- Публикувана: 31 юли 2025, 16:29 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2025, 11:24 ч.
Лятото е радост голяма: носи вест, че ще ставам мама. ~бебеправене 622~
Ехаа, Bellflower, каква прекрасна новина! 
Пожелавам ти една щастлива и спокойна бременност!
Темата наистина се раздвижи последните дни с толкова сбъднати мечти! Пожелавам ви на всички, които пишете и четете, скоро и вие да се включите с такъв коментар!
Пожелавам ти една щастлива и спокойна бременност!Темата наистина се раздвижи последните дни с толкова сбъднати мечти! Пожелавам ви на всички, които пишете и четете, скоро и вие да се включите с такъв коментар!
Белфлаур, честито 
Относно чудесата...ние се мъчим 5 години, от които 4 инвитро. В началото вярвах в чудеса, после след всеки опит и разочарование вярата ми намаляваше и постепенно изчезна. Обиколила съм все що има манастири, запалила съм всички свещи, пробвала съм какво ли не, следила съм овулация, тъпкам се с добавки, хормони....И мъжа ми вика, вярвай, то човек като вярва и то става. Ама аз тази вяра не мога да си я извади от ръкава като я няма бе, човек. И му викам , не , не е така. Няма никакво значение дали вярваш или не. Чудесата ( ако въобще има такива, аз още не съм ги видяла) се случват КОГАТО СИ ПОИСКАТ. Те не стоят да ни дебнат : А , тази вярва, чакай ще дойда при нея. Ми не, не им дреме дали вярвате, когато му е писано, тогава ще стане! Вчера видях една картичка за рождения ми ден 2022, с пожелание да имаме бебе. Е, вече е 2025, към края и си викам, баси колко наивна съм била да вярвам. И така, вярата ми някъде е на почивка, остана една надежда, че то без надежда не може. И един прост прагматизъм и пускане по течението. И въпреки че много , много се радвам за всички момичета на които им се случи в тази тема, аз ще повярвам в чудесата, тогава когато ми се случат! А до тогава, ще си живея живота
Което дете/ деца иска да съм му майка, тука съм, да ме намери
Относно чудесата...ние се мъчим 5 години, от които 4 инвитро. В началото вярвах в чудеса, после след всеки опит и разочарование вярата ми намаляваше и постепенно изчезна. Обиколила съм все що има манастири, запалила съм всички свещи, пробвала съм какво ли не, следила съм овулация, тъпкам се с добавки, хормони....И мъжа ми вика, вярвай, то човек като вярва и то става. Ама аз тази вяра не мога да си я извади от ръкава като я няма бе, човек. И му викам , не , не е така. Няма никакво значение дали вярваш или не. Чудесата ( ако въобще има такива, аз още не съм ги видяла) се случват КОГАТО СИ ПОИСКАТ. Те не стоят да ни дебнат : А , тази вярва, чакай ще дойда при нея. Ми не, не им дреме дали вярвате, когато му е писано, тогава ще стане! Вчера видях една картичка за рождения ми ден 2022, с пожелание да имаме бебе. Е, вече е 2025, към края и си викам, баси колко наивна съм била да вярвам. И така, вярата ми някъде е на почивка, остана една надежда, че то без надежда не може. И един прост прагматизъм и пускане по течението. И въпреки че много , много се радвам за всички момичета на които им се случи в тази тема, аз ще повярвам в чудесата, тогава когато ми се случат! А до тогава, ще си живея живота
Което дете/ деца иска да съм му майка, тука съм, да ме намери
Честито на всички момичета с положителни резултати! 
На мен ми е омръзнало да слушам изказвания от хора "спри да го мислиш и ще стане" как може човек да спре да мисли нещо което иска толкова много..
При неуспешната ми бременност в същия месец когато се е получило пак съм го мислила и съм се вторачвала в симптоми пък то си е станало... така ти вменяват чувство за вина едва ли не , че не става щото много го искаш и мислиш.. ужас
На мен ми е омръзнало да слушам изказвания от хора "спри да го мислиш и ще стане" как може човек да спре да мисли нещо което иска толкова много..
При неуспешната ми бременност в същия месец когато се е получило пак съм го мислила и съм се вторачвала в симптоми пък то си е станало... така ти вменяват чувство за вина едва ли не , че не става щото много го искаш и мислиш.. ужас
Честито на всички бъдещи мами! Много се радвам, че най-накрая в темата започнаха да се появяват хубави новини. Надявам се всеки ден да стават все повече.
Мен пък много ме дразнят неуместните коментари от млади хора от сорта на "какво чакате, къде бебче?". Едно е да го чуеш от по-възрастни, ама за съжаление дори и младите още не са достатъчно наясно, че такива въпроси изобщо не са подходящи - дори и да сме близки приятели.
Мен пък много ме дразнят неуместните коментари от млади хора от сорта на "какво чакате, къде бебче?". Едно е да го чуеш от по-възрастни, ама за съжаление дори и младите още не са достатъчно наясно, че такива въпроси изобщо не са подходящи - дори и да сме близки приятели.
Последния път, когато ми подхвърлиха веселяшки-заговорническата “Айде няма ли вече и вие едно бебе?” погледнах човека право в очите и с равен тон казах: “Нямаше принципно, обаче сега ти като каза — вече категорично ще го направим!”
Мишел, честит рожба! Бел, честито и на теб! Много се радвам за вас, момичета 🤍
На мен ми дойде вчера вечерта, както и очаквах, ден и половина по-рано 😅 Но по-добре така предвид пътуването, което ни предстои в края на седмицата. Пък и май по-удобно ще се падат дните през септември, когато ще ходя до болницата.
Слънце, съжалявам много, че не е била успешна пункцията! Замислих се... Знаете ли какво се случва, ако е започната процедура по инвитро (по фонда най-вече), а се окаже, че не може да стигне до трансфер в съответния месец. Може ли да се използва право за повторна пункция в следващ месец? Или трябва отново да се кандидатства за одобрение.
Имам толкова въпроси, свързани с цялото нещо, на които не съм си отговорила напълно. Преди време в темата се коментираше и въпроса за болничните покрай всякакви такива процедури. Не мога да реша дали да споделя в работата или да си пускам отпуска (което няма да е толкова лесно) и това ме измъчва. Който е минал през инвитро, взимахте ли си някакъв болничен след процедурата или само в деня на пункцията и трансфера примерно?
На мен ми дойде вчера вечерта, както и очаквах, ден и половина по-рано 😅 Но по-добре така предвид пътуването, което ни предстои в края на седмицата. Пък и май по-удобно ще се падат дните през септември, когато ще ходя до болницата.
Слънце, съжалявам много, че не е била успешна пункцията! Замислих се... Знаете ли какво се случва, ако е започната процедура по инвитро (по фонда най-вече), а се окаже, че не може да стигне до трансфер в съответния месец. Може ли да се използва право за повторна пункция в следващ месец? Или трябва отново да се кандидатства за одобрение.
Имам толкова въпроси, свързани с цялото нещо, на които не съм си отговорила напълно. Преди време в темата се коментираше и въпроса за болничните покрай всякакви такива процедури. Не мога да реша дали да споделя в работата или да си пускам отпуска (което няма да е толкова лесно) и това ме измъчва. Който е минал през инвитро, взимахте ли си някакъв болничен след процедурата или само в деня на пункцията и трансфера примерно?
Бел и Мишел, честито момичета!
Салсера, и аз като теб... вяра вяра, надежда и май май вече вървя към отрицание... много го искам, ама първо детето вече стана голямо, дреме му сам ли е или не, ние навъртяхме километража не само на години ами и на връзка и от известно време и там нещата не са окей. Та съм с оставила на вятъра.... да ме отнесе там където ми е мястото.
Салсера, и аз като теб... вяра вяра, надежда и май май вече вървя към отрицание... много го искам, ама първо детето вече стана голямо, дреме му сам ли е или не, ние навъртяхме километража не само на години ами и на връзка и от известно време и там нещата не са окей. Та съм с оставила на вятъра.... да ме отнесе там където ми е мястото.
Autumn, какъв тип е работата? Моята е офисна, работя основно от вкъщи. Никой не разбра дори. За пункцията поне същия ден обаче дори и от вкъщи от леглото едва ли ще ти е до работа. На следващия ден иначе аз бях добре и си работих.
Semirra, благодаря ти за отговора. И аз от това се опасявах... че реално още след пункцията може да приключи опита (а моята ще е на естествен цикъл най-вероятно с някаква лека стимулация) и после пак да трябва кандидатстване...
Препоръчани теми