Не на простата, но беше се разрастнал и засегнал и пикочен мехур и ректума, нищо от това не предполагаха. Затова казвам, че трябва да се направи задължително образно изследване. Него чак тогава го стадирсха окончателно и се премина към лечение.
- Публикувана: 28 юли 2025, 08:45 ч.
- Последно мнение: 24 ян. 2026, 20:02 ч.
Малко трудна тема, за болестта рак и борбата с него, за взаимопомощ и подкрепа - тема №8
Аз не казвам, че не е така или че е еднакво при двата вида карцином. Просто потвърждавам, че трябва да има последващо образно изследване и насърчавам жената да направят такова, защото в момента от това което прочетох в епикризата окончателен стадий няма. Не съм писала, че е еднакъв подхода и че са еднакви двата карцинома. Отделно хистологията ми се вижда доста постна в тази епикриза. Затова и според мен трябва и второ хистологично мнение, а образно то изследване ще покаже докъде се разпространил тумора и има ли засегнати други органи. Само това написах.
момичета моля ви за съвет баща ми е на 81 години със сърдечна недостатъчност четири байпаса диабет тип две и един бъбрек. Какво според вас трябва да се направи и дали въобще такъв пациент с толкова придружаващи заболявания подлежи на лечение. Бронхоскопия категорично отказват да му направят защото не знаят дали ще я издържи. 
Здравейте, мили хора. Не съм писала от почти три години в темата, когато диагностицираха баща ми с карцином на дебелото черво и на панкреаса, и двата - първични. Осъзнавам, че сме от късметлиите колко време имахме заедно и колко дълго беше на крака предвид диагнозите. Но и очаквано доста удари поехме, особено в последния месец.
Баща ми се бори много дълго и храбро, но вече е към края на пътя си. През тези години мина през 12 курса folfirinox (когато беше и единственото значително забавяне на заболяването му), не помня точната схема gemcitabine + capecitabine и около 6 курса gemcitabine + nab paclitaxel. Правихме консултации с проф. Владов, с проф. Тимчева (благодаря ви още веднъж за препоръките). Изследвахме BRCA гените, но не откриха мутация. Имаше множество пъти, в които показателите му бяха ниски и не се провеждаше химиотерапия или пък се намаляваха дозите заради невропатията, или се разболяваше за кратко от нещо друго. Първо се появиха разсейки в перитонеума. После имаше КТ скенери, на които ту се появяваше нещо подозрително в черен или бял дроб, ту не се споменаваше в следващата контрола след 3 месеца. Стана кожа и кости. Мина през поставяне на стент на жлъчния канал. На последния КТ скенер започнаха да се виждат разсейки в костите.
Сегашният ни кошмар започна с голям плеврален излив вдясно. Баща ми си мислеше, че ще влезе за 2-3 дни в хирургията да източат течността и ще си ходи, но не стана така. Следват тежки подробности, ще ги сложа в скрит текст.
Не сме сигурни какво би означавало да опитаме да го върнем у дома (освен чудо от храброст). Превоз с частна линейка (лекар, кислород) - много рисковано, но постижимо откъм логистика. Кислороден апарат - под наем, постижимо. Специално болнично легло - има под наем, но не можем да го организираме достатъчно бързо. Но най-сложното е - какво да правим с дренажа? Нямаме познат лекар или сестра, който би се съгласил да идва ежедневно да следи за запушване, възпаление, да му слага системи, обезболяващи. Той иска да си иде у дома, мислейки си, че ще има поне няколко дни, в които ще се чувства по-човешки преди края. Ние не знаем дали няма просто да сгъстим кошмара - и за него, и за нас.
И така. Извинявайте, ако съм дала прекалено груби подробности, малко съм обезчувствена след всички шамари и безнадеждност напоследък. Потресена съм от липсата на опция за достойни палиативни грижи. И съм трогната от човешката добрина, която понякога изскача от неочаквани места, защото все пак попаднахме и на такава. Не знам защо пиша, може би просто да споделя.
Баща ми се бори много дълго и храбро, но вече е към края на пътя си. През тези години мина през 12 курса folfirinox (когато беше и единственото значително забавяне на заболяването му), не помня точната схема gemcitabine + capecitabine и около 6 курса gemcitabine + nab paclitaxel. Правихме консултации с проф. Владов, с проф. Тимчева (благодаря ви още веднъж за препоръките). Изследвахме BRCA гените, но не откриха мутация. Имаше множество пъти, в които показателите му бяха ниски и не се провеждаше химиотерапия или пък се намаляваха дозите заради невропатията, или се разболяваше за кратко от нещо друго. Първо се появиха разсейки в перитонеума. После имаше КТ скенери, на които ту се появяваше нещо подозрително в черен или бял дроб, ту не се споменаваше в следващата контрола след 3 месеца. Стана кожа и кости. Мина през поставяне на стент на жлъчния канал. На последния КТ скенер започнаха да се виждат разсейки в костите.
Сегашният ни кошмар започна с голям плеврален излив вдясно. Баща ми си мислеше, че ще влезе за 2-3 дни в хирургията да източат течността и ще си ходи, но не стана така. Следват тежки подробности, ще ги сложа в скрит текст.
Скрит текст:
Лекарите от интензивното отделение, в което е сега, също смятат, че транспортирането му би представлявало огромен риск. От хосписите, на които звъняхме, казват, че не могат да го поемат (предимно заради белодробния дренаж). Защо звъняхме на хосписи - защото той живее в малък областен град, но в момента е в болница в голям такъв, а ние живеем в трети голям град. Искахме да си го вземем наблизо, за да можем да бъдем повече край него (сега сме по airbnb-та).При бронхоалвеоларен лаваж намериха някаква чревна бактерия (enterobacter cloacae) и започнаха да подозират, че се е образувала връзка/фистула между коремната кухина и гръдната кухина. Източиха над 4 литра мътна плътна течност и поставиха белодорбен дренаж, но не можеха да източат всичко и дробът му да се разгърне. Всеки път, когато опитваха да го включат на активна аспирация (вакуум), той се чувстваше сякаш не може да диша, а после въздух нахлуваше в тъканите на лице, шия, гърди, ръце (подкожен емфизем) и зверски се подуваше. В крайна сметка се оказа, че има връзки/фистули и между бронхи и плевра (т.е. още един вид), не знам дали като усложнение от аспирацията или при постъпването е имал. Според хирурзите беше невъзможно да се затвори каквото и да е, защото няма достатъчно здрава тъкан. Има разсейки по плеврата. Изписаха го с белодробния дренаж, в края на който - торбичка с брутална на цвят и миризма течност, да го прибираме вкъщи.
По милост на лекуващия му онколог успяхме да го настаним в интензивно отделение на друга болница. Там с лека активна аспирация обират въздуха и течността от дренажа (цветът се подобри), на кислород е, под постоянно наблюдение, вливаха му албумин, кръв, антибиотици, обезболяващи - т.е. медицински грижата е повече от адекватна. Но поради естеството на отделението го виждаме за съвсем малко, пак по милост. Не му разрешават телефон. Той спи много и понякога е дезориентиран за кратко, но иначе е на себе си. Плаче ни от отношението на санитарите и от това, че е прикован на легло. Иска да го заведем у дома.
Някак между всичко останало успяхме да направим консултации по документи с други хирурзи, но те само ни потвърдиха оригиналните заключения за състоянието му - не може да се предприеме никакво активно лечение. Тоест, няма да го вземат в друга болница. Отбелязаха, че на наше място не биха го транспортирали.
По милост на лекуващия му онколог успяхме да го настаним в интензивно отделение на друга болница. Там с лека активна аспирация обират въздуха и течността от дренажа (цветът се подобри), на кислород е, под постоянно наблюдение, вливаха му албумин, кръв, антибиотици, обезболяващи - т.е. медицински грижата е повече от адекватна. Но поради естеството на отделението го виждаме за съвсем малко, пак по милост. Не му разрешават телефон. Той спи много и понякога е дезориентиран за кратко, но иначе е на себе си. Плаче ни от отношението на санитарите и от това, че е прикован на легло. Иска да го заведем у дома.
Някак между всичко останало успяхме да направим консултации по документи с други хирурзи, но те само ни потвърдиха оригиналните заключения за състоянието му - не може да се предприеме никакво активно лечение. Тоест, няма да го вземат в друга болница. Отбелязаха, че на наше място не биха го транспортирали.
Не сме сигурни какво би означавало да опитаме да го върнем у дома (освен чудо от храброст). Превоз с частна линейка (лекар, кислород) - много рисковано, но постижимо откъм логистика. Кислороден апарат - под наем, постижимо. Специално болнично легло - има под наем, но не можем да го организираме достатъчно бързо. Но най-сложното е - какво да правим с дренажа? Нямаме познат лекар или сестра, който би се съгласил да идва ежедневно да следи за запушване, възпаление, да му слага системи, обезболяващи. Той иска да си иде у дома, мислейки си, че ще има поне няколко дни, в които ще се чувства по-човешки преди края. Ние не знаем дали няма просто да сгъстим кошмара - и за него, и за нас.
И така. Извинявайте, ако съм дала прекалено груби подробности, малко съм обезчувствена след всички шамари и безнадеждност напоследък. Потресена съм от липсата на опция за достойни палиативни грижи. И съм трогната от човешката добрина, която понякога изскача от неочаквани места, защото все пак попаднахме и на такава. Не знам защо пиша, може би просто да споделя.
Топла прегръдка и съчувствие!
Бих Ви дала същия съвет,да изпълните неговото последно желание ...
Свекър ми беше в подобно състояние, и другия му син беше уредил отлични грижи,ходехме при него свободно,по всяко време ..не беше дълго,около седмица ..Но и до ден днешен е пред очите ми,как ме моли да го заведем в дома му..
Не успях да се наложа и да изпълня желанието му.....
Но знам ,че в тези дни той имаше нужда само от това ..да е спокоен,в собственото си легло и да си вземе сбогом с най-близките...
Съжалявам...
Бих Ви дала същия съвет,да изпълните неговото последно желание ...
Свекър ми беше в подобно състояние, и другия му син беше уредил отлични грижи,ходехме при него свободно,по всяко време ..не беше дълго,около седмица ..Но и до ден днешен е пред очите ми,как ме моли да го заведем в дома му..
Не успях да се наложа и да изпълня желанието му.....
Но знам ,че в тези дни той имаше нужда само от това ..да е спокоен,в собственото си легло и да си вземе сбогом с най-близките...
Съжалявам...
Здравейте, мили хора. Не съм писала от почти три години в темата, когато диагностицираха баща ми с карцином на дебелото черво и на панкреаса, и двата - първични. Осъзнавам, че сме от късметлиите колко време имахме заедно и колко дълго беше на крака предвид диагнозите. Но и очаквано доста удари поехме, особено в последния месец.
Баща ми се бори много дълго и храбро, но вече е към края на пътя си. През тези години мина през 12 курса folfirinox (когато беше и единственото значително забавяне на заболяването му), не помня точната схема gemcitabine + capecitabine и около 6 курса gemcitabine + nab paclitaxel. Правихме консултации с проф. Владов, с проф. Тимчева (благодаря ви още веднъж за препоръките). Изследвахме BRCA гените, но не откриха мутация. Имаше множество пъти, в които показателите му бяха ниски и не се провеждаше химиотерапия или пък се намаляваха дозите заради невропатията, или се разболяваше за кратко от нещо друго. Първо се появиха разсейки в перитонеума. После имаше КТ скенери, на които ту се появяваше нещо подозрително в черен или бял дроб, ту не се споменаваше в следващата контрола след 3 месеца. Стана кожа и кости. Мина през поставяне на стент на жлъчния канал. На последния КТ скенер започнаха да се виждат разсейки в костите.
Сегашният ни кошмар започна с голям плеврален излив вдясно. Баща ми си мислеше, че ще влезе за 2-3 дни в хирургията да източат течността и ще си ходи, но не стана така. Следват тежки подробности, ще ги сложа в скрит текст.
Не сме сигурни какво би означавало да опитаме да го върнем у дома (освен чудо от храброст). Превоз с частна линейка (лекар, кислород) - много рисковано, но постижимо откъм логистика. Кислороден апарат - под наем, постижимо. Специално болнично легло - има под наем, но не можем да го организираме достатъчно бързо. Но най-сложното е - какво да правим с дренажа? Нямаме познат лекар или сестра, който би се съгласил да идва ежедневно да следи за запушване, възпаление, да му слага системи, обезболяващи. Той иска да си иде у дома, мислейки си, че ще има поне няколко дни, в които ще се чувства по-човешки преди края. Ние не знаем дали няма просто да сгъстим кошмара - и за него, и за нас.
И така. Извинявайте, ако съм дала прекалено груби подробности, малко съм обезчувствена след всички шамари и безнадеждност напоследък. Потресена съм от липсата на опция за достойни палиативни грижи. И съм трогната от човешката добрина, която понякога изскача от неочаквани места, защото все пак попаднахме и на такава. Не знам защо пиша, може би просто да споделя.
Баща ми се бори много дълго и храбро, но вече е към края на пътя си. През тези години мина през 12 курса folfirinox (когато беше и единственото значително забавяне на заболяването му), не помня точната схема gemcitabine + capecitabine и около 6 курса gemcitabine + nab paclitaxel. Правихме консултации с проф. Владов, с проф. Тимчева (благодаря ви още веднъж за препоръките). Изследвахме BRCA гените, но не откриха мутация. Имаше множество пъти, в които показателите му бяха ниски и не се провеждаше химиотерапия или пък се намаляваха дозите заради невропатията, или се разболяваше за кратко от нещо друго. Първо се появиха разсейки в перитонеума. После имаше КТ скенери, на които ту се появяваше нещо подозрително в черен или бял дроб, ту не се споменаваше в следващата контрола след 3 месеца. Стана кожа и кости. Мина през поставяне на стент на жлъчния канал. На последния КТ скенер започнаха да се виждат разсейки в костите.
Сегашният ни кошмар започна с голям плеврален излив вдясно. Баща ми си мислеше, че ще влезе за 2-3 дни в хирургията да източат течността и ще си ходи, но не стана така. Следват тежки подробности, ще ги сложа в скрит текст.
Скрит текст:
Лекарите от интензивното отделение, в което е сега, също смятат, че транспортирането му би представлявало огромен риск. От хосписите, на които звъняхме, казват, че не могат да го поемат (предимно заради белодробния дренаж). Защо звъняхме на хосписи - защото той живее в малък областен град, но в момента е в болница в голям такъв, а ние живеем в трети голям град. Искахме да си го вземем наблизо, за да можем да бъдем повече край него (сега сме по airbnb-та).При бронхоалвеоларен лаваж намериха някаква чревна бактерия (enterobacter cloacae) и започнаха да подозират, че се е образувала връзка/фистула между коремната кухина и гръдната кухина. Източиха над 4 литра мътна плътна течност и поставиха белодорбен дренаж, но не можеха да източат всичко и дробът му да се разгърне. Всеки път, когато опитваха да го включат на активна аспирация (вакуум), той се чувстваше сякаш не може да диша, а после въздух нахлуваше в тъканите на лице, шия, гърди, ръце (подкожен емфизем) и зверски се подуваше. В крайна сметка се оказа, че има връзки/фистули и между бронхи и плевра (т.е. още един вид), не знам дали като усложнение от аспирацията или при постъпването е имал. Според хирурзите беше невъзможно да се затвори каквото и да е, защото няма достатъчно здрава тъкан. Има разсейки по плеврата. Изписаха го с белодробния дренаж, в края на който - торбичка с брутална на цвят и миризма течност, да го прибираме вкъщи.
По милост на лекуващия му онколог успяхме да го настаним в интензивно отделение на друга болница. Там с лека активна аспирация обират въздуха и течността от дренажа (цветът се подобри), на кислород е, под постоянно наблюдение, вливаха му албумин, кръв, антибиотици, обезболяващи - т.е. медицински грижата е повече от адекватна. Но поради естеството на отделението го виждаме за съвсем малко, пак по милост. Не му разрешават телефон. Той спи много и понякога е дезориентиран за кратко, но иначе е на себе си. Плаче ни от отношението на санитарите и от това, че е прикован на легло. Иска да го заведем у дома.
Някак между всичко останало успяхме да направим консултации по документи с други хирурзи, но те само ни потвърдиха оригиналните заключения за състоянието му - не може да се предприеме никакво активно лечение. Тоест, няма да го вземат в друга болница. Отбелязаха, че на наше място не биха го транспортирали.
По милост на лекуващия му онколог успяхме да го настаним в интензивно отделение на друга болница. Там с лека активна аспирация обират въздуха и течността от дренажа (цветът се подобри), на кислород е, под постоянно наблюдение, вливаха му албумин, кръв, антибиотици, обезболяващи - т.е. медицински грижата е повече от адекватна. Но поради естеството на отделението го виждаме за съвсем малко, пак по милост. Не му разрешават телефон. Той спи много и понякога е дезориентиран за кратко, но иначе е на себе си. Плаче ни от отношението на санитарите и от това, че е прикован на легло. Иска да го заведем у дома.
Някак между всичко останало успяхме да направим консултации по документи с други хирурзи, но те само ни потвърдиха оригиналните заключения за състоянието му - не може да се предприеме никакво активно лечение. Тоест, няма да го вземат в друга болница. Отбелязаха, че на наше място не биха го транспортирали.
Не сме сигурни какво би означавало да опитаме да го върнем у дома (освен чудо от храброст). Превоз с частна линейка (лекар, кислород) - много рисковано, но постижимо откъм логистика. Кислороден апарат - под наем, постижимо. Специално болнично легло - има под наем, но не можем да го организираме достатъчно бързо. Но най-сложното е - какво да правим с дренажа? Нямаме познат лекар или сестра, който би се съгласил да идва ежедневно да следи за запушване, възпаление, да му слага системи, обезболяващи. Той иска да си иде у дома, мислейки си, че ще има поне няколко дни, в които ще се чувства по-човешки преди края. Ние не знаем дали няма просто да сгъстим кошмара - и за него, и за нас.
И така. Извинявайте, ако съм дала прекалено груби подробности, малко съм обезчувствена след всички шамари и безнадеждност напоследък. Потресена съм от липсата на опция за достойни палиативни грижи. И съм трогната от човешката добрина, която понякога изскача от неочаквани места, защото все пак попаднахме и на такава. Не знам защо пиша, може би просто да споделя.
Пожелавам Ви сила и кураж. Прегръщам Ви, и колкото време имате, прекарвайте го с него!
Моят съвет, чисто човешки, също би бил да послушате желанието му и да се опитате да го реализирате.
Всичко изглежда постижимо, по-сложно ще е намирането на медицински персонал, но и това става с питане в конкретния град, в който ще бъде той. идете в местната болница, говорете с когото е нужно - вярвам, че срещу заплащане никой няма да откаже да предложи качествена грижа. Наблизо може да има съсед дори (имам такъв случай наблизо, болнолежащ пациент в дома му, мед.сестра от съседен вход ходи всеки ден при него).
Ако, все пак, лекарите съветват да не го транспортирате поради висок риск - опитайте се за някакъв период от време да сте при него постоянно, знам, че е трудно като не сте от града...
Понякога това, което ни се иска и чувстваме като морален дълг не е съвместимо с реалните възможности в ситуацията...и оттук идва конфликтът за вас, като близки.
Решението е трудно, но нещо трябва да се направи, затова вижте в коя ситуация минусите са по-малко, и действайте. Преценете реалните си възможности, защото можем всичко да си говорим, но често нещата опират и до средства, и до работна ангажираност...не е така лесно да се зарязва работа, деца...
Кураж и прегръдка
Всичко изглежда постижимо, по-сложно ще е намирането на медицински персонал, но и това става с питане в конкретния град, в който ще бъде той. идете в местната болница, говорете с когото е нужно - вярвам, че срещу заплащане никой няма да откаже да предложи качествена грижа. Наблизо може да има съсед дори (имам такъв случай наблизо, болнолежащ пациент в дома му, мед.сестра от съседен вход ходи всеки ден при него).
Ако, все пак, лекарите съветват да не го транспортирате поради висок риск - опитайте се за някакъв период от време да сте при него постоянно, знам, че е трудно като не сте от града...
Понякога това, което ни се иска и чувстваме като морален дълг не е съвместимо с реалните възможности в ситуацията...и оттук идва конфликтът за вас, като близки.
Решението е трудно, но нещо трябва да се направи, затова вижте в коя ситуация минусите са по-малко, и действайте. Преценете реалните си възможности, защото можем всичко да си говорим, но често нещата опират и до средства, и до работна ангажираност...не е така лесно да се зарязва работа, деца...
Кураж и прегръдка
Joyful, тежка ситуация, съжалявам и кураж!
Включвам се само да кажа, че на нас когато ни се наложи за лежащоболен организирахме доставка на такова легло от adapt.bg, пак така до малък областен град, стана доста бързо, мисля в рамките на ден, и беше голямо облекчение за изправянето до седнало положение. Другото е да молите да ви пускат колкото се може повече време при него, то със сигурност сте го правили, но може пък при много упорство да склонят да ви пуснат да стоите повече време.
Включвам се само да кажа, че на нас когато ни се наложи за лежащоболен организирахме доставка на такова легло от adapt.bg, пак така до малък областен град, стана доста бързо, мисля в рамките на ден, и беше голямо облекчение за изправянето до седнало положение. Другото е да молите да ви пускат колкото се може повече време при него, то със сигурност сте го правили, но може пък при много упорство да склонят да ви пуснат да стоите повече време.
Благодаря ви за подкрепата. Иска ми се да имаше лесен (или поне ясен) вариант да сме плътно до него или да го заведем у дома. Грижа ни е (мен, брат и майка) и нямаме желание да бягаме от отговорност.
Скрит текст:
В момента сме постоянно в града, в който е той, никой от нас не си е бил у дома за повече от 2-3 дни за последния месец и то преди баща ми да се застои в интензивното отделение. Разходите сме ги преглътнали, както и риска да останем без работа. Просто в това отделение ни разрешават по около 30-40 минути на ден с него, това е измоленият компромис, по принцип е изцяло забранено. Телефон му оставихме тайно въпреки забраната, вчера ни накараха да се подпишем и да го вземем.
Няма други условия под лекарско наблюдение, в които да го настаним. В болниците искат причина за активно лечение, в хосписите искат малко по-стабилно здравословно състояние. В болницата в родния ни град ни отказаха съдействие.
За болнично легло, инвалиден стол и кислороден апарaт сме гледали, че имат в adapt.bg, да. Има известно количество битовизми у дома, които затрудняват нещата, но не ги правят невъзможни.
Въпреки, че ни казват, че не е подходящ за транспортиране, ще го изпишат, като подпишем, че отказваме лечение. А ако не понесе пътя (180 км)? Ако у дома се запуши дренажа, почне да се дави/задушава или направи сепсис - как ще му помогнем? Как ще му дадем антибиотици, като трудно преглъща и скоро няма да може? Тогава няма да имаме обратен път към болница. Вероятно ще дойде линейка на място, толкова.
Няма други условия под лекарско наблюдение, в които да го настаним. В болниците искат причина за активно лечение, в хосписите искат малко по-стабилно здравословно състояние. В болницата в родния ни град ни отказаха съдействие.
За болнично легло, инвалиден стол и кислороден апарaт сме гледали, че имат в adapt.bg, да. Има известно количество битовизми у дома, които затрудняват нещата, но не ги правят невъзможни.
Скрит текст:
Най-големият проблем остава, че не можем да му обещаем достойнство или каквото и да е качество на живот, дори и да го приберем у дома. Заради дренажа. Той не си дава сметка, че е с бистро съзнание заради всичко, което правят в болницата, иначе досега щеше да си е отишъл в мъки. Разбирам желанието му и ме боли за него. Той си мисли, че едва ли не може да се изправи на крака и да седне на стол, ако не е вързан за аспирация, монитори и кислород. В същото време му призлява, когато му помагаме просто да седне в изправеното болнично легло.Родителите ми са от онези хора, които трупат мебели и вещи, докато няма къде да се обърнеш, а ние не сме там, за да хвърляме и разчистваме пространство в момента.
Въпреки, че ни казват, че не е подходящ за транспортиране, ще го изпишат, като подпишем, че отказваме лечение. А ако не понесе пътя (180 км)? Ако у дома се запуши дренажа, почне да се дави/задушава или направи сепсис - как ще му помогнем? Как ще му дадем антибиотици, като трудно преглъща и скоро няма да може? Тогава няма да имаме обратен път към болница. Вероятно ще дойде линейка на място, толкова.
Скрит текст:
Днес опитваме да звъннем на този или онзи лекар, поне някой да се ангажира да го посети у дома, когато ситуацията загрубее и оттам ще мислим.И то ако не го заведем на село, както той иска, а останем в апартамента в града.
В дома интензивни грижи няма как да се организират, не е въпрос само някой да го надзърта. Откачите ли го от аспирацията и кислорода, дотам ще му е. Няма да има време да стигне до сепсис. Ситуацията Е загрубяла в момента. Ще ви умре в ръцете за 48 часа вкъщи