Имате ли спомен къде бяхте, когато съобщиха че принцеса Даяна е починала?

Точно се прибрах от летен лагер, когато разбрах и цял ден и следващия гледах телевизия...и плаках, което е странно, предвид че тази жена е напълно чужд човек за мен и я познавах само от екрана и от вестниците. А когато и Елтън Джон се включи с песента English rose, е тогава беше големия рев.

Помня, да. Бях в леглото, тъкмо се събуждах, когато го чух по радиото. Понеже бях във Финландия и не знаех езика перфектно, изчаках да ми потвърдят, че правилно съм разбрала.
Особено ясно си спомням 9/11, защото бях бременна. Като сега виждам самолета врязващ се в Кулата, докато си обувам чорапите, за да отида на работа. Бях в Монреал и се притеснявах, че ако пуснат атомна бомба, ще засегне бебето ми. Малко налудничаво, но тогава бях стресирана. А мъжът ми в Торонто даже не беше чул!

11-ти септември атентата примерно помня, че си бях вкъщи пред телевизора, когато го съобщиха. Да, българите като цяло имат къса памет за доста неща, за жалост. Каква е тая национална черта, от къде идва, не знам. А Вие авторке, помните ли къде бяхте?

Ехааа, още ме не мога да спя.
Животът ми се преобърна от това.

Ново предизвикателство ли има?

Помня и за Даяна и за 11 септември, и за свалянето на Живков, и за Чернобил, също така репортажа в който Петър Младенов казва онези думи и как опустушиха парламента, тати следеше новините, а имахме един единствен телевизор като бяхме малки и щеш не щеш слушаш. Помня, че програмата започваше в 17 часа и беше до 24 часа, ама това като бях по-малка.
Събудих се и разбрах, че принцеса Даяна е починала в катастрофа. Не исках да повярвам, аз много я харесвах, обичах да чета за нея и имах чувството, че света е ограбен. Бях 1-ви курс студентка.
На 11 септември пътувахме със съквартирантката ми посока Северозапад. Спряхме във Враца в една приятелка да пием кафе и даваха по извънредни новини как самолетите се забиват в кулите. Бях 5-ти курс, тъкмо се бях дипломирала началото на юли месец и се прибирах с част от багажа ми от общежитието.
Помня и когато свалиха Живков от власт, била съм малка, но имам някакви спомени.
Помня и за Чернобил. Когато е гръмнал реактора ние в тези дни марширувахме всеки ден в двора на училището във връзка с тържествата на 1 май. На 1 май отидохме да маршируваме на площада на шествието и заваля дъжд. Прибрахме се вир вода, у дома мама беше наготвила празничен обяд, месо, кюфтета и зелена салата да се съберем след парада. Тя си беше поръчала една нова хубава рокля на точки при шивачка специално за празничния ден. Всички хора бяха на площада за празника в настроение, с нови дрехи, както се честваха тогава празниците. След това вече се говореше за гръмналия реактор.

Помня също как като деца ваканцията ходехме да чистим училището, да сортираме учебници, даваха ни ги още края на август, началото на септември ни събираха и ни караха с автобуси да берем домати на бригади, а пролет ходехме на череши, също така ни даваха някакви пари за набраните килограми. Забавно беше.

Аз имам тази способност да свързвам дадено събитие с друго в паметта си. По този начин запомням добре през коя година е станало нещо, даже на коя дата. Забелязвам, че повечето хора около мен не са така. Бъркат неща дори в личен план кое през коя година се е случило и т.н. Някои имат изрзен Мандела ефект и си спомнят нещата по абсолютно техен си начин.
На 11.09. бях на гости на братовчедка ми и отидохме на рожден ден. Тогава по телевизията разбрахме новината. Бях на 9 години. За смъртта на Даяна нямам спомен.

И аз съм като теб- свързвам събитие с друго и така помня. Но примерно ако питам майка ми, коя година започна да работи в кол център ще каже ооо беше много отдавна.

Какво е станало на 31/12/1999?

Следващия ден беше 01.01.2000 много хора помнят това.

Помня много добре.
Това беше деня, в който ММ ми направи предложение за женитба. Ако не беше свързано с житейско събитие не знам дали бих го запомнила.

Добре поне, че са ни спестени този път хаштаговете.

"БългаринА късопаметен", вий сирьозно? Добро тролене.
Късопаметна българка съм, не ми е важен фактор Даяна.

Нали, страхотна теза. Англичаните помнели кога им загина принцесата, а ние - не. Щот сме късопаметни 

Помня когато загинаха Фреди Меркюри, Кърт Кобейн, Леми Килмистър, явно са ми били по-важни от Даяна.

Разбира се, че не помня. Не се вълнувам от британското кралско семейство. Била съм там на екскурзия и толкова. Пък тя беше вече бивш член. Британците е нормално да помнят, защото за тях беше значима фигура.
Преди помнех наши български значими събития. Сега вече не изпитвам желание да следя случващите се безумия толкова изкъсо. Уморих се.
Помня идеално кога си отидоха големи рок и метъл величия,защото обичам тази музика. Помня любими актьори също. Но не датата, а как научих.
За съжаление, все повече помня такива неща, свързани с хора от моя живот, защото има немалко такива и за тях ме боли.
11.09. го помня  с това, че децата бяха заспали късно и бях толкова изморена, че бях заспала на включен телевизор и при събуждането ми се зачудих какъв филм дават. После разбрах, че не е филм.
Смяната на столетието посрещнах с 4-месечно бебе и с тодлър, който скоро беше проходил и реално го проспах.