Лудост, честито. Радвам се, че се вписа в априлската тема. ☺
- Публикувана: 1 авг. 2025, 17:23 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2025, 20:26 ч.
Априлски бебета 2026 ❤
Здравейте на всички! Искам да се включа в темата с термин 30.04.2026 г.
Все още ме е страх да участвам в такива теми с мисълта «ами ако нещо се обърка», но реших да се боря със страховете.
Пожелавам на всяка участничка тук лека и безпроблемна бременност! 🍀
Все още ме е страх да участвам в такива теми с мисълта «ами ако нещо се обърка», но реших да се боря със страховете.
Пожелавам на всяка участничка тук лека и безпроблемна бременност! 🍀
Надявам се всичко да е наред и да нямаш лоши мисли.
При нас проблеми някакви не е имало, но аз самата още не искам да казваме. Нито родители, нито никой не знае, освен един наш много близък приятел, който си дойде от Щатите за 1 седмица и му споделихме. Имам близка приятелка в чужбина и на нея казах, защото тази бременност е трудна за мен психически.
Наясно съм, че в началото много неща могат да се объркат и да не се случи тази бременност, може би за това споделям основно с вас тук и в още 1-2 теми.
Ванила, ❤
hechicera, споделям желанието ти засега да не се казва на никого за бременността. Аз лично искам първо да мина преглед при моя АГ, а после вече може би ще започнем да споделяме новината с близките хора. Единственото изключение е, че решихме да кажем на родителите на мъжа ми в рождения му ден, че те чакат внуци вече от 10 години - братът на мъжа ми все още няма деца - и то ще е точно ден преди прегледа ми.
hechicera, споделям желанието ти засега да не се казва на никого за бременността. Аз лично искам първо да мина преглед при моя АГ, а после вече може би ще започнем да споделяме новината с близките хора. Единственото изключение е, че решихме да кажем на родителите на мъжа ми в рождения му ден, че те чакат внуци вече от 10 години - братът на мъжа ми все още няма деца - и то ще е точно ден преди прегледа ми.
Аз бях на преглед в 5 седмица и се видя мехурче. Утре съм на преглед пак.
Честно казано се страхувам от очакванията, които близките ще стоварят върху мен. Като цяло аз с родата не съм близка. Мм е близък с техните. Нито мама, нито свекърите имат внуци - мм е едно дете, а аз имам брат, който също няма деца.
Със сигурност новината би донесла много радост от страна на родителите ни, бяхме младоженци преди година, сигурно вече си задават въпроси. По-скоро ме е страх от разочарованието ако не се случи и от очакванията върху мен - сега защо си позволи 1 бира, защо тренираш, защо не си почиваш, къде си тръгнала да ходиш в чужбина и подобни.
Честно казано се страхувам от очакванията, които близките ще стоварят върху мен. Като цяло аз с родата не съм близка. Мм е близък с техните. Нито мама, нито свекърите имат внуци - мм е едно дете, а аз имам брат, който също няма деца.
Със сигурност новината би донесла много радост от страна на родителите ни, бяхме младоженци преди година, сигурно вече си задават въпроси. По-скоро ме е страх от разочарованието ако не се случи и от очакванията върху мен - сега защо си позволи 1 бира, защо тренираш, защо не си почиваш, къде си тръгнала да ходиш в чужбина и подобни.
Честно казано, в момента не мисля за такива неща, но съм на 100% сигурна, че такива назидания ще има от страна на роднините и при нас. Но всеки приема новината за собствената си бременност по различен начин - може би с времето тези мисли ще те отпуснат. Надявам се скоро да се почувстваш по-спокойна и да не приемаш присърце никакви забележки. Хората винаги обичат да дават непоискани мнения. Все пак бременността е твоя и единствените, които не трябва да разочароваш в този момент, сте ти самата и твоят съпруг
Аз като цяло съм джаста-праста и съвети много не приемам, освен ако не ги потърся. Ако лекар ми каже да правя или не правя нещо, ще го послушам и то само ако имам доверие на този лекар, ако не, сменям го.
Съвети, непоискани, бабини деветини и подобни просто не търпя. И понеже ми е трудно психически с бременността, най-малко ми е нужна свекърва ми да ми обяснява едно време какво било или майка ми да ми говори без да мисли (при нея устата изпреварва мисълта често пъти).
Аз си правя това, което ме кара да се чувствам добре и е в рамките на разумното - умерени тренировки, позволявам си бира понякога, събирам се с хора, излизам, работя, ще ходим в чужбина по работа (не просто почивка).
Животът ми продължава, чувствам се добре с изключение на това, че съм на режим и следя стриктно какво ям и драстично орязах алкохола).
И понеже близките ми роднини знам как ще реагират на това просто не ми се слуша.
В последните 3 години преживях много (не в репродуктивни проблеми). И съм наясно, че каквото е мое, няма да ме подмине. Дори тази бременност да не се случи, аз съм ок. Ок съм и да се случи. Това е, а ако не се случи сигурно за майките ни ще е много тежко.
Съвети, непоискани, бабини деветини и подобни просто не търпя. И понеже ми е трудно психически с бременността, най-малко ми е нужна свекърва ми да ми обяснява едно време какво било или майка ми да ми говори без да мисли (при нея устата изпреварва мисълта често пъти).
Аз си правя това, което ме кара да се чувствам добре и е в рамките на разумното - умерени тренировки, позволявам си бира понякога, събирам се с хора, излизам, работя, ще ходим в чужбина по работа (не просто почивка).
Животът ми продължава, чувствам се добре с изключение на това, че съм на режим и следя стриктно какво ям и драстично орязах алкохола).
И понеже близките ми роднини знам как ще реагират на това просто не ми се слуша.
В последните 3 години преживях много (не в репродуктивни проблеми). И съм наясно, че каквото е мое, няма да ме подмине. Дори тази бременност да не се случи, аз съм ок. Ок съм и да се случи. Това е, а ако не се случи сигурно за майките ни ще е много тежко.
Roni, съжалявам, че е така при теб. В болницата не те ли слагат на системи, поне глюкоза или нещо такова да приемаш през тях и да не се обезводниш. Стискам палци скоро да се почустваш по-добре!
И аз имах отлепяне, но отказах хоспитализация, защото бях в друг град като се случи. От тогава лежа почти целодневно. Теб кога се очертава да те изпишат? Чудя се дали у дома няма да се чувстваш по-добре? Миризмите в болницата дразнят ли те?
И аз имах отлепяне, но отказах хоспитализация, защото бях в друг град като се случи. От тогава лежа почти целодневно. Теб кога се очертава да те изпишат? Чудя се дали у дома няма да се чувстваш по-добре? Миризмите в болницата дразнят ли те?
Ние вече казахме на моите родители. Приятели вече разбраха. Чакаме неговите да се приберат и ще кажем и на тях. Относно многото очаквания - не съм наясно със семейните отношения на нито една от вас, но не мисля, че нещо подобно би последвало. Тази новина носи щастие на всеки един близък човек и според мен никой не би се вглеждал какво прави бъдещата майка, а дори и напротив - всеки ще се старае тя да се чувства максимално комфортно. Но пак казвам - не съм наясно с вашите семейства, може и да има разни досадници... 
При всички случаи обаче не трябва да се връзвате на подобни коментари - само вредите на себе си. Бъдете възможно най-позитивни макар и при наличието на емоционални състояния. Радвайте се на момента, защото поне за мен той е вълшебен, и правете каквото си поискате - стига да не вреди на вас и на детето ви.
Забелязвам, че и този форум поставя някакви изкуствени очаквания и задължава всяка бременна жена към точно определено поведение - паника и тревожност, защото нищо друго не е правилно. Напротив - правилно е онова, което всяка жена чувства за себе си и за своето дете.
Аз съм решила да се водя изцяло по собствения си усет за всичко, разбира се с одобрение на лекар. Смятам, че именно желанието тук (не в тази тема) всяка да се представи като най-перфектната и отговорна майка и да съди решенията на другите, може да накара някоя от нас да изпадне дори и в депресия. Не се познаваме лично, различни сме, нормалното за едни е ненормално за други.
При всички случаи обаче не трябва да се връзвате на подобни коментари - само вредите на себе си. Бъдете възможно най-позитивни макар и при наличието на емоционални състояния. Радвайте се на момента, защото поне за мен той е вълшебен, и правете каквото си поискате - стига да не вреди на вас и на детето ви.
Забелязвам, че и този форум поставя някакви изкуствени очаквания и задължава всяка бременна жена към точно определено поведение - паника и тревожност, защото нищо друго не е правилно. Напротив - правилно е онова, което всяка жена чувства за себе си и за своето дете.
Аз съм решила да се водя изцяло по собствения си усет за всичко, разбира се с одобрение на лекар. Смятам, че именно желанието тук (не в тази тема) всяка да се представи като най-перфектната и отговорна майка и да съди решенията на другите, може да накара някоя от нас да изпадне дори и в депресия. Не се познаваме лично, различни сме, нормалното за едни е ненормално за други.
Дарби, благодаря ти за коментара. Права си, усещала съм това в други теми и ми е ставало малко тъпо. Разбирам, че всяка жена иска да бъде най-добрата майка за детето си, но сме различни. Някъде четох как видиш ли трябвало да се подготвяме телесно за бременността още преди да започнем с опити и т.н. Сигурно е страхотно това, но дори да не съм го правила не се считам за лоша майка. Щом ми се е случило да забременея, значи тялото ми е готово и няма нужда от съдене.
Аз самата не съм близка с роднините си и дори някои моменти на загриженост ги приемам лесно като вмешателство.
Дори вълнението у другите малко ме притеснява. Сякаш създаваме някакви очаквания.
Аз самата не съм близка с роднините си и дори някои моменти на загриженост ги приемам лесно като вмешателство.
Дори вълнението у другите малко ме притеснява. Сякаш създаваме някакви очаквания.
Моят съвет е да не мислиш най-лошото, тормозиш се, особено при положение, че ти самата си емоционално разтърсена от промяната в живота ти. Карай го по-спокойно.
На всяка и минава мисълта: "ами, ако стане нещо", но според мен не е хубаво да се живее с нея.
Разсейвай се с различни активности, ако трябва, но не го мисли постоянно.
На всяка и минава мисълта: "ами, ако стане нещо", но според мен не е хубаво да се живее с нея.
Разсейвай се с различни активности, ако трябва, но не го мисли постоянно.
За да не получа непоискани съвети и т.н. , с предната бременост когато съобщихме, казахме и че сме взели всички необходими мерки и че имам лекар, който позволява/забранява неща, и ще се водя изцяло по него. И не получих нито веднъж коментар, акъл, съвет и т.н. от който и да е - дори от приятели. От човек до човек има разлика, а какво да говорим за бременност.
Важно е, как се чувстваме ние и да спазваме насоки/препоръки на следящия АГ.
За гаденето и киселините - на мен ми помогна единствено тестени закуски. От всичко друго имах гадене и киселини с предната бременност.
Важно е, как се чувстваме ние и да спазваме насоки/препоръки на следящия АГ.
За гаденето и киселините - на мен ми помогна единствено тестени закуски. От всичко друго имах гадене и киселини с предната бременност.
Здраеейте мамчета,аз искам да се похваля ,днес бях на преглед в 7г.2с.съм.Доктора каза че всичко е наред ,отговаря на размер за седмицата и най важното чухме вече сърчице.Тупка здраво ,.Желая от сърце на всички да вървим без проблеми до края.