Публикувана: 27 юли 2025, 19:44 ч.
Последно мнение: 15 ноем. 2025, 22:30 ч.

В момента чета... 96

52 601
745
1

# 495 20 окт. 2025, 10:05 ч.

София
Мнения: 11 895

Аз чета и се наслаждавам максимално на "Момичето в капана".
Много харесвам Дъгони, а тази ми се струва най-добрата му книга от поредицата за момента. Дано не се оплескат нещата на финала Simple Smile

И подтикната от една яростна дискусия във фейсбук група, започнах да слушам "Направени от вина" (Йоана Елми)

# 496 20 окт. 2025, 10:37 ч.

Мнения: 2 184

И аз налетях на тази дискусия и ми се затвърди мнението да не я чета, имам чувството, че ще е тъпичка. Преди доста време бях попаднала на ревю от Радан Кънев за тази книга, явно авторката му е лична позната и е решил да даде едно приятелско рамо, обаче си личеше, че и на него не му е харесала, въпреки че се опитваше да напише позитивен коментар 🙂
Чета "Забравената дъщеря", Джоана Гудман - продължението на "Дом за нежелани момичета". Тук Елоди е на 45 години, наредила е някак живота си, но трагедията в детството отново излиза на повърхността, когато политическият дебат засяга темата за сираците през 50-те. Във втората част главната тема е борбата за незавимисот на Квебек, като героите са разделени в политическите си пристрастия и това определя отношенията им. На мен ми е интересна и приятна за четене, без да я смятам за нещо забележително, по-скоро си е дамско четиво - лековато, въпреки тежките теми и не особено задълбочено.

# 497 20 окт. 2025, 13:44 ч.

Мнения: 12 924

Цитат на: Happy Mijjj в пн, 20 окт 2025, 10:05

И подтикната от една яростна дискусия във фейсбук група, започнах да слушам "Направени от вина" (Йоана Елми)

Ще чакам да споделиш отзиви. На мен
"Направени от вина" ми хареса.

Скрит текст:

https://nezito.wixsite.com/forgetmenott/post/направени-от-вина-йоанна-елми

Чета "Музей на невинността" на Орхан Памук.
Още съм в началото, прочела съм около 160 страници, от 630 и, макар че подозирам, че „Невинността“ в романа не е буквална, все още не виждам нищо невинно.
За сега действието се движи бавно. Предполагам, че ее умишлено, за да усетим навиците, ритуалите, предметите на епохата, защото именно те ще станат „експонати“ в „музея“.
Надявам се скоро да навляза по-дълбоките пластове на обсесия, памет и съхранение на чувства, които очаквам да дойдат.

# 498 20 окт. 2025, 13:52 ч.

Мнения: 7

След като започнах и изоставих две книги/едната за втори път/,не знам как попаднах на Хавай от Джеймс Мичънър. В началото, като тръгнаха разни птички със зрънца в човките да се разкарват по новообразуващият се остров, мислех да я зарежа,но прочетох, че авторът е носител на наградата „Пулицър“ и прави доста проучвания за книгите си, така че прескочих доста страници, докато не се появи човешко присъствие.Направо ви казвам — това е един много добър тюрлюгювеч. Има от всичко: семейна сага, история, японци, китайци, хавайци, американци, мисионери, прокажени…Въпреки че книгата е обемна, процентно имаше много малко неща, за които да си кажа „ooоффф“. Стереотипите — работни китайчета и японци — изобщо не ме дразниха. Засегната е и темата за прокажените и тяхната изолация.Четворка, че може и петица в моята графа „развлекателна литература“.
Започвам "Рибите нямат крака"на Йон Калман Стефансон

Последна редакция: пн, 20 окт 2025, 14:00 от Ал кафето

# 499 20 окт. 2025, 15:29 ч.

Мнения: 9 002

Цитат на: gerwell в вт, 14 окт 2025, 11:29

Хора, започнах "Градът и градът" на Чайна Миевил. Много ми е странна, даже на моменти ми е трудна; има измислени думи, според мен преводачът доста се е постарал да запази оригиналното значение. Като цяло историята ми е интересна, но има и много пасажи, от които нищо не разбирам, може би се дължи на факта, че никога не съм чела фантастика. Бях срещнала коментар че е подобна на 1984 на Оруел, но според мен няма нищо общо. На 25% съм и съм на ръба да я изоставя.....

"Градът и градът" е доста странна, да, но те всички на Чайна Миевил са такива. Не я изоставяй, достатъчно интересна фабула има. Тя не е точно фантастика, изобщо даже. Не знам обаче жанрово къде да я отнеса. Принципно историята си е обикновена криминална загадка. Има убийства, някакви кражби май имаше също. Сцената, където се развива фабулата обаче е сякаш невъзможна за съществуване. На пръв поглед. Ако се замислим, си даваме сметка, че такъв град наистина може да съществува, колкото и абсурдно да изглежда. Абе, майстор си е Миевил. Не знам как му ги ражда главата такива. В "Посланическото градче" също имаше много смахнати идеи.

Последна редакция: пн, 20 окт 2025, 15:35 от ston

# 500 20 окт. 2025, 17:03 ч.

София
Мнения: 3 943

Аз много харесах Градът и градът. От време на време се присещам за нея, но я дадох за четене и не ми я върнаха.

Такъв град съществува.
Много семейства живеят точно така: всеки за себе си, разминават се, хранят се, спат без дори да се погледнат.
Всеки в неговия си град.

# 501 21 окт. 2025, 10:13 ч.

София
Мнения: 11 895

След изслушани почти 3 часа от "Направени от вина" (Йоанна Елми) не мисля да я продължа..
Тази книга е като криво увеличително огледало, което хиперболизира всичко и го измества в грозния и отвратителен спектър на оценъчната скала.
Живяла съм през тези години и доста добре ги помня. Не беше всичко така уродливо, както го изкарва авторката.
А и този вулгарен език..
Не е моето..

# 502 21 окт. 2025, 10:18 ч.

Мнения: 37

Благодаря за отговорите по отношение на Градът и градът, окуражихте ме! Да, харесва ми криминалната загадка, но както е написал Ston сцената на действието ми е трудна да си я представя. Но пък Грета Ей го обясни отлично. Продължавам!

# 503 21 окт. 2025, 10:38 ч.

Мнения: 12 924

Цитат на: Happy Mijjj в вт, 21 окт 2025, 10:13

Mijjj, може би това, че си я слушала е повлияло на усещането ти.
Моето лично мнение за „Направени от вина“ е по-скоро положително, но с уточнението, че това не е книга за всеки момент или за всеки читател.
Не е лесна книга. Чете се бавно, натежава, защото емоционално не ти позволява да „избягаш“.
На почитателите на динамични сюжети, ще им се стори бавна.
Тя е повече вътрешен роман, отколкото действие.
В някои моменти личи, че е дебют, има пасажи, които можеха да бъдат по-сдържани или по-добре структурирани. Но не си спомням да е останало у мен чувството, че езика е вулгарен.
Този книга е от тези, които изискват специална нагласа за четене.

Последна редакция: вт, 21 окт 2025, 12:15 от NeZ_9

# 504 21 окт. 2025, 10:38 ч.

София
Мнения: 7 381

"Градът и градът" е брутално яка! Направо ми отвя мозъка, докато осъзная и се опитвам да си представя как точно стават нещата.
Аз чакам отзиви от "Книга за другаде" от Чайна Миевил и Киану Рийвс. По прпинцип не чета фентъзи, но заради авторите ме привлича. А цената не е малка, в библиотеката я няма....

# 505 21 окт. 2025, 10:57 ч.

Мнения: 2 184

Цитат на: Happy Mijjj в вт, 21 окт 2025, 10:13

...
Тази книга е като криво увеличително огледало, което хиперболизира всичко и го измества в грозния и отвратителен спектър на оценъчната скала...

Точно си мислех за садистичното отношение към читателя на някои автори - сякаш нарочно пишат така, че да нагнетят възможно най-мрачно насторение, без изгледи нещо дори дребно да наклони емоциите в по-приятна посока, да те смажат със собственото си усещане за безнадеждност и неудовлетворение, да оцветят всичко в кално-черни тонове и да въобще да те засипят с гадост и ментална помия. И не че не умеят да пишат, но има нещо много нездраво в старанието да съсипеш собствените си текстове като ги натровиш с гадост. И за да не се чудите кои имам предвид, веднага изреждам първите, за които се сещам: Антония Апостолова, Теодора Димова, Радослав Бимбалов (най-голямото мрънкало). И при поетите го има, но не чета толкова лирика, че да коментирам, само ще споделя, че на едно литературно четене през лятото, за което закъснях, първият стих, който чух и нарочно беше повторен 3 пъти от трима различни актьори с различна интонация, беше следното нещо "погребение на дете, до главата му съд със мляко". Сигурно е особен вид удоволствие да засипеш читателите с душевната си мътилка.

# 506 21 окт. 2025, 10:59 ч.

София
Мнения: 11 895

Цитат на: NeZ_9 в вт, 21 окт 2025, 10:38

Но не си спомням да е останало у мен чувството, че езика е вулгарен.

Един пример:

---махнах го, толкова е грозен този израз---

Изобилства от подобни вулгарни изрази, както и от изрази, с които да се опише такава мизерия, каквато нито съм живяла, нито някъде съм виждала по онова време.. Героинята се хранела от изпочупени чинии, нямали уж две еднакви. Ами, и сервизи имаше, и чаши Grinning

Майка ѝ носела "посивял потник с евтина дантела". Моята майка, а и аз носехме Триумф и това не беше нещо необичайно.
Какви са тези глупости? Ако са били мърлячи, това е друга тема.

Последна редакция: вт, 21 окт 2025, 11:23 от Happy Mijjj

# 507 21 окт. 2025, 11:03 ч.

Мнения: 2 184

Много грозен изказ. Както не желая да слушам псувни, обиди и грозни думи, така и не искам да ги чета, възприемам ги еднакво -като насилие и съответно не приемам такъв език по никакъв начин. Точно затова и не чета Захари Карабашлиев.