В момента чета... 96

Точно същата е и "Ти, подобие мое" на Бимбалов - успоредно с интересната история читателят е принуден да чете философските възгледи на автора, които въобще не са дълбоки, както се опитва да внуши критиката, а по-скоро сбит преразказ с елементи на разсъждения на исторически епизоди, известни на всеки с някаква начална обща култура. Да не говорим, че яко се дъни, заигравайки се с математиката, от която не разбира нищичко. За мен това е суета и нищо повече.

Започнах " Лехуса", но началото не е толкова обещаващо като в "Мамник".

Аз я завърших и не ми хареса колкото "Мамник".
Иначе изчетох и още доста книги, но всичко беше плява. Най-накрая стигнах до "Тайните убежища" на Лубри, която беше доста харесвана тук преди 2-3 години. Не разбрах какво се е харесало в нея, първа и последна среща ми беше с автора.

И на мен не ми допадна, колкото"Мамник", но в момента слушам третата част от поредицата на Васил Попов - "Аждер" и определено ми харесва повече.

Много дълго чаках "Лехуса", но съм малко разочарована, ако трябва да си призная честно. Прекалено много исторически описания имаше, леко ми беше досадно. На моменти си ме хвана и леко страх де

Продължавам с "Нещо много лошо" от абонаментната кутия на Чарли.

“Лехуса” беше пълно разочарование за мен. Колкото “Мамник” ми хареса, толкова тя - не. Спряла съм Сторител, но ще го пусна за месец при някоя промоция да изслушам “Аждер”.

В момента чета “Момичето в капана” на Дъгони.

За мен "Лехуса" беше много интересна. Дори ми хареса повече от "Мамник"--може би защото не си падам по любовни истории и връзката между главната героиня и Лазар беше важна в "Мамник".

Ще прочета с удоволствие "Аждер" когато излезе на хартия.

Според мен в тази книга се разказва за нещо съвсем различно А именно - за съвременното общество, което лишава хората от какъвто и да е свободен избор. Чрез фини и не толкова механизми за оказване на натиск върху всеки, който си позволи да взема решения самостоятелно.

Като се замислиш, животът на Кейко Фурукура се различава от този на всички около нея само по едно нещо - че тя съвсем съзнателно отказва да играе повечето типични социални роли - любовница, съпруга, майка, служител с просперираща кариера и т.н.. Защото няма нужда от това, а не защото е с някакви "дефицити" (каквото и да значи израза). Приела е да изпълнява своята част от обществения договор - да бъде полезна на социума и да заработва с честен труд това, което получава от обществото, което би трябвало да е достатъчно за всички около нея. Но не е - околните продължават да я притискат и да се опитват да я превърнат в детайл от "фабриката за развъждане на хора", за която авторката говори и в "Земляни". Кейко  започва да съжителства с противния "домашен любимец" не защото изпитва някакво влечение към него, а като начин да избегне социалния натиск, демонстрирайки, че вече си има приятел като всички останали жени.

Пълната и отдаденост на работата в денонощния магазин е проява на една типична за източните култури особеност - стремежът това, което вършат, да бъде доведено до съвършенство. За разлика от западния човек, за когото проявата на разностранни интереси и занимания се приема за положително качество, на Изток уважение буди точно обратното - перфектното овладяване на една-единствена дейност. Например, докато в Западния свят от добрия ковач на оръжие се е очаквало да може да направи сам един меч, в Япония трудът е разделен. Едно семейство поне от няколко поколения се занимава само с топене на руда и получаване на стомана (т.нар. "тамахагане"). Потомствен ковач подбира парчета тамахагане със сродна структура и изковава от тях острие. Друг майстор в продължение на седмици или месеци шлифова и заточва това острие. После отделни майстори изработват гарда, дръжката и ножницата. И накрая резултатът е едно (почти) съвършено оръжие. Или, както казва Брус Лий, "не ме е страх от този, който знае 10 000 удара, а от някой, който е оттренирал 10 000 пъти един и същ удар". В това отношение Кейко , която се чувства радостна и щастлива, изпълнявайки ден след ден с лекота и максимална ефективност служебните си задължения, остава неразбрана от западния читател, за когото ходенето на работа е единствено начин да спечели пари.

Отделно книгата поставя пред читателя един много интересен въпрос: изпитването и проявата на емоции неотменима част ли е от човешката личност, или атавистичен остатък от времето, когато той не е бил способен да разсъждава? Целият възпитателен процес, на който е подложено детето в процеса му на превръщане във възрастен, може да бъде сведен до няколко догми: "Мисли, а не чувствай! Прави това, което трябва, а не каквото ти се иска!". А в същото време индивид, който постъпва напълно рационално не защото контролира емоциите си, а просто защото не изпитва такива, е възприеман като чудовище. И му се налага да симулира емоции, за да не бъде заклеймен. Именно този абсурд на съвременното общество - "ти трябва да изпитваш емоции, защото си човек, но не трябва да им се поддаваш, защото си разумен човек" - описва и елегантно иронизира авторката.

The lost bookshop или Изгубената книжарница?
Не знам с какво име е в България.
Имам я от месеци и чак сега й дойде времето.

Дочетох "Тайнствената пекарна на улица "Париж", но не мога да кажа, че е нещо особено, даже ми се видя доста слаба. Не чета често подобни книги, но всички, които съм чела, са по-добре от тази. Жалко. Има любовна история, има някакви препятствия пред нея, има загадка и има щастлив край, но всичко е прекалено постно.

Сега започнах "Студен гранит" на Стюарт Макбрайд.

Дочетох "Саломе" Ерик Валц, която много ми хареса! Обемът беше твърде голям, но като цяло препоръчвам на всеки, който обича исторически романи!

Книгата на Кестнер – имаше в заглавието "...35 май" – интересна ли е? Много я хвалят в нета. Не искам да се разочаровам от Кестнер,ако тази негова книга не струва...

Тази книга не беше ли за деца?

Чета осмата книга от Отдел Q - "Жертва 2117" - имам чувството, че колкото повече напредва поредицата, толкова повече се разочаровам от Адлер-Олсен. Отново е много обемна, има една камара излишни неща, поне най-накрая ще разберем историята на Асад.

Доколкото разбрах от коментарите НЕ е за деца... "Тил Уленшпигел" ми беше една от любимите детски книги...