В момента чета... 96

"Признания" е втората книга, която чета от Канае Минато (след Penance) и си мислех, че съм подготвена за поредната порция иямису-ужас, написан от японската авторка. Как само съм се заблуждавала!
"Признания" се оказа един изключително угнетяващ психо-трилър, който буквално вледенява на много фино ниво и шокира дълбините на психиката.
Ужасът започва от самото начало. Тялото на 4-годишната дъщеричка на самотна майка е намерено в басейна на училището, където тя е учителка. Убийците са малолетни ученици от класа, на който тя е класна. Какво се крие зад този брутален и напълно лишен от смисъл акт на жестокост? Възможно ли е причината да е невинна забележка да не говорят в час? Или зад убийството се крият причини, които са много по-дълбоки и фундаментални?
Историята се разгръща бавно като всяка една от главите разкрива гледната точка на героите. Разбира се, най-интересни бяха главите с разказите на убийците.
И едва накрая, когато видиш цялата картина от различните гледни точки, след всички разкрития, осъзнаш цялата дълбочина, цялата взаимосвързаност, цялата трагичност на историята.  Това е книга, с която абсолютно всеки от героите е убиец по един или друг начин.
И след последната страница ти става страшно като се замислиш  над всичко, което си прочел, как допуснати родитетелски грешки в ранното детство на децата до какви чудовищни последици могат да доведат по-късно . Грешки, в резултат на които  могат да бъдат съсипани съдбите на напълно невинни хора...
Пет звезди без уговорки, а Канае Минато е откритието ми на годината!

Любопитна и малко тъжна книжка за това какво е да си различен в едно унифицирано общество.
Историята е за Кейко Фурукура - една с нищо незабележима 36-годишна жена- неомъжена, без деца и без приятел . Тя е с явни дефицити и е способна за функционира единствено, когато следва конкретни инструкции. Затова и работата ѝ в продължение на 18 години в един и същ магазин за хранителни стоки /на японски - конбини/ я удовлетворява със спокойствието на своята автоматизираност и стриктното почасово разпределение на дейностите в рамките на работния ден. Щастлива и удовлетворена от съдбата си , Кейко живее единствено за конбини, без други интереси, цели или планове. В конбини няма какво да сбърка.
Сякаш умишлено лишена от всякакви човешки черти  личността на Кейко е сведена до една-единствена функция: да бъде съвършеното зъбно колело в един системен свят. С маска на приветливост, тя знае как да услужи на клиент или да подреди стоките на рафта. Най-вълнуващите ѝ моменти са, когато продава промотираните за деня продукти за по сто йени за брой или раздава талони за отстъпка за готови салати. Тя изпитва радост и спокойствие само от факта, че на следващата сутрин ще се върне в конбини, за да поздравява жизнерадостно клиентите и да подрежда стоките по рафтовете. Кейко не е човек, а механизъм, който всячески се опитва да прилича на "нормален човек": тя механично копира стила, разговорите и интонациите на колегите си и дори се опитва да съжителства с друг човек (един противен „домашен любимец“) само и само за да отговаря на някакви предварително зададени норми на обществото.
Постепенно конбини и Кейко се превръщат в единно цяло - Кейко живее и спи заради конбини,  поддържа тялото си и се грижи за здравето си единствено заради работата си там,  храни се с храна от конбини, пие сокове от конбини, всяка частица от тялото ѝ е пропита с храна от конбини, а мозъка и съзнанието ѝ - с мисли за конбини.
Накрая симбиозата между жената и магазина е тотална. Кейко се оказва буквално погълната от конбини и измъкване от тази хватка няма. А и самата Кейко не го желае.