В момента чета... 96

Да, очевидно не ги помня тези изрази.
Сега направих справка, чела съм я през май 2022г.
А и езикът е форма. Времето работи като редактор - запазва смисъла, идеята, емоцията.
Така след месеци или години остава вкусът на книгата, не отделните думи.
Точно както с филм, помниш как се чувстваше след него, не отделните реплики.
С времето границите на това, което възприемаме като вулгарно, се изместват.
Когато човек преживява повече, разбира по-добре защо някои неща се казват така.
Така, което веднъж е било „грубо“, после става просто честно.
Аз явно така съм го възприела.
Но сме различни хора, с различни възприятия и търпимост.

"Рана" и аз я харесах, но например "18%сиво" ме отвращава още с първите страници, а за "Хавра" такива отзиви четох, че не си и помислям да я започвам.

На мен "Хавра"ми хареса.
Но моето мнение е, че Карабашлиев е писател на емоцията, не на детайла.
Той не е майстор на езика в класическия смисъл (като Георги Господинов), но има силата да създава атмосфера.
Друг е въпроса, че  не винаги постига литературна дълбочина.
Когато е искрен (в „Рана“) е отличен.
Когато се опитва да бъде „голям“ (в „Хавра“)  губи естественост.
Когато е млад и дръзък („18% сиво“)  е свеж, но малко повърхностен.
Като цяло в творчеството му има развитие, но не винаги му се получава с темите, които избира.
Например с "Опашката" не му се получи, според мен.

Прочетох на Ървинг Уошингтън Легенда за сънната долина. Влюбих се! Искам да я посетя и аз:) Ще търся други негови книги. Много приятен! Уютно ми е с него.

За фенките на Корморан Страйк да кажа, че в МВ има машинен превод на Hallmarked Man, но става за четене, няма фрапиращи неточности, среща се епизодично несъгласуване по род, но се чете. Все пак на български мога да чета (и прескачам) по-бързо, че Роулинг е прекалила с пълнежа. Пример - въпреки отсъствието на Шарлот, има доста спомени за нея и родата й, без което книгата спокойно би могла да мине, също както последната книга за Хари Потър можеше да е далеч по-стегната.

Прочетох "Недовършеният ръкопис" - Франк Тилие.
Брутална книга, която отвява главата ти и те потапя на 100% в историята. Много ми хареса. Препоръчвам на феновете на жанра.

"Моите приятели" на  Фредрик Бакман да не е писана с чат GPT ?
Няма да я довършвам. Всичко негово съм изчела досега, но тази... не.

Аз не знам с какво е писана, но я зарязах отдавна.
Дебела, скъпа и тъпа.

Недовършеният ръкопис самостоятелно ли се чете или е в поредица?

"Имало едно време" /има я в рулит/, завършва с ръкописа, но няма проблем да се чете отделно.

Здравейте. Чета "Преследвачът" на Ларш Кеплер. Макар да съм още в началото, определено за мен е много увлекателна и се учудвам на себе си какъв любител на жанра съм като до момента не съм чела нищо от автора. Ще поправя тази грешка.

Хубаво е да четете поредица от началото, че това е петата книга. Иначе са следните - 1. Хипнотизаторът, 2. Договорът Паганини, 3.Свидетел на огъня, 4.Пясъчният човек, 5. Преследвачът, 6. Ловеца на зайци, 7. Лазар, 8. Огледалния човек, 9. Паяка, ще има и 10та, която обаче на български май не е преведена, оригиналното заглавие е Sömngångaren/The Sleepwalker

Аз няма да се изказвам какво е било и какво не е било,тъй като все пак не съм живяла по онова време,а само съм слушала и сега  продължавам данаучавам за него(  неговото начало и вече към по-късните години на този период).Ти може да имаш едни спомени,но това не означава,че други хора няма да имат други спомени,такива каквито не са много красиви и които на свой ред пък не могат да повярват на теб. Това не значи,че нито твоите спомени и преживявания са невалидни,нито пък тези  на другия,който е имал противоположни такива.Уродливи години със сигурност е имало,но това ще е било най  вече във началото,когато се е зараждал и затвърждял режимът.За жалост обаче,хората които са минали през тези  години са отдавна починали ,а като цяло впечатлението ми(може  и да е погрешно),че бая  неща не се знаят или са се забравили с течение  на времето. Чудя се  колко запазена достоверна информация за тези години има,и също ,ако има до колко  е достъпна за нас? Винаги ми  е правило впечатлението,че  обикновено се акцентира(когато  този  период се споменава с хубаво или лошо) за периодите ,когато нещата малко или много за се  успокоили вече  ,или за периода когато е вече към своя залез и неговия крах,а не толкова  за баш началото,а това е огромен пропуск,споредмен.Относно псувните.Оказва ,че за тях си има причини.Друг е въпросът,че се използват наляво и надясно,което отнема  от заряда който носят , и карат човека,който го прави постоянно да изглежда  нелеп,невъзпитан и т.н. Нямам проблем  аз лично с псувните,но не ми е приятно,когато те са се превърнали в  някаква самоцел и ,ако са прекалено вулгарни.Все пак има разлика от псувня и псувня.

Чета с голям интерес Кестеновия човек и се чудя след нея какво да захвана, защото нали знаете, че след много хубава книга изпадаш в дупка

"Игра на криеница " или " Мъжът от сенките" .🙂

Какво ви хареса в "Мъжът от сенките"? Изобщо не можа да ме грабне мен.