости при родителите си (преди това ни бе поканила на юбилея на баща си,но съвпадаше с първия рожден ден на малкия и отказахме,на гостито обаче отидохме и ММ и баща ѝ си допаднаха страшно много).Оттогава като ходим на Варна винаги се обаждаме.Общуването е приятно за всички ни.
На мен ми харесва, че имам роднини из чужбина, защото все си казвам, че имам причина да ида еди къде си, мога да се обадя на еди кого си. Но така е и с приятелите.
На времето нашето семейство е било приют за всичките провинциални роднини по бащина линия дошли да се учат в София и от това е произлязъл един куп негативизъм. Съответно съм слушала какви ли не истории и драми относно роднините както и несправедливостите които са се случили.
Такъв е бил живота тогава, и хората са се тормозели с очаквания по родова линия. Много народ живее с очаквания по подразбиране дори и днес.
Аз съм излязла от тази схема напълно. Израстнала съм във време в което не е било толкова изнасилено положение с очакванията.
Считам , че тези очаквания са проява на провинциализъм. Когато си в голям град си по самостоятелен и се оправяш сам, не си длъжен на никого или не очакваш от чичо ти да ти помага или не се очаква ти да приютяваш хора у вас - има ербиенбита, квартири. Който иска да минава тънко да не си мисли, че ще е за моя сметка.
В този ред на мисли не считам, че е нужно да поддържам контакти с роднини ако нямаме някакви близки интереси. Имам си една много готина леля в Канада, ние просто се разбираме прекрасно с нея и си се чуваме от време на време. Ходили сме си на гости, подпомагали сме се. За такъв човек просто натурално се отварям, за разни други дето е изтезание да изкарам 2 часа с тях, нямам време.
На времето нашето семейство е било приют за всичките провинциални роднини по бащина линия дошли да се учат в София и от това е произлязъл един куп негативизъм. Съответно съм слушала какви ли не истории и драми относно роднините както и несправедливостите които са се случили.
Такъв е бил живота тогава, и хората са се тормозели с очаквания по родова линия. Много народ живее с очаквания по подразбиране дори и днес.
Аз съм излязла от тази схема напълно. Израстнала съм във време в което не е било толкова изнасилено положение с очакванията.
Считам , че тези очаквания са проява на провинциализъм. Когато си в голям град си по самостоятелен и се оправяш сам, не си длъжен на никого или не очакваш от чичо ти да ти помага или не се очаква ти да приютяваш хора у вас - има ербиенбита, квартири. Който иска да минава тънко да не си мисли, че ще е за моя сметка.
В този ред на мисли не считам, че е нужно да поддържам контакти с роднини ако нямаме някакви близки интереси. Имам си една много готина леля в Канада, ние просто се разбираме прекрасно с нея и си се чуваме от време на време. Ходили сме си на гости, подпомагали сме се. За такъв човек просто натурално се отварям, за разни други дето е изтезание да изкарам 2 часа с тях, нямам време.
Не се виждаме често, не си правим сбирки. Но с абсолютно всички се виждаме когато ходим в съответния град/държава, независимо колко рядко е. И всеки ще помогне на всеки при нужда. Това сме го проверили - ако трябва да се спи някъде, ако трябва помощ с познат специалист, ако трябва посещение в болница, пари за нещо важно, упътване в съответната държава и/или превоз, да пренесат някаъв багаж. Никой не е отказал, макар че не сме се виждали примерно 3 години, прегърщаме се сърдечно и си говорим. И после пак години.
Не мога да кажа, че сме близки даже хич. Някакво усещане е, че тези хора са ти роднини и чувство за общност.
Но - нямаме никакви конфликти, не сме делили апетитни имоти, не сме се карали. Може би затова е така, нямаме реално за какво да се скараме така, нищо не делим, не живеем наблизо, не си досаждаме, никой не е злоупотребвал с помощ и престой никога.
Не мога да кажа, че сме близки даже хич. Някакво усещане е, че тези хора са ти роднини и чувство за общност.
Но - нямаме никакви конфликти, не сме делили апетитни имоти, не сме се карали. Може би затова е така, нямаме реално за какво да се скараме така, нищо не делим, не живеем наблизо, не си досаждаме, никой не е злоупотребвал с помощ и престой никога.
Да. Ние сме голям род, по родословно дърво, първият ни известен нам прародител е роден 1823 г. И оттам почват по няколко деца, втори съпрузи.... Разбира се, не с всички разклонения се виждаме а и сме в различни населени места.
Аз съм отгледана заедно с първите ми братовчеди. Имаме родова среща един път в годината и отбелязваме юбилеите със събиране. Последният беше на семейна двойка, която навършва 90 и 85. . Доста народ сме. Между тях няма хора, с които не се разбираме. Нямаме и имотни и други противоречия към днешна дата, наследствените въпроси се уредиха своевременно.
От страна на мъжа ми имаме само няколко роднини, но те са прекрасни хора., за съжаление не живеят в София и ги виждаме веднъж годишно.
Аз съм отгледана заедно с първите ми братовчеди. Имаме родова среща един път в годината и отбелязваме юбилеите със събиране. Последният беше на семейна двойка, която навършва 90 и 85. . Доста народ сме. Между тях няма хора, с които не се разбираме. Нямаме и имотни и други противоречия към днешна дата, наследствените въпроси се уредиха своевременно.
От страна на мъжа ми имаме само няколко роднини, но те са прекрасни хора., за съжаление не живеят в София и ги виждаме веднъж годишно.
Всъщност точно в жилище на мой братовчед живяха под наем големите ми дъщери, докато бяха студентки и не им се налагаше да си стоят в България през пандемията.
Сега и третата ще е в същия апартамент. Да е жив и здрав братовчед ми, защото иначе щеше квартирата да ни излезе солена.
Сега и третата ще е в същия апартамент. Да е жив и здрав братовчед ми, защото иначе щеше квартирата да ни излезе солена.
За съжаление не сме близки. Родителите ни са скарани от много години,поради най-тъпата причина,а именно заради имоти. Но дори и преди това,бяхме близки само със сестрата на майка ми и нейните деца. С роднините от страната на баща ми изобщо никакъв контакт,евентуално на някоя сватба или погребение,ако се засечем.
Понякога ми липсват братовчедите,помня ги с добро,не са лоши хора,напротив.
Понякога ми липсват братовчедите,помня ги с добро,не са лоши хора,напротив.
Делят ни големи разстояния, но подържаме връзка - с някои само по поводи, с други - редовна и без поводи. И аз, и ММ сме израстнали в постоянни контакти с първи и част от втори братовчеди и родителите им и за мен това е съвсем нормално. За съжаление, да осигурим подобна среда на дъщеря ни се оказва по-трудно, пак заради разстоянията.
Не общувам с никого. Когато се видим, се радваме и си обещаваме да се чуваме и виждаме, но никой не поема инициативата след това.
Ако за нещо се наложи да се чуем по телефона с братовчедите, се държим приятелски и приятно. Разказваме си някакви неща. След това се забравяме или моето усещане е, че те ме забравят и спазвам дистанцията, която, струва ми се, те определят. Заети са и т.н. Ми, ок, щом сте заети, когато някой ден не сте, ще се видим.
Някои много близки починаха, с други сме просто различни.
Поддържам отношения само с едната си племенница, но аз съм тази, която се обажда и се притеснявам да не досаждам. Ако започна да я търся рядко, и тя ще отпадне от листата с роднините, в които общувам. За сега е само тя в тази листа.
Ако за нещо се наложи да се чуем по телефона с братовчедите, се държим приятелски и приятно. Разказваме си някакви неща. След това се забравяме или моето усещане е, че те ме забравят и спазвам дистанцията, която, струва ми се, те определят. Заети са и т.н. Ми, ок, щом сте заети, когато някой ден не сте, ще се видим.
Някои много близки починаха, с други сме просто различни.
Поддържам отношения само с едната си племенница, но аз съм тази, която се обажда и се притеснявам да не досаждам. Ако започна да я търся рядко, и тя ще отпадне от листата с роднините, в които общувам. За сега е само тя в тази листа.
Няма на кого да се обадя от роднините ми и това ужасно ми тежи. Най- близка ми беше сестра ми, с която сме близначки, но тя се разболя от нещо, което не е ясно ранна деменция ли е, Алцхаймер или нещо съвсем друго, но не излиза от къщи, не говори никого, не е виждала нито мен, нито сина си от 1 година. Не иска. Сестрите на майка ми и баща ми техните съпрузи починаха всички до един, родителите ми също. Повечето ми първи братовчеди вече не са живи, или отдавна са в чужбина. Племенника ми живее в София и не се прибира,защото не може да се види с майка си. Не си говоря с никого.
Почти не ми останаха роднини.
Починаха всичките ми баби, дядовци, а накрая и майка. С тях общувах много, бяхме безкрайно привързани и ми липсват неимоверно.
Сега останаха баща ми, сестра ми, нейните деца и други далечни роднини (лели, братовчеди), с които не сме се карали, но времето ни раздели и почти не се виждаме.
Баща ми е много възрастен, но със старчески изменения на характера. Дразни ме - карам му се, после пък ми става жал. Със сестра ми бяхме в супер отношения докато майка беше жива, но напоследък си разменихме някои по-груби реплики поради нежеланието да поеме ангажимент към баща ни, вследствие на което всичката отговорност по него (лекарства, доктори, чистене, готвене, пране) падна върху мен. Не знам занапред как ще я караме с нея.
Накратко - тъпа история е при мен с роднините, а когато бях дете и млада жена ситуацията беше съвсем различна. Баба и дядо бяха живи, събирахме се братовчеди, играехме, кипеше живот. След като те си отидоха притегателният център вече го няма и се пръснахме. След като и майка почина вече съвсем нищо не е същото.
Пропуснах да кажа, че единствено с една леля от страна на майка ми прекъснах всякакви контакти след като на помен на гробищата ме нарече "стисната", за дето не им бях организирала обяд в ресторант "за Бог да прости". Изтрих тази жена от живота си.
Починаха всичките ми баби, дядовци, а накрая и майка. С тях общувах много, бяхме безкрайно привързани и ми липсват неимоверно.
Сега останаха баща ми, сестра ми, нейните деца и други далечни роднини (лели, братовчеди), с които не сме се карали, но времето ни раздели и почти не се виждаме.
Баща ми е много възрастен, но със старчески изменения на характера. Дразни ме - карам му се, после пък ми става жал. Със сестра ми бяхме в супер отношения докато майка беше жива, но напоследък си разменихме някои по-груби реплики поради нежеланието да поеме ангажимент към баща ни, вследствие на което всичката отговорност по него (лекарства, доктори, чистене, готвене, пране) падна върху мен. Не знам занапред как ще я караме с нея.
Накратко - тъпа история е при мен с роднините, а когато бях дете и млада жена ситуацията беше съвсем различна. Баба и дядо бяха живи, събирахме се братовчеди, играехме, кипеше живот. След като те си отидоха притегателният център вече го няма и се пръснахме. След като и майка почина вече съвсем нищо не е същото.
Пропуснах да кажа, че единствено с една леля от страна на майка ми прекъснах всякакви контакти след като на помен на гробищата ме нарече "стисната", за дето не им бях организирала обяд в ресторант "за Бог да прости". Изтрих тази жена от живота си.