Разбирате ли се с роднините си?

Нашите не са ходили на ресторанти за помен,  имаше някаква стая на гробищата, където се черпеха хората си спомням.

Да, точно- на гробищата, а после най-близките в дома на починалия.

Не знам кое е задължително и кое не, но ако видя, че не ме поканят на ресторант след помен не бих настоявала. Дори и да очаквам, ще си премълча. Не бих обиждала най-близките. Това е липса на елементарно възпитание.

Аз не знам, как ще ядеш, като знаеш какъв е повода. Тази година два пъти ходих на 40 дни, ми то си е направо клюкарско събиране за живите, храната и от ресторанта и от раздавките ни я сложиха за вкъщи, ми и вкъщи не ми се ядеше, ако има начин, изпращам раздавка и изобщо не ходя, но нямаше как, на първа братовчедка и на сестрата на майка ми, много се имахме, много се събирахме, почти всяка седмица ходехме по ресторанти със семейството на  братовчедката.

Да,разбирам се с роднините.
Чувам ги по телефона по празници.
Нямам много братовчеди,защото дядо ми е бил единствено дете,майка ми също.
А родата на баща ми почти не познавам-освен чичо ми и братовчед ми,които живеят в чужбина.
Родата на мъжа ми-също не е голяма.
Той няма първи братовчеди,защото майка му е единствено дете,а чичо му е бездетен.
Брат ми е женен втори път за чужденка,която има деца.
Събираме се по празници.

Имам голямо семейство и от страна на майка ми, и от страна на баща ми. С много от тях поддържаме много близки отношения, но, разбира се, има и хора, които са доста проблемни. С някои направо съм прекъснала всякаква връзка, не си заслужават нервите ми.

Баща ми, например, смята, че роднинските връзки са най-важното и че трябва да сме близки с всички. Според него - където трябва, си траеш, а към по-възрастните - задължително уважение. Аз мисля, че уважението трябва да е взаимно. Затова общувам само с тези, които се държат с такт. За празниците се виждаме, но през останалото време предпочитам да съм с хората, които съм избрала сама, а не с тези, с които просто сме от същия род по стечение на обстоятелствата

Разбираме се, общуваме, доколкото е възможно. Най-сплотени бяха поколението на бабите и дядовците ми. Те поддържаха връзка до трети, четвърти братовчеди. Поколението на майка ми и баща ми направи нещата по-камерни,  до към вторите братовчеди . Братовчедите от моето поколение се пръснахме по света и у нас след десети ноември, и имам много хора, с които сме били близки като деца, но сега аз не познавам техните деца - знам ги по имена, виждала съм ги на видеовръзка, но нямаме лични отношения. Тези от Европа се прибират поне веднъж годишно, но от тези от по-далечните дестинации (Америките, Австралия, Азия) има хора, които не са се връщали от 20 години. Съответно нашите деца няма да познават техните деца, и дотам с роднинските отношения.

Не мога да кажа със сигурност дали това е добро, или лошо. Има и положителни, и отрицателни страни.

Понякога ми дотежава, че трябва да обслужвам емоционално лели и чичовци, които по телефона с децата си са "Добре съм, маме, всичко е наред, не ме мисли мене, здрава съм, всичко си имам!", а мен ме заливат със злободневна доза екзистенциално недоволство . Разбира се, на разположение съм само за към любими лели, чичовци и други роднини. Има и неколцина отровни интриганти, на които съм блокирала телефоните, и за които няма да си мръдна пръста при никакви обстоятелства.

Минимизирахме връзките с роднини. Моята дъщеря познава само първите си братовчеди, и на моите първи братовчеди децата, но вече не си гостуваме. По линия на баща си не познава негови роднини.
Радвам се, че се промени живота и роднинските връзки остават на заден план. Че преди ми бяха много досадни тези разменни гостувания. Сега комуникациите са друго ниво, не си пишем писма и няма нужда да си ходим по къщите, за да се виждаме.

Не е задължително да се ходи по къщите, за да се поддържа контакт.
Ние си поддържаме активно, както писах по-горе, но не си ходим по къщите. Събираме се навън, срещаме се някъде на заведение, понякога отиваме на едно и също място (град) и всеки си намира хотел или апартамент, има си своя семейна програма, а по време на престоя излизаме заедно на кафе, на плаж или на ресторант, но не сме постоянно заедно и не си пречим на личните планове, съобразявайки се взаимно.
Даже с тези, с които имаме ваканционни жилища на едно и също място (вкл. в общ апартхотел в планината), не си напасваме ходенията и графиците, а при съвпадение просто си уговаряме една обща вечер на барбекюто, когато всички се включваме в подготовката и после имаме достатъчно време да се видим, а след това всеки си се прибира в неговото жилище и си продължава със своите планове.
Аз точно на това се радвам, че наистина отдавна отпадна това да се ходи по хорските къщи, за да показват и двете страни колко са си близки. Има много алтернативни варианти.

Това с ходенето по хорските къщи беше по соца основно. То тогава нямаше и много възможности къде другаде да отидеш. С майка ми често гостувахме на нейната сестра и си играех с братовчедките ми. Те също са идвали у нас. За празници си пишехме писма, рисувахме си картички и ги пращахме по пощата. Пращали сме и мартеници. Вече нищо не е същото. Нито майка ми, нито нейната сестра са живи. С братовчедките се виждаме от дъжд от вятър, ако случайно се засечем някъде. В добри отношения сме, но всяка с проблемите си.

С роднините по линия на баща ми се разбирам перфектно,на майка ми – тцъ!

Брат ми и сестра ми леко странят от мен.Те се събират ,имало е случаи и когато мен не ме канят.Всеки път като разбера не ми става особено добре,но това е..

С майка ми се разбираме . Но живеем отделно и не в,един град. Ходим на гисти с Мм веднъж в месеца.
С братовчедките не общуяаме, те са в геада на майка ми . С братовчедка ми като сеца играехме сега не сме се виждали от 14-15 г . Няма желание.
С леля чичо също не се
вижсаме. Не сме скарани ...

Много относително - с повечето се разбираме, с някои не. Винаги сме се събирали огромна рода по празници, с първите ми братовчед и братовчедка сме по-близки от брат и сестра, децата ни също. Някои откровено не ги понасям и не комуникирам с тях - например с чичо ми съм много близка, с децата му вече споделих, но с леля ми изобщо не, абсолютна злобарка, която вечно гледа да обиди някого по един или друг повод. Не се държи така със семейството на брат си обаче. Продължаваме да се събираме още по-разширена вече рода - с наши половинки и деца, но с нея просто се старая да не общувам. Същото е и в родата на мъжа ми, абослютно идентична ситуация - там те трудно общуват с вуйната и така е било още преди да се запознаем, т.е. не е в моята глава. Също забелязвам близки нейни отношения със семейството на сестра ѝ. Отдавам го на това, че аз на практика кръвна връзка с моята леля нямам, както и мъжа ми с вуйна му, толкова им е капацитетът. Аз, като леля на децата на сестрата на мъжа ми, не се държа така - държа се с тях като със свои.

Това с гостуванията не смятам, че е от времето на соца, просто хората вече станахме по-студени и всеки гледа себе си. Ние, за щастие, още го практикуваме - идват с преспиване вкъщи, ние в тях, както и у родителите ни често.
За ресторантите и помените - в населеното място, от което сме родом и до което пътуваме често, това си е практика и за мен дори е по-удачно пред слугуване в дома на починалия. Като цяло изобщо не го разбирам нито едното, нито другото, но бих предпочела ресторанта. Абсолютна клюкарска сбирка, имам чувството, че някои възрастни хора за това живеят.

Амброзия, нещо се омотах в роднински връзки докато те чета. Няма такъв вариант да бъдеш леля или да имаш леля и между вас да няма кръвна връзка. Може би бъркаш роднинските отношения. Ако става въпрос за жена на чичо, думата е стринка. Леля е сестра на майката или бащата.