В момента чета... 96

  • 52 558
  • 745
  •   1
Отговори
# 630
  • София
  • Мнения: 439
... А аз започнах "Тайнствената пекарна на улица "Париж" на Иви Удс, на английски я чета, но виждам, че скоро ще излезе и на български. Отдавна не бях чела нещо подобно, леко и приятно, харесва ми засега.
Можеш ли да споделиш отзиви като я прочетеш?
Аз в момента чета Тери Пратчет "Вещици в чужбина". Поръчала съм си и чакам да дойде автобиографията на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе". А отделно ме чака и "Щиглецът" на Дона Тарт, която ми препоръчаха.

# 631
  • София
  • Мнения: 17 052
Прочетох "Размяната" на Гришам, много е зле. 350 стр. глупости, написани с елементарни изречения. Не знам дали не му ги пише някой друг книгите напоследък, но последните му 3-4  са пълно разочарование.
Купих си две на Хоровиц от промоцията на Еднорог, дано поне те да ме зарадват с хубав сюжет и текст.

Последна редакция: ср, 05 ное 2025, 16:09 от yovanka

# 632
  • Мнения: 619
“Вещици в чужбина” ми е любимата книга на Тери Пратчет. Приятно четене!
 Препрочитам “Гатанки от небето” на Ивинела Самуилова.

# 633
  • Мнения: 42 418
И аз я харесвам, тази година препрочитах част от поредицата. Simple Smile

Стигнах 70% на The Hallmarked Man и се оказа, че това е червената линия.
Скрит текст:
Така както си се мотаеха изведнъж случаят започна да се разплита. По всички линии, не само по една.
Което според мен, изглежда някак изкуствено, но все едно, интересно ми е.

Все още не разбирам защо Робин
Скрит текст:
е с Мърфи. Нямам никаква идея. Ок, той изглежда добре, но тя се дразни от него, през цялото време е напрегната покрай него и въпреки това го убеждава, че го обича (дори когато той правилно усеща, че не е обичан) и продължава да спи с него, прави планове за бъдещето, които я депресират...
Дори да не е готова за Страйк, тя самата твърди, че работата й е мечтата й. Самостоятелна е, умна е, не е зависима (не се нуждае от утвърждаване). Връзката изглежда я прави по-самотна, отколкото когато е сама.
Тя не е убедена, че иска деца, тогава изобщо защо й е тази връзка с дразнещ мъж, който иска деца и не харесва работата й?...

П.п. Какво мислите за това описание - според вас, внася ли атмосфера, необходимо ли е?
"Двама от младежите бяха бели, двама кафяви, а един - черен."

Последна редакция: ср, 05 ное 2025, 23:18 от pppqqq

# 634
  • Мнения: 29 079
Това с цвета на кожата на героите явно е нов моден писък в художествената литература.
Четеш си някаква история и изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, се споменава цветът на кожата на някой от героите – обикновено кафяв. Нито има някакво значение за сюжета, нито преди това е ставало въпрос при описанието на героя, че е от друга раса.
Предполагам, че е заради „политкоректността“, т.е. заради натиска върху авторите да включват герои с различен цвят на кожата, с различна сексуална ориентация и т.н. Добре, ама защо го правят толкова тъпо? Съвсем естествено може да се впише такъв герой в историята, няма нужда от изнасилени работи. „Ето, вкарал/а съм ви в книгата двама цветнокожи, трима гейове, четири извънземни, пет, които още не са се определили какви точно са, я ме оставете на мира вече.“

# 635
  • Мнения: 42 418
Очаквам скоро - "Влезе светлокафяв млад човек от неопределен пол, който пожела да се обръщат към него с местоимението "Те". "

# 636
  • Чукарландия
  • Мнения: 4 791
Прочетох “Ще бъдеш ли тук?“ - Гийом Мюсо и откровено казано въобще не ми хареса! За разлика от нея “Непрекъсната линия“ на Людмила Улицка ми допадна доста! 🤗
Започнах "Четвъртата маймуна" - Джонатан Баркър. Грабна ме от самото начало. Успоредно започвам и "Добър ден, тъга" - Франсоаз Саган. 😉

# 637
  • София
  • Мнения: 20 821
Все още не разбирам защо Робин
Скрит текст:
е с Мърфи. Нямам никаква идея. Ок, той изглежда добре, но тя се дразни от него, през цялото време е напрегната покрай него и въпреки това го убеждава, че го обича (дори когато той правилно усеща, че не е обичан) и продължава да спи с него, прави планове за бъдещето, които я депресират...
Дори да не е готова за Страйк, тя самата твърди, че работата й е мечтата й. Самостоятелна е, умна е, не е зависима (не се нуждае от утвърждаване). Връзката изглежда я прави по-самотна, отколкото когато е сама.
Тя не е убедена, че иска деца, тогава изобщо защо й е тази връзка с дразнещ мъж, който иска деца и не харесва работата й?...
За мен Робин става все по-противоречив, да не кажа нелогичен персонаж - иска човек, на когото да му пука за нея, да я утешава, когато й се плаче. И после да хукне пак по работата си, която е довела до ситуацията да й се плаче. Даже майките трудно издържат, а какво остава за страничен човек, бил той и гадже.
Не смятам това за спойлер, както ме критикуваха по-назад, нито има начин да знам кой до коя книга е стигнал.

# 638
  • Мнения: 42 418
Не е съвсем така, защото тя не плаче заради работата, а заради конкретни неща. Все едно да си ученик и да се разстройваш от гадното поведение на някой в училище (да речем, не някой насилник, а просто неприятен човек), и близките да ти кажат "или не се оплаквай, или не ходи повече".

А и по принцип, когато някой е тъжен (искрено, не с цел манипулация), той иска съчувствие и адекватно отношение, а не съвети, критика или помощ.

Но тази връзка е абсолютно ненужна и наистина е нелогична . В предишните книги беше в периферията, но сега е развита и просто не знам защо съществува.

А Страйк за мен си е инвалид, не знам как работи толкова стресираща работа. Не е във връзка с Робин, но това наистина прави нещата нереалистични.

# 639
  • София
  • Мнения: 5 794
Напоследък почнах да слушам книги, за да мога да съвместявам с други занимания:-)
И така, изслушах "Тайната на тайните" на Дан Браун, хареса ми идеята, а иначе си е типична негова книга, по своя начин си пише, няма изненади в това отношение и финална оценка 3 звезди.

Сега слушам "Тревожна кръв" от поредицата за Страйк. Много повече ми харесва как пише Джоан Ролинг. Фенка съм й още от Хари Потър Simple Smile Малко съм назад с поредицата, но още по-добре, имам какво да слушам Simple Smile)))

# 640
  • София
  • Мнения: 4 277
Не съм рапортувал отдавна, та само отбелязвам какви ги... чета.
Приключих поред 2 съдебни трилъра на Стив Кавана. Добри са за четене, без да е нещо Уау. Допадна ми, че самият жанр предразполага да правиш друг тип връзки и съмнения (различни от трилърите), а и се понаучава нещо от амер. съдебна система. Но любим юрист ми е "Адвоката с Линкълна".
Читалището ми предложи две поредни (и нови 2022 и 2023-а) нечетени на Майкъл Конъли: Пустинна звезда, Пътят към възкресението. (Рене, Мики и Хари Бош - тия тримцата са си чести гости в нашия дом.)
На екран ми вървят поредната от 5-те (които свалих) на Макинтош. И - след като "разбрах", че Хитлер е живял в Аржентина (Басти, Ван Хелсинг и Ердман; тъй е написана и събраното е толкова впечатляващо - че казвам, "вероятно да"), се "разсейвам" от крими-забавленията с Олга Крейг - "Ексрасенси и магове".

# 641
  • София
  • Мнения: 160
Прочетох “Ще бъдеш ли тук?“ - Гийом Мюсо и откровено казано въобще не ми хареса! За разлика от нея “Непрекъсната линия“ на Людмила Улицка ми допадна доста! 🤗
Започнах "Четвъртата маймуна" - Джонатан Баркър. Грабна ме от самото начало. Успоредно започвам и "Добър ден, тъга" - Франсоаз Саган. 😉

Трилогията на Баркър е уникална. Но си трябва внимателно следене на сюжета, доста е оплетен Simple Smile

Аз съм на Кей Скарпета тези дни, довършвам Военна морга, 18 книга от поредицата.

# 642
  • Мнения: 588
С кратката си среща с "Беладона" (защото успях да я изтърпя точно 50 страници) си припомних защо внимавам с книгите на Сиела. Идеята е супер - момиче, което не може да умре и вижда Смъртта, обаче изпълнението е много зле. Плоски герои, плоски диалози, нищо не държи вниманието, даже тия 50 страници едвам ги прочетох и реших, че няма смисъл да се мъча. Може би на някой тийн читател би му харесала много повече.
Започнах"Цялата небесна синева" - малко обема ме стресна, но съм прочела около 140 страници и до тук е чудесна книга. Взех я по силни препоръки на една приятелка и се надявам да не ме разочарова.

# 643
  • Мнения: 2 184
"Бялата гвардия" на Булгаков - невероятно силна, разтърсваща и завладяваща. Историята започва от дома на сем. Турбини, които посрещат края на 1918 с тревожно очакване за промени. Именно чрез техните съдби авторът разказва историята на Украйна по време на гражданските войни. Заедно с героите преживяваме трусовете и страховете, но и усещаме силата на човешкия дух. Страхотна книга, препоръчвам.

# 644
  • Мнения: 3 208
С кратката си среща с "Беладона" (защото успях да я изтърпя точно 50 страници) си припомних защо внимавам с книгите на Сиела. Идеята е супер - момиче, което не може да умре и вижда Смъртта, обаче изпълнението е много зле. Плоски герои, плоски диалози, нищо не държи вниманието, даже тия 50 страници едвам ги прочетох и реших, че няма смисъл да се мъча. Може би на някой тийн читател би му харесала много повече.
Започнах"Цялата небесна синева" - малко обема ме стресна, но съм прочела около 140 страници и до тук е чудесна книга. Взех я по силни препоръки на една приятелка и се надявам да не ме разочарова.

Много ми хареса на мен . По нататък става по вълнуваща . Има и втора книга ,, Утрешният ден '' .

Общи условия

Активация на акаунт