Съпруги на военнослужещи - 34

"Позитивните мисли са най-добрият старт за пътуването към слънчевата страна на живота."
Петък следобед! ☕️❤️


Обещават слънце през уикенда, ние ще сме при мама, поръчала съм си качамак 😀😂
Имаме да правим есенен проект в градината, така че ще използвам ходенето ни и за разходка в есенна гора, да съберем материали. Не помня дали миналата година ви показвах тук таралежа ни, стана голям сладур. Ако намеря снимка, ще го покажа пак 😀
Оставям ви, да доработим, ще започваме едно обучение на работа и имам да прегледам малко материали.
Приятен следобед от мен! 🤩🍀

Гутен абент от Пловдив
Вече съм си вкъщи и влизам в нормален режим Утре пращам ММ на работа, малката - с приятелките си, синът си остана в общежитието - аз на спокойствие ще си изчистя и подредя, че като ме е нямало месец и половина...
Драснах чертичката и на този семестър, остават още 5!
В края на месеца ще си имаме 4 шопчета на гости - ще прекарат ваканцията тук, та сега имам за задача, да организирам престоя. 3 моми и един ерген са, та освен Природонаучния, Гребната и Рахат тепе (при хубаво време), евентуално картинг... Дайте идеи къде да ги водя.
С момичетата е лесно - ще обиколим моловете, но на момчето предполагам, че ще му е скучно

Да ви нагледам, преди да дръпна шалтера.
Ще ви разкажа за вчерашния ден, защото беше един много весел ден!
Вчера, отивайки в пенсионерския клуб, за миг изпуснах рейса. Седнах на една пейка до един малчуган. Щях да чакам 15 мин. следващия. Мислех да си ровя в телефона. Е да, ама не.
Получих неочаквано предложение: " Ае, да си приказваме. Искаш ли? Искам, отговорих. Да се запознаем. Мартин, и подаде ръка. Подадох му ръка и аз, и си казах името. Жена не се пита това, ама на колко години си? Голяма съм. На 74. Последва възклицание: уау. И баба ми е на 74, но ти изглеждаш по-млада. Казвам му - айде, бе. Млада... така ти се струва, защото съм гримирана. А той - не е от грима. Разбирам ги аз тия неща. Тук вече не издържах и се разсмях, а той продължава да ме разпитва. Какво работиш? Зъболекарка съм. Последва отново Уау, много пари изкарваш, нали? Много, отговарям му. Замисли се.  Сега вече аз започнах да задавам въпроси. Какъв искаш да станеш? Мама иска да стана журналист. Казвам му - давай. Ти затова ли ме интервюираш така? Тренираш за журналист? Не. Баба казва, че съм много любопитен. А ти какъв искаш да станеш?  продължавам аз. Аз искам да съм офицер. Казвам му - браво, стани такъв, какъвто ти искаш. Има такава професия - да защитаваш Родината си. Питам го - А как си с компютрите? Погледна ме учудено. Е може ли да ме питаш това? Кое дете не е добре с телефона и компютъра? Пак му задавам въпрос - А спортуваш ли? Отговаря ми много сериозно - Нямам време, ходя на английски и на цигулка,  а и къде да спортувам? В градинката е пълно с баби, с деца и кучета. Автобусът ми дойде. Дай пет, каза моя нов познайник. Плеснахме си ръцете и така се разделихме с петокласника Мартин - височък, слабичък, с рошава къдрава косичка, с грейнали очи и много усмихнат. Пожелах му на ум дано никога не се налага да защитава Родината ни. Истински ме развесели това дете.
В Клуба на пенсионера също беше голяма веселба, след като им прочетох лекцията  Любовта от Ромео и Жулиета до наши дни. Изобщо вчера беше един много хубав ден!
На всички пожелавам Лека нощ и спокойни сънища!

А утрото е добро, красиво, вълшебно просто защото е наше!
Добро утро!
листопад
сред старите спомени
място за нови
Хр. Панджаридис

Ехе, браво, имам си достойна отмяна през седмицата. Браво Мис Ю! А качамак откога не съм яла, леле. Края на октомври ще си ходя в Шумен и май ще поръчам на мама да ми направи. Навремето през зимата се събирахме със съседите и мама правеше качамак с пръжки, със сирене и червен пипер /само този ям аз/ и с маджун /а, сега, знаете ли какво е маджун? /. Нямаше предварителни уговорки, нямаше суета - просто се събирахме и се забавлявахме.
Фло, забавна история, дано има повече такива деца! Не като локалите дето обикалят по нощите и вилнеят.
Мъниче, браво на теб, и ти си неуморна!
Предстои ми интересен край на октомври - на 25-ти съм на юбилей на съпруга на моята приятелка /и той си ми е приятелче /, на 26-ти зетят е именик, а на 27-ми баща ми е рожденик. Предвидила съм два дни отпуск, дано на 28-ми успея да се прибера. С какво ще пътувам натам също още не е ясно, но ще го измисля. Няма да отварям думата за нашето БДЖ, че почвам да се наемам.
Ниа - дано няма повече кокита! В Търново съм учила и ми е любим град, но наистина е труден за живеене. Като дестинация за разходка е супер, но да си там постоянно си е предизвикателство.
Дунди, тази д-р Бързинска ми я препоръчаха, но едно, че май не работи със ЗК, друго, че трудно ще отида на преглед там. Аз лекарите вече ги подбирам и по друг показател - да работят по до късно, защото иначе няма да мога да отида. То човек трябва да си вземе отпуск, за да ги посети, а отпуската е кът. Този лекар е млад, учтив, но без да ми е видял снимката /другия вторник съм при него със снимката/ ми изписа хапчета. Добре де, едно не схващам - защо само се изписват хапове без диагноза? Не е първият такъв лекар, който го прави. Аз разбирам, че иска да ми облекчи болките, но дай първо да видим какво изобщо ми има, не е ли така?
Днес чакам човека за бойлера, другия майстор /тежкия/ още не е дошъл да си види "произведението". Доизпивам си кафето и ще изляза - ще нося файл, който направих, за да го отпечатат на тениска. Направих забавен надпис за юбилея на нашия приятел и тениската ще е допълнение към подаръка. Отделно трябва и тоалет да си купя, че нямам нищо свястно за такъв повод.
Ами това е от мен. Дано се покаже слънцето, че за момента го няма никакво. Естествено пак не успях да си поспя и си поговорих с вас. Хубав ден!

Добро утро и от мен. Няма го още слънцето на хоризонта, а уж времето днес щяло да е хубаво. Ама без слънце нещо насторението го няма.
Дафинов лист, докторката работи със здравната каса. Обаче е много трудно с часовете. И мъжът ѝ работи в същия кабинает, но не всеки ден. Той е началник на отделението в болница Ив. Рилски. Който съм изпратила при нея/тях, е доволен.
Фло, дано има повече такива момчета и момичета, които да знаят какво искат и да имат желания да изучават света.
Моя приятелка, която живее в Париж, си е поставила за цел да обиколи всички музеи в града. И навсякъде води сина си. Той вече е голям, но са обиколили заедно доста музеи, някои по няколко пъти, то за Лувъра и един живот няма да ти стигне де, но момчето е с много широка обща култура и знае много добре какво иска да учи т.е. какъв да стане. И си гони целта. Да не говорим, че е раждан там, но говори прекрасен български език с речников запас, за който могат да му завидят доста родени и израсли тук българчета на неговата възраст. 
За разлика от сина на друга приятелка, който има възможност да се включи в група по обмен по Еразъм със стаж в чужбина. Въпросът му беше Аз какво ще правя там? Еми ... чудно е да си по цял ден по улиците и да не правиш нищо.
Отплеснах се. Ние тази вечер сме на кръчма с един приятел на ММ, че скоро ще си го изпращаме пак на работа във Франция. Искахме да отидем в едно заведение с народна музика, играело му се хоро, но няма места. Та пак сме в кварталната кръчма с жива музика, където послединя път останахме безкрайно разочаровани от оркестъра и репертоара. но няма друго в последния момент. А сега трябва и да свърша малко работа на компютъра и да завъртя един кекс със сладко от смокини.
Усмихнат ден на всички и прекрасни почивни дни.

Привет, прекрасни! Ще споделя как мина вчерашния ми ден, а после ще споделя и преживяванията ми от днешния ден.
 Вчера с голямата внучка ходихме до Военния клуб, резервирахме зала за рождения й ден. От там до една специализирана книжарница - купихме специална хартия за поканите, пликове и червен восък. Приятел й е изработил печат. Всичко е изпипано, обмислено - от тоалета, през тортата, до поканите. Съобразено стилово и цветово. Достойна дъщеря на майка си. Радва ме това момиче. Преди училище се почерпихме във Виенската сладкарница - предпочитано място за нашите сладки забежки.
Днешния ден започна стресово. Кой да знае, че ще блокират централните улици още в 4.30 заради маратон, който ще започне около 10.00? За да стигнем до училището, където малката внучка е на школа, минахме през Пловдив. Добре, че съм таксиметров шАфьор, та стигнахме само с 20 мин. закъснение. Имах планирани пациенти, но хората се отказаха заради този маратон. Сега пия липово чайче, след малко ще тръгвам да я прибера. Сега няма да минавам през Пловдив.
Първо писах, а сега ще прочета какво сте споделили.
Прегръдки!