Радвам се,.че съм си вкъщи.
Обиколихме насам-натам. Не се сгърчихме от ядене (ура!). У мама си у мама, но... не мога да кажа, че се чувствах добре. Имах чувството, че и стените ме затискат... Успяхме на 27ми да минем колата на преглед и гражданска без време и направихме (татко я пуснал на вноски и на мен в сайта ми пишеше само, че е до август 26та... ама не пишеше, че на 19.11 има плащане... та си беше луд късмет на връх Коледа да решим тази задачка)...
е предадох щафетата на сина и гаджето и съм си у нас, а той е у баба. За да се убедите, че съм напълно луда и абсолютен Гринч ще споделя, че на 24 се убих от чистене и днес продължих в същия дух, но пък много си се радвам на някои подредени и освежени предновогодишно неща.
Утре ще ходим с щерките на кино по женски и ще пазаруваме за готвенето на 31. Още нямам идеи - едни мрежести палачинки с шунка и крема сирене с подправки, руска салата с дърпано тешко и чийзкейк съм измислила. Другото в движение.
На Димитрова малкото момче днес пее на Ларгото (народна музика) и ще е нощес и утре вечер на гости на щерката.
Спорни и бързи два дни на работните!!! До утре (дано успея да се включа от компютър)

, мислех си по едно време да му дам пари да си вземе нова, но не посмях да предложа, че беше напечено. Та най-накрая развя като Самарското знаме тая велика шапка /обикновена, сива шапка, която сигурно и 10 лв не струва/ и тръгнахме. Девойчето звъня през това време - идвам, идвам, беше отговора. Взехме я - премръзнала горката и така след близо 2 часа закъснение потеглихме към Пловдив. Прибрахме се късно, сили за пазаруване нямаше, само оправих багажа, пране, баня и в леглото. Ей такива неща, така завърши моето едноседмично скитане из милата ни Родина. 

Снежанка (за мен това е символ на ЧНГ, винаги аз я правя и оформям като часовник със стрелки 23:59 като в детството