Помня. Беше късно лято, малко след рождения ми ден. Бях вкъщи и видях по новините. Моята майка беше починала няколко месеца преди това. Аз бях на възрастта на нейните деца +- и всичката мъка от загубата на моята майка ме връхлетя отново. Кадрите от погребението и още са ми пред очите. Мислех за тези деца, които вървят до ковчега на майка си. От една страна контраста с мизерното погребение, което майка получи (97 година… върха на мизерията и нищетата). От друга страна, разкош или не, знаех как се чувстват децата. Та да, помня…
- Публикувана: 27 юли 2025, 00:13 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2025, 20:00 ч.
Имате ли спомен къде бяхте, когато съобщиха че принцеса Даяна е починала?
За Даяна помня,че беше лятната ваканция и бях в къщата на братовчедките ми. Беше шок,нищо,че не бяхме много запознати с нея и живота й.
11/09 се прибрах от училище с гаджето и гледахме по телевизора.По някое време се вряза и втория самолет.
За 31.12.1999 най-вероятно сме били семейството вкъщи.Нямам кой знае какви спомени за него ден.
11/09 се прибрах от училище с гаджето и гледахме по телевизора.По някое време се вряза и втория самолет.
За 31.12.1999 най-вероятно сме били семейството вкъщи.Нямам кой знае какви спомени за него ден.
Аз не си спомням как съм разбрала за смъртта на принцеса Даяна, но си спомням как цялото семейство гледахме погребението и. Правихме ремонт вкъщи (т.е. дядо ми и баща ми го правеха) и течеше усилена работа, за да се приключи ремонта до началото на учебната година, защото и двамата с брат ми бяхме ученици, но като излъчваха погребението, всички гледахме. Дори си спомняма думите на дядо ми - "Ремонт можем да си правим и утре, но принцесата я погребват днес".
За 11 септември също си спомням - с приятелка се бяхме събрали вкъщи и чакахме да започне някакъв сериал, но сериала не започна, а даваха извънредни емисии новини. Спомням си, че когато родителите ми се прибраха от работа, аз разпалено обяснявах на майка ми какво съм видяла, как самолет се е разбил в Световния търговски център, а тя реши, че с брат ми сме гледали някакъв филм и и го разказвам. Другото, което много ясно си спомням е, че след това имах страх от самолети, а когато на следващата година за първи път летях със самолет, бях в някаква полу истерия и все си мислех как толкова съм учила, за да вляза в желаната гимназия, а сега няма да доживея да видя първия учебен ден (действието се развиваше края на Август, ходихме на семейна почивка в Турция).
За 11 септември също си спомням - с приятелка се бяхме събрали вкъщи и чакахме да започне някакъв сериал, но сериала не започна, а даваха извънредни емисии новини. Спомням си, че когато родителите ми се прибраха от работа, аз разпалено обяснявах на майка ми какво съм видяла, как самолет се е разбил в Световния търговски център, а тя реши, че с брат ми сме гледали някакъв филм и и го разказвам. Другото, което много ясно си спомням е, че след това имах страх от самолети, а когато на следващата година за първи път летях със самолет, бях в някаква полу истерия и все си мислех как толкова съм учила, за да вляза в желаната гимназия, а сега няма да доживея да видя първия учебен ден (действието се развиваше края на Август, ходихме на семейна почивка в Турция).
Спомням си погребението заради разговора който проведох с баба ми. Опита се да ми привлече вниманието към предаването с аргумента (хич не ми беше интересно), че такова нещо не се виждало всеки ден. Отговорих й, че Кралицата е на такава възраст, че скоро ще гледаме друго. Не знам с тийн акъла ми откъде извадих този цинизъм, но се е запечатал и съжалявам и до днес. Баба ми беше само 4г. по-възрастна от нея.
Иначе споделям мнението, че е тъпо да се вменява как трябва да сме помнели събитието.
Иначе споделям мнението, че е тъпо да се вменява как трябва да сме помнели събитието.
Да,помня-бях на вилата.Гледах телевизия.
След години,когато бях в Париж,минахме през същия тунел,където загина принцесата.
На мястото имаше огромна купчина цветя...
И 11.09.си спомням,защото бях в Ню Йорк-на гости на мои роднини.
И също изпитвах ужас ,когато трябваше да се прибера със самолет.
След години,когато бях в Париж,минахме през същия тунел,където загина принцесата.
На мястото имаше огромна купчина цветя...
И 11.09.си спомням,защото бях в Ню Йорк-на гости на мои роднини.
И също изпитвах ужас ,когато трябваше да се прибера със самолет.
Не помня точно какво правех, когато чух новината за Даяна. Но помня какво изпитах - разочарование. Следях житието-битието й през някакво месечно лайф-стайл списание. В августовския брой имаше статия, че като я снимали край яхтата на Доди подхвърлила на папараците скоро да очакват интересни новини. И аз чаках с нетърпение да стане средата на септември, за да излезе списанието с новините 
Изведнъж - бааам - никога няма да разберем какво е имала предвид. Разбира се помня как гледах погребението.
На 11.09. бях цял ден на работа. Надвечер се чувам с ММ по тел., за да се уговорим нещо си и той ми казва "Нападнаха Америка". "Я не си прави майтап" ми беше репликата, защото той е от тоя тип, с майтапите.
За съжаление се оказа истина.
Изведнъж - бааам - никога няма да разберем какво е имала предвид. Разбира се помня как гледах погребението. На 11.09. бях цял ден на работа. Надвечер се чувам с ММ по тел., за да се уговорим нещо си и той ми казва "Нападнаха Америка". "Я не си прави майтап" ми беше репликата, защото той е от тоя тип, с майтапите.
За съжаление се оказа истина.
Хайде сега безумна била темата... Има моменти, които дори и да не ни засягат пряко са нещо което помним защото е имало голям обществен отзвук.
Аз например с подробности помня и цунамито в Тайланд преди 20 години. Като си помисля, че цяло лято с най- близката ми приятелка обмисляхме пътуване до Тадж Махал, Малдиви и Тайланд за Коледа и Нова година, защото тогава имам рожден ден. Но се запознах с мъжа ми и си останах в София.
Помня и убийството на Джани Версаче, което беше много брутално.
Или земетресение и цунамито в Япония...
Това, че не ме засяга, но съм го запомнила е защото не живея в балон и новините идват и до мен.
Аз например с подробности помня и цунамито в Тайланд преди 20 години. Като си помисля, че цяло лято с най- близката ми приятелка обмисляхме пътуване до Тадж Махал, Малдиви и Тайланд за Коледа и Нова година, защото тогава имам рожден ден. Но се запознах с мъжа ми и си останах в София.
Помня и убийството на Джани Версаче, което беше много брутално.
Или земетресение и цунамито в Япония...
Това, че не ме засяга, но съм го запомнила е защото не живея в балон и новините идват и до мен.
Темата си е съвсем ок, има такова течение years from now people will ask each other “where you werr when THAT happened” за събития, отекнали в цял свят
Аз се подготвях за студенска година по онова време, самата новина за смъртта не помня, но помня, че като даваха поклонението по обяд по телевизията, трябваше да тръгвам за работа/ да изкарам някой лев предстудентски. Беше хладно/облачно, вървях към работата и си мислех, че макар аз като последен и незабележим човек на света, сега ще трябва 8 часа да се трудя (доскоро бях ученик, тийн, не ми се работеше), но поне съм жива…
Беше ми много мъчно, че освен всичко жената е загубила и статус, хубав живот, отгоре на всичко.
Аз се подготвях за студенска година по онова време, самата новина за смъртта не помня, но помня, че като даваха поклонението по обяд по телевизията, трябваше да тръгвам за работа/ да изкарам някой лев предстудентски. Беше хладно/облачно, вървях към работата и си мислех, че макар аз като последен и незабележим човек на света, сега ще трябва 8 часа да се трудя (доскоро бях ученик, тийн, не ми се работеше), но поне съм жива…
Беше ми много мъчно, че освен всичко жената е загубила и статус, хубав живот, отгоре на всичко.
Цитат
Има моменти, които дори и да не ни засягат пряко са нещо което помним защото е имало голям обществен отзвук.
Иначе по различен начин ни засягат събития като атентат по политическо-религиозни причини с много загинали и смъртта на знаменитост (с все мемета с принц - тогава - Чарлз и О Джей Симпсън, на които принцът си казва "аматьор").
А помните ли на 31.12.99 колко сняг валя!😄
Помня и как посрещнахме новата 2000 година и даже как бях облечена, а в квартала, в който живея, в една къща точно тогава беше станал пожар 🫤
За Даяна не знам, дори нямам спомен вкъщи да се е коментирало някога британското кралско семейство. Но 11.09 си го спомням като бял ден, макар да съм била на 9 години. Всички бяхме лепнати за телевизора. По време на смъртта на Даяна аз съм била на 5, нямам спомени, за нея имам спомен, че научих от лексиконите в училище - лепяхме си "спомени" и снимки на любими известни личности като част от попълването.
За Даяна - бях на 19 и по това време не гледах телевизия, но телевизорът беше пуснат и го чух. Имах бегла представа коя е, но знаех, че майка ми много я харесва и се затичах към първия етаж на къщата ни, за да ѝ кажа. Помня, че тя точно се качваше и ѝ го казах на стълбището.
За 11.09. бяхме на гости на родителите ни. Още не бяха съобщили по нашите новини. Баща ми нещо щракаше по каналите, а ние си говорехме и не гледахме. По едно време спря на някакъв канал на английски и ни пита какво казват, дали е филм или истина. Направо замръзнахме...
31.12.99 го помня много ясно. Хората празнуват, сняг на парцали, а аз рева като магаре, защото в първия работен ден мъжът ми влиза в казармата.
За 11.09. бяхме на гости на родителите ни. Още не бяха съобщили по нашите новини. Баща ми нещо щракаше по каналите, а ние си говорехме и не гледахме. По едно време спря на някакъв канал на английски и ни пита какво казват, дали е филм или истина. Направо замръзнахме...
31.12.99 го помня много ясно. Хората празнуват, сняг на парцали, а аз рева като магаре, защото в първия работен ден мъжът ми влиза в казармата.