Любители на котки - Тема 208

Честит празник на всички котки Аз почерпих Чита с едно течно лакомство, направо откачи, даже мляскаше

Прибрахме се и измих горкото бебе. Хич не му понесе пътя. Притеснява се, че вета му даде хапче срещу плоски паразити - тения заедно с малко концентриран пилешки бульон, но бебето и на отиване и на връщане си повърна. Дали трябва да му се дава пак? Капките му са само срещу глисти и бълхи.
И кажете защо толкова обичат да спят и гушкат на врата ми, Лео беше същият 😂


И преди година

Защото там им е топличко. И предната ни котка ми спеше на гушката. Да ви разкажа за нея. Когато се събрахме с ММ тя беше негова котка, отгледана от бебе. Никой от приятелите му не я обичаше, защото беше много лоша. Хапала е всеки, който влезе вкъщи, дори единия е бил доста сериозно одран по крака. И аз естествено от разказаното се страхувах от нея, а ММ реши, че на първата ми нощ в тях, ще я сложи под завивката в краката ни, да сме свиквали една с друга. Одра ме зверски и не мръднах цяла нощ 😄. Доста дълго време и сипвах храна, докато тя е в другата стая, защото ме беше страх. А тя ме гледаше много лошо. С времето се влюбихме една в друга и спеше или на гушата или на главата ми. Чудесна и много умна котка беше, милата ни Мери. Бях бременна с първото ни дете и ми спеше над корема. Не беше кастрирана, ММ и даваше хапчета като се разгони и имаше няколко кисти. Накрая вече получи някакво неврологично заболяване и се схващаше цялата. Като почина плакахме много хем от мъка, хем и че се отърва от мъките. Живя достойни 16 години.

Доня Дафина Черешова, не му давай втори път за паразити днес. Според мен трябва да се изчака седмица, както са инструкциите за втората доза, защото все пак може да го е усвоило и да стане предозиране. И лекарствата за паразити не са безобидни.
Радвам се, че е здравичко момчето!

nelegalnata2, доста неподходяща идея да ти сложат лоша котка под завивките...

Котката на сестра ми е такава - лоша. Не ме е драла, но определено точно мен никак не ме харесва. Което много ме учудва и дори ме обижда!!! Аз, дето се занимавам с всякакви котки под път и над път от години и им говоря, и те ми говорят... Нямам никакво обяснение, но е факт. В момента от седмица я храня, че сестра ми са на почивка. То пък взе, че се разгони и в момента мога да я мачкам на воля, че иначе не смея.
Ето я:

Чака ни с нетърпение всяка вечер🥰
Самотно му е явно сам вкъщи през деня❤
Мила❤, съжалявам за красивата Пуфи💔

Габи, бебе Туикси стана звездичка преди няколко часа. Този път наистина всичко, даже това, което не съм си и мислела, че мога да направя, направих за тази душичка, защото тя се бори до край. Когато Сникърс отлетя, тя продължи да св храни, но голямо мъчение с акането. Вадеше твърди като камъчета неща с много напъване и рев.
Почнах да ѝ давам зехтин към млякото, за да може да ги изкара. Постоянно напъване беше нейното. След това смених зехтина с лактулоза и пробиотик. Лактулозата свърши добра работа. Почна да ги вади по-меки, но продължи постоянно да се напъва. Тъй-като беше намалила яденето си мислех, че и нейната няма да я бъде, и си казах какво пък, ще пробвам с антибиотик, тъй-като имах готов приготвен в хадилника цефалексин, с който майката се оправи (направих проучване за антибиотици за новородени преди това). Почнах да ѝ го давам и тя живна, почна да яде с голям апетит, по 3 мл на хранене, до момента в който започна да киха и хрипти преди два дни. Направи пневмония, най-вероятно от аспириране на мляко или антибиотичен сироп в дробовете или от самия вирус. От там смених антибиотика с други два антибиотика, по препоръки на Китън Лейди за котета с пневмония. Почнах и системи подкожно да ѝ боцкам, за да не се дехидратира. Упражнения за чистене на секрет от белите дробове, допълнително и глюкоза (декстроза), но слюнката и хриповете се увеличаваха постепенно. От 3 мл, смъкна храната на 0,9 мл, и трябваше да и слагам система на всеки 6 часа, за да не се дехидратира. Милата тъкмо вчера си отвори очичките, прогледа, видя ме... И тази сутрин беше посиняла - венците, коремчето... Казах си така няма да стане тази работа и тръгнах да звъня по ветове, които даже забравиха след това да ми се обадят, да питам за кислород... Някъде към обяд, вече бях намерила кислороден концетратор, взех под наем една голяма 5-литрова машина за вкъщи, като преди това я тествахме на място в магазина с Туикси. Подържах ѝ кислород по десетина секунди на нослето и веднага се видя осезаема разлика в цвета на нослето и венците... Слюнката по устичката от лепкава стана течна, прозрачна и си казах дано да има шанс... Подписах договора за цял месец (160 лв) защото за по-малко време не я даваха... Другото предизвикателство - да разбера как да наглася кислорода като за нейните 100 грама тегло... Защото нямаше вет, който да ми помогне... Един чатбот от американски сайт за кислородни комплекти за котки и кучета, беше така добър да ми изчисли точно колко л/мин трябва да се подават за нея... А то е 100 мл/мин/кг телесна маса, демек за нея 10 мл/мин. Е, да, обаче тази машина голяма, най-малкото на което може да работи беше 250 мл/мин. И затова трябваше да изфабрикувам чанта, подобна на комплектите, които ползват американците, в която да остава пролука за разреждане с въздух. Докато подпиша договора, докато натоваря машината на такси, докато минем цялото задръставане по центъра на града, тъкмо съм доволна вече, че съм намерила кислород за Туикси и че ще ѝ го пусна... Прибрахме се, отворих чантата и какво да видя... Сърцето на Туикси е спряло, не диша... Два часа чаках в магазина пустия вет да ми върне обаждане, да знам дали въобще тази машина ще мога да я наглася да свърши някаква работа. Изгубих два ценни часа... Отделно, машината тежи 16 кг... Двамата със синчето я мъкнахме по стълби... Само и само да има и този шанс за Туикси... През час ставах снощи, да я храня с по половин милилитър - хем беше гладна, хем не можеше да си поеме въздух милото...
Не стана, момичета.... Не знам писано ли беше, в жегата в таксито ли се задуши душичката... Трябваше да държим машината във вертикално положение, за да не падне в таксито, че таксиджиите карат ядосани заради задръстванията и не можех да отварям чантата да я видя... Сега имам един концентратор в спалнята за цял месец и няма за какво да се ползва вече...
Почивай в мир, миличка Туикси...

Ох, Аминка... Много съжалявам! Направила си много повече отколкото аз бих си и помислила, защото нищо не знам. А ти си лекар без диплома! За съжаление колкото са по- малки, толкова по- бързо протичат болестите 😔 Събраха се тричките... Но ти си невероятен човек, който е дал всичко от себе си - и време, безсъние и финанси!

Милото мъниче! 💔 Не било писано... Силно те прегръщам, Аминка! Ти си голям Човек! Щото бъка от двукраки, ама човеците не са толкова много. За жалост.

amy_nka, съболезнования. 😢Шокирана съм от прочетеното. Направила си толкова много за това бебе. Явно съдбата им е била такава, да блестят като звездички. А ти си Човек с главно Ч.

amy_nka, много съжалявам за Туикси! Поне сега тричките са заедно.

Ревах докато четох разказа ти, но искам да ти кажа, че ти се възхищавам и благодаря на Господ, че има такива Хора, като теб! Погрижи се сега за себе си! Огромна прегръдка от мен!

Ох, много съжалявам за трите шоколадчета, надявах се да оцелеят. Много е трудно с толкова малки бебета. Никога не съм гледала,  но съм чела, че трудно оцеляват без майка котка.
Аминка ти направи всичко възможно и дори невъзможното за тези душички, не се измъчвай.

Ох, Amy_nka, разплака ме. Толкова мъчно ми стана за малката душичка и толкова се възхитих от направо невъзможните неща, които си направила, за да я спасиш.

Честит ден на Котката!
За празника Джу Джу получи подарък - катерушка. Имаше промо в Лидл, голямата беше за 80лв. и Джастев сутринта преди работа отиде да я купи. Сега чакам да се прибере, за да я нагласим за Джулката.
Тя милата сутрин играе, после спи, зарежда батериите и после цяла нощ скача върху нас. И тя спи върху врата ми. Голям образ е, спи, спи и току завре муцуна в моята муцуна. Пипа с лапички устата и носа ми, а оня ден се вживя в целуването и ме хапна по носа.

amy_nka, от къде черпиш сили идея нямам ама си чудо мама да знаеш! Много те гушкам и си почини, заслужаваш много, а те миличките си играят дружно сигурно там някъде горе.

Ех Аминка, и аз съжалявам за малките душички💔💔💔. Надявах се поне едно да оцелее, за да се почувстваш и ти удовлетворена за цялата енергия която вложи в тази борба💕.  Сигурна съм, че малките душици са усещали колко много се бори за тях💐.

Джасте, принцеса стана малката Джулс🥰.
Браво, много се радвам, че сте толкова щастливи заедно❤❤❤!

Милото, мъничко бебенце! ❤️❤️