Разбирате ли се с роднините си?

Не. Не сме се карали, не се мразим, просто сме различни. Някога ни свързваха родителите, после това отпадна. Е, имаше и някои стари лоши спомени, но пак не между нас, а между предните поколения. Но не ми липсват.

И при мен както го е описала Черна станция.

Братя и сестри, както и първи братовчеди нямам. Майка е единствено дете, а сестрата на баща ми беше бездетна. Единствените ми близки роднини са майка ми и баща ми, но те си имат бурен социален живот, не са в контакт един с друг и никога не са ме търсели често. Само аз им звъня и вече спрях. Майка отдавна не идва да ни види, а и аз от 10г не съм си ходила в България.

Последната среща с купища дъртоци от половината рода беше на погребението на баба ми преди 15 години и повече. Имаше и две млади трети братовчедки, които там видях за пръв път и втора, с която живеем в един и същ град и едно кафе не сме изпили заедно.

Майка ми се вижда с всякакви роднини до десето коляно, които я търсят основно за услуги. Искаше да идват да ме гледат като се прибрах след 11г отсъствие, макар и по телефона да и казах, че не ги ща. Държах се леко студено и повече не ме закача с такива. Намира за нужно да ми съобщава кой родил и кой умрял, че и на погребенията ходи.

С повечето роднини едва ли ще се познаем на улицата.

От детството имам много мили спомени от една втора и една трета братовчедка, но не зная как да ги открия. Майка не е в контакт с техните роднини, защото в Сливен сменили телефонните номера и като се обадила в пощата и казали, че няма да и дадат новите. Тъпо, ама.... Не знам няма ли White pages да ги потърся, но не им знам точните имена, на кого се води телефона итн.

И с роднините на ММ не съм близка и не ходя с него да се гледам с тях. Децата ми се срещат с първите си братовчеди.

Понеже сме живяли цял живот далече от роднините и повечето не съм ги и виждала, не ми липсват. Ценя си приятелите повече от всеки друг. С тях поне имаме общи разбирания и интереси.

И аз така. Моите роднини са майка, брат ми, дъщерята, зетя и внуците.  Никакви контакти нямам с други роднини. Не сме се карали, поели сме различни пътища.

Разбирам се добре с майка, баща, баба и прадядо. Леля ми и чичо ми живеят в чужбина и се виждаме през няколко години.Братя и сестри нямам, а с болшинството братовчеди не сме се виждали от години, пък и не сме си взаимно интересни. Само един братовчед ме търси от дъжд на вятър и то основно за услуги (я да му помогна с някоя курсова, я да му дам колата и подобни).

Не поддържам връзка, от време на време поздравяваме разни мои лели но това е.
Покрай Фейсбук бях се сприятелила с роднини, които не познавах, а се отдръпнах от други … така ми е добре.
Обичам да се видим след години, да се похвалим кой какво е направил, но не да се виждаме постоянно.

Аз да. Баща ми са 4 деца, майка ми 3. Всички имат по 2 или 3 деца. Израснах в близки отношения с братовчедите си и много ги обичам. С годините с някои не успяваме да общуваме често, понеже са в чужбина - Гърция, Италия, Испания, САЩ, Канада, Великобритания, но с тях си пращаме съобщения и снимки, чуваме се за празниците, опитваме да виждаме при посещение в съответната държава, даже сме се уговаряли за срещи на трети места. За съжаление срещите са през няколко години, но не сме прекратили контакт.
С тези братовчеди, които са в страната, сме в няколко различни града, но се уговаряме при пътувания да се видим поне веднъж в годината и се чуваме веднъж на 2-3 месеца. С някои от тях имаме и приятелски отношения или други връзки - тип кумство, кръщение на децата и т.н.
Това конкретно за първите ми братовчеди, които са общо 12 + аз и сестра ми.
За сестра ми съм писала, че сме много близки. Тя много ме обгрижваше някога, понеже ми е кака с 8 години, а като възрастни много се сближихме след връщането ни от Дания.
За голямо съжаление, бабите и дядовците ми са отдавна покойници, а от лели, чичо и вуйчо ми остана само сестрата на майка ми, която е много по-млада от нея и много се обичаме и търсим редовно.
Имам много втори братовчеди също, но повечето не ги познавам. Въпреки това има няколко от тях, с които се знаем по друга линия - с едната, която е бивша популярна съфорумка, се сближихме преди няколко години и даже си купихме съседни ваканционни жилища, защото ни е приятно да общуваме семейно, а мъжете ми откриха много общи интереси.
С роднините на съпруга ми е лесно, защото той има само брат (писала съм за отношенията с девер ми и етървата, с които дори работим заедно) и 1 първа братовчедка, с която са близки и се събираме 3-4 пъти в годината на по питие, но се чуват поне веднъж на 10 дни.
Конкретно за празници се събираме само нашето си семейство - съпругът ми, децата, зетьовете, стига да успеят големите да се приберат. Единствено за НГ си имаме традиция със сестра ми да се събираме след полунощ. В този период на годината се виждаме и със сватовете.
През годината ходим по няколко пъти до родителите ни, откакто живеят в друг град, а цяло лято сме в един град и тогава се виждаме 1-2 пъти в седмицата.

Общуваме с братовчедите колкото се може по-често макар че сме разпръснати из Европа - Белгия, България, Германия и Холандия. Имаме си семейна вайбър група и в нея редовно пишем и качваме снимки. Отделно се чуваме по телефона и си ходим на гости. Не е като да живеем в един град, но това е положението. Но ние от деца сме много близки, вероятно защото много често бяхме отглеждани заедно.

Не сме в лоши отношения.
Баща ми много държи на семейството и на неговите роднини. Постоянно говори, че сме близки. От страната на майка ми и тя самата са по-студени. Като направя сравнение, по-сърдечните хора и то не само за хапка и пийка реално са от страната на майка ми. Откъм татковата и за хапка и пийка не стават.

Тук в София почти нямам роднини. Към днешна дата, отношенията които поддържам са с родителите ми, баба ми (като с нея се чувам по скоро по задължение), със семейството на чичо ми, което обаче от много години живее в чужбина и рядко си идват. Също така с една втора братовчедка, която е в друг град. Не, не си ходим на гости по празници, всеки си празнува отделно. Никой от нас не задължава с нищо другите. Преди поддържах контакт с повече роднини, но постепенно това се промени.

С част от родата правим редовни сбирки, с друга част не (отчуждиха се по тяхно желание). Подкрепяме се като цяло с редовните, малка мафия сме. Но са нужни доста компромиси и усилия да се поддържат такива отношения, от всички. Нямаме кавги за имоти, може би това е една от основните причини за роднински конфликти.

Не или рядко. Не сме се карали, просто сме си извън животите един на друг, за съжаление. От поколението на родителите ни много повече общуваха, гостуваха си, разменяха картички, говореха по телефона.
Някои от вторите братовчеди и аз не ги познавам, други обаче ги имам вместо първи, това са ми братовчедиТЕ, защото пък имам само двама първи и с тях никога не съм общувала активно - не живееха в Бг.
Така или иначе - да е жив Фейсбук, че възрастните повечето починаха и няма от кого да научавам какво става с по-младите.
_____

Магдена, аз такъв тест не съм си направила само по една причина, заради доброволното споделяне на лични данни.

Иначе имам нива от прадядо и прабаба, които не познавам, починали са много преди да се родя. И заведох дело аз, защото това чудо не е делено толкова поколения и така разбрах имената на вторите ми братовчедки. Не ги познавам, големи жени са, по-големи много от мен. Не сме общували и с техните родители почти, баща ми ги познаваше и рядко ги чуваше. Та.. покрай делата си научихме имената. Но аз не ходя на заседанията лично и не ги виждам, май и те не ходят.

Да,разбираме се с повечето,но се виждаме рядко.С мащехата ми(която ми е кака, защото е само с 11 години по-голяма от мен) съм в отлични отношения (с баща ми-не, всъщност той е единственият,с който не поддържам връзка от 4 години,за съжаление от 5-те си деца вече познава само единият ми брат,другите ни е забравил).Имам 2-ри- 3-ти братовчеди,с които си пишем за поводи, когато са в България се виждаме.Със свекърите си съм особено близка и нормално след като от 20 години нямам родители (за мен баща бе вторият съпруг на мама, който ме е отгледал от 4-годишна и бях любимото му дете, въпреки че имаше две свои-батко от първия му брак,с който съм в отлични отношения,и сестра ми-общото им дете с мама).