Чичо ми (брат на баща ми) има жена, която на мен ми е леля. Да, знам, че официално е "стринка", но при нас така казват и на съпругата на чичото.
- Публикувана: 26 юли 2025, 17:40 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2025, 21:10 ч.
Разбирате ли се с роднините си?
Аз поддържам ежедневен контакт с родителите ми. Много се обичаме. Имам двама братовчеди, но родителите ни не са в добри отношения и се отчуждихме с тях. Въобще не контактуваме от около 20 години. Поддържах близък контакт с леля (тя нямаше семейство), но тя почина. Поддържаме отношения със сестрата на съпруга ми и семейството й, много се уважаваме, но ми липсва истинска близост - да споделя какво наистина ми тежи. Но там мога да разчитам винаги на подкрепа.
С родителите и брат ми съм много близка. Поддържам контакт с лелите и първите ми братовчеди редовно. С едната братовчедка даже започнахме наскоро да се чуваме почти всеки ден. С чичовците не се чувам, лелите ми им предават.
С вторите братовчеди сме приятели в соц. мрежите и дотам.
С едните ми баба и дядо поддържам контакт от някакво чувство за дълг, иначе всяко тяхно отваряне на устата е опит за заяждане, омаловажаване или сарказъм. Другите починаха.
Освен на сватби и кръщенета, не се събираме всички роднини по празници. Винаги сме в тесен кръг, а най-често с мъжа ми сме на екскурзия и не се събираме ни с родители, ни с роднини. Живеем в различни краища и всички са с разни странни семейни формирования.
Мъжът ми е по същия начин. Общува само с майка си, брат си, жена му и един чичо. Всички останали или са починали, или не ги познава.
С вторите братовчеди сме приятели в соц. мрежите и дотам.
С едните ми баба и дядо поддържам контакт от някакво чувство за дълг, иначе всяко тяхно отваряне на устата е опит за заяждане, омаловажаване или сарказъм. Другите починаха.
Освен на сватби и кръщенета, не се събираме всички роднини по празници. Винаги сме в тесен кръг, а най-често с мъжа ми сме на екскурзия и не се събираме ни с родители, ни с роднини. Живеем в различни краища и всички са с разни странни семейни формирования.
Мъжът ми е по същия начин. Общува само с майка си, брат си, жена му и един чичо. Всички останали или са починали, или не ги познава.
Като се замисля имам много роднини като бройка,но реално с почти никой не съм близка. Прабабите и прадядовците ми са имали сума ти деца и съответно имам сигурно около 25-30 втори братовчеди. С 2-3 да поддържам някаква връзка,голяма част от останалите дори не познавам, с някои сме приятели в соц.мрежи. За първи братовчеди - имам 4. От страната на майка ми (тя имаше брат) - две братовчедки - не съм ги виждала от 15 години сигурно. Майка им ги настрои срещу нас, мислеха си ,че някакво “невидимо наследство” ще взема аз,защото съм най-малката в рода,най-чаканата. Имат си семейства и деца,но нищо повече не знам за тях. Даже видях,че едната ме е махнала от ФБ от приятели. Другите ми първи братовчеди (от страна на баща ми) - опитвам се да съм близка с тях,но те не полагат особени усилия,рядко ме търсят.
Никак. Ще прозвуча ужасно, но чак ми олекна като починаха. Като цяло бяхме много разпиляна рода и много много не комуникирахме, та немалко братовчеди дори не знам че съществуват сигурно. Но предвид че всичките ни отношения в семейството бяха свързани с караници, унижения, побоища и пиянски свади съм много щастлив , че нямам абсолютно никаква връзка с тези хора вече. За сметка на това с родата на жена ми сме в перфектни отношения.
Израстнала съм в много тесен кръг от роднини. Баща ми беше неодобряван от семейството на майка ми.
Поради тази причина почти не съм общувала с братовчеди, лели, чичовци - почти не ги познавам.
Не мога да кажа, че ми е липсвало. Мисля, че така дори ми е било по-добре. В моята ситуация.
Вече от страна на мъжа ми има повече роднини.
Впечатленията ми са, че понякога общуването с роднини е по задължение и някак затормозяващо. Но не виждам начин да се избегне напълно. Ако не са налице някакви драстични обстоятелства, които да налагат преустановяване на отношенията, според мен е най-добре човек да поддържа здравословни отношения на любезност и добронамереност с роднините си.
Поради тази причина почти не съм общувала с братовчеди, лели, чичовци - почти не ги познавам.
Не мога да кажа, че ми е липсвало. Мисля, че така дори ми е било по-добре. В моята ситуация.
Вече от страна на мъжа ми има повече роднини.
Впечатленията ми са, че понякога общуването с роднини е по задължение и някак затормозяващо. Но не виждам начин да се избегне напълно. Ако не са налице някакви драстични обстоятелства, които да налагат преустановяване на отношенията, според мен е най-добре човек да поддържа здравословни отношения на любезност и добронамереност с роднините си.
Много тъжно, ако е така, Есмее.
Хубаво е човек да има близки около себе си, като едва ли всички са токсични.
Колегите по задължение не се брои, това е работа и просто се върши, каквото има. Не го слагам в никаква графа, особено ако става дума за голям колектив, а не малък офис.
Но темата е за роднините.
Хубаво е човек да има близки около себе си, като едва ли всички са токсични.
Колегите по задължение не се брои, това е работа и просто се върши, каквото има. Не го слагам в никаква графа, особено ако става дума за голям колектив, а не малък офис.
Но темата е за роднините.
Днес ми е ден, в който си дадох сметка, че общувам само с колеги по задължение и никакви роднини.
Ако човек работи не хоум офис, наистина прекарва най-много време с колегите си. Ако са свестни, добре, ако не са, лошо.
Аз почти не общувам с роднини, също. С братовчедка ми и леля ми общувам рядко, виждаме се веднъж на няколко месеца, а съм израснала с братовчедка си. С брат си не говоря, съдихме се даже две години.
С майка ми опитвам да дам време на отношенията ни. Баща ми е покойник.
Вторите ми братовчедки от едната страна имам във фейсбук и си честитим рождените дни, но не общуваме.
Другите ми втори братовчеди не познавам, с тях също се съдим.