
След това мъжът ми, пускайки Лео вън изтърва Бобчо. Бобчо си знае името, но на двора беше пак старото страхливче, хем реагира на повикване, хем не идва и не дава да го хвана.
Поигра си с Лео
И след това по крушата се качил на навеса, а от там под покрива на къщата ( оставили сме котките да могат да влизат под покрива едно място за борба със съселите). Викам го - показва се, но видимо не знае как да слезе. Качи се на върха на крушата, която сигурно е 30м висока. После слезе, пак се скри. Към 2 вече викам, Лео излиза и след него Бобчо. Наблюдава как Лео дойде до мен, обаче го е страх. Към 4 вече по някакъв начин, сина ми качен на стълба го е излъгал и го хвана и прибра. Големи приключения с тоя дребосък, най- ме беше страх да не излезе на улицата. В момента е малко гузен, яде и спи върху мен. Ясно е че поне до зимата ще си е вътре. Лео всъщност като малък не изпитваше никаква нужда да излиза вън. А малкия пъзльо ще си стои у дома, никакво излизане!
Целия апартамент ми е за ремонт, аз затова гледам да не качвам снимки.
Оставила съм ги да къртят каквото и колкото си искат. Последно витрокерамичния котлон успяха да изкъртят.

