Номинации за най-голяма муня (тема 13)

  • 47 485
  • 589
  •   3
Отговори
# 525
  • Мнения: 7 762
Аз съм родена 60-те, но не помня време от детството си, в което да не е имало бонбони, дори на село.  
Може би по-скоро работното време на магазините е било неподходящо по всяко време да вземеш, но липса наистина не помня.

# 526
  • Мнения: 29 019
Ами, имаше периоди, когато изчезваха, поне по-хубавите.
Е, имаше по-често някакви, т.н. „соени“, които бяха много гадни. Но дори и те понякога липсваха.

# 527
  • Пловдив
  • Мнения: 650
И аз не помня да е нямало бонбони по магазините. По- скоро като дойде някой на бързо или на кафе, да има с какво да го почерпиш. Свекърва ми, лека и пръст се оплакваше, че мъжът ми до 18 годишен и е ошушквал скритите
за гости сладости. Ние с брат ми не сме по сладкото и в къщи нямаше такъв проблем.

# 528
  • Мнения: 14 304
Имаше кутии бонбони "Простор",(казвахме им гальовно "Просторче"),които по-често се намираха. Но вкусните "Черноморец" с фъстъчено масло,бяха кът.

# 529
  • при късмета
  • Мнения: 25 551
Наистина имаше освен липса, имаше и голямо ограничение в асортимента. Като цяло имаше 2-3 вида шоколадови бонбони, като 2 от тях наистина с връзки се намираха, имаше едни Амфори, ако не се лъжа, те се появяваха по-често. Но със сигурност не беше постоянен асортимент в бакалията. По комунизма, освен мляко и хляб, нищо друго не можеше да разчиташ, че ще го намериш в магазина. Имаше проблем дори с другите основни храни, олио, сирене, кашкавал, колбаси, кой ще ти гледа "глезотии"

# 530
  • Мнения: 7 762
Не знам дали е зависело от някакви местни фактори и снабдители (много вероятно), но наистина - расла съм на село (не много голямо, сравнително далеч от областен център, но близо до общински) и не помня нещо хранително да е липсвало - и двете сладкарници, и магазините бяха много редовно снабдявани, само някои неща се налагаше да купуваме от града. Соевите бонбони не ги броях  - имаше едни Лилия и Катеричка, поне тях помня и особено за вторите казвах "Че то няма бонбони...какво ще ям?!"
Черноморец и до ден днешен са ми любими. Това лято, понеже почиваме близо до Черноморец и пазарувахме там, всеки ден купувахме по една голяма кутия (не може да си в Черноморец и да не ядеш от тези бонбони!) и естествено, на другия ден беше празна, пък ММ не ги обича особено, значи се сещате кой ги е изял, пък уж цял ден на плаж... Събрахме и голяма колекция миди и рапанчета и той ги почистваше и подреждаше по видове точно в празните кутии. За последните обаче нямаше вече кутии и аз страдалчески предложих да изям още две (за един ден), че инак къде ще сложим мидичките?!  Simple Smile  Не ми се получи...

# 531
  • София
  • Мнения: 20 787
Покрай ракията и водата - едната ми баба като млада снаха почерпила с вода човека, който им докарал дърва. Ноо...не каква да е вода, а светена, от Рилския манастир, свекървата я донесла.

# 532
  • Мнения: 7 762
Аз пък направих обратното - учех се да ям люто като млада булка, ама ми е дошло множко - скочих от масата и хукнах да взема вода - е, отпих директно от голяма стъклена бутилка ( в такива навремето се продаваше швепс) точно от на тати ракията - 50 градуса  Simple Smile

# 533
  • Street of Dreams
  • Мнения: 14 367
Много се смях на колежката, която по навик още ядяла бонбоните, без да отваря кутията Grinning

Много странни времена. Макар да съм родена доста след повечето ви, още помня свещената кутия с бонбони за свещените гости. Да скриеш от децата си, да има за някакви чужди хора - голямата работа - бонбони...

# 534
  • Варна
  • Мнения: 2 285
Може и да сте коментирали, но покрай тези бонбонени приключения се сетих, че гости посрещаха и със сладко в малки красиви чинийки или с т.нар. ,,бяло сладко" , което е в лъжичка, а тя -в чаша с вода. И чай или кафе турско/леблебия.
   Ама, хора, ний сме в Мунската тема, а не в Спомените!?

# 535
  • Мнения: 24 427
У нас майка ги криеше от мен да имало за гостите, от малка съм лакомия, но татко я издебваше и ми даваше колкото искам и после връщаше кутията. 🤣 Тя мама високо я криеше и със стола не стигах.
Днес паднах като талпа на улицата, спънах се в каишката на едно куче, то горкото се изплаши и искаше да бяга, но беше завързано за един противопожарен кран, собственичката така се притесни аз стоя на дупе омотана в каишката, онова иска да се беси да се отърве от мене.🤣

# 536
  • София
  • Мнения: 4 568
По повод “да пазим за когато дойдат гости” колко сервиза са си отвисяли по шкафовете. Колко покривки, прибори и чаши… Не ми се мисли.
Аз съм си мислела още от дете и все ми се е струвало мунско да се изяждат първо ударените и загнили плодове, за да не се хвърлят. Когато имаш собствена продукция и тя е много - за цялата зима примерно, а не по кило от магазина. Баба ми редовно проверяваше ябълките и крушите и винаги имаше нови тръгнали да загниват, които трябваше да се ядат. Не помня да сме стигали до здрави, въпреки че вероятно сме.

# 537
  • Мнения: 29 019
Като спомена в един пост бонбони, сладко и муня... Не мога да не спомена баба ми.
Едно време класните ръководители бяха задължени да посещават учениците си и да описват битовите условия на семейството.
Та, пристига класната ми на посещение, естествено – бонбони няма, затова пък баба ми бърза да почерпи със специалното ѝ сладко от смокини. Добре, ама тя без очила, а бурканът със сладкото бил налазен от мравки. И така сервира на класната ми чинийка, пълна с мравки.
Майка ми умряла от срам, тихомълком прибрала чинийката със сладкото. Класната се направила, че не е забелязала гафа.
Случката се превърна в поредната семейна легенда и все още се разказва на желаещите да слушат. Laughing

Може и да сте коментирали, но покрай тези бонбонени приключения се сетих, че гости посрещаха и със сладко в малки красиви чинийки или с т.нар. ,,бяло сладко" , което е в лъжичка, а тя -в чаша с вода. И чай или кафе турско/леблебия.
   Ама, хора, ний сме в Мунската тема, а не в Спомените!?

# 538
  • Street of Dreams
  • Мнения: 14 367
Ама какво са правили вашите учители или директорите на бащите ви у вас??

# 539
  • Deutschland/HE
  • Мнения: 7 378
Класните ръководители трябваше да посетят домовете на учениците веднъж годишно, за да видят условията за учене. Такива бяха времената. Това през 80те.

Общи условия

Активация на акаунт