Компромисите в една връзка - здравословни ли са и до каква степен ?

  • 17 995
  • 750
  •   1
Отговори
# 15
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 523
...а той пък когато харча пари за щуротии(повече дрехи, козметика и декорации за дома)
А, интересно, а ти доста козметика и дрехи ли купуваш?
...
Иначе, на всеки линията на търпение е различна, моя толеранс не съвпада с чуждия, но като цяло, ми тежи компромиса да не пътуваме, когато аз искам да пътуваме.
Малко повече отколкото имам нужда, особено дрехи...
Сега се сетих,че не бих направила компромис да живея с пушач и в къщи да се пуши(ММ е непушач и до съвсем скоро нямах дори пепелник у дома).

# 16
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 724
Аз същото се замислих - че усетя ли, че нещо ми е твърде компромис, не е на добре Joy

Тоест, не правя компромиси. Ама отстрани сигурно правя Joy

В същото време някои неща разбираш, че те дразнят по време на самата връзка, а не апропо. И понякога те дразнят, понякога - не.


Идеални хора няма, но с възрастта е все по-трудно се правят компромиси, още повече, че поне аз, съм наясно, че хората, след една определена взраст, не се променят.

Иначе казано - или компромис до живот, или "чао".

# 17
  • София
  • Мнения: 45 519
Аз съм го казвала - установила съм определено ниво на токсичност, което мога да поема. Определено количество мрънкане, определено количество мърлявост.
Оттам нататък - имам граници, слагам бариерата и до там!

# 18
  • Мнения: 4 697
...а той пък когато харча пари за щуротии(повече дрехи, козметика и декорации за дома)
А, интересно, а ти доста козметика и дрехи ли купуваш?
...
Иначе, на всеки линията на търпение е различна, моя толеранс не съвпада с чуждия, но като цяло, ми тежи компромиса да не пътуваме, когато аз искам да пътуваме.
Малко повече отколкото имам нужда, особено дрехи...
Сега се сетих,че не бих направила компромис да живея с пушач и в къщи да се пуши(ММ е непушач и до съвсем скоро нямах дори пепелник у дома).
Браво,
аз не знам къде е мярата с "малко повече дрехи", дори не мога да си представя как би формулирал ММ подобен казус, било то с дрехи, било то с козметика

# 19
  • Мнения: 755
Компромис мога да направя в конкретна ситуация, но за черти от характера на човека - никога. Ако нещо не ми харесва отначало, няма как да вярвам, че ще търпя занапред. Не съм човек, който си затваря лесно очите.

# 20
  • Paris, France
  • Мнения: 17 770
Не са здравословни компромисите във връзка. Ако в началото нещо ме дразни, предпочитам всеки да си хване пътя и да не си губим времето. Не държа на ред, не държа партньорът да ми обръща внимание и мъжът ми е същия.

Не бих се хванала с мъж, който има дете, пие ежедневно, иска прекалено много заедност и интимност, иска да прекарваме цели уикенди заедно и само двамата. Родители, малки деца и дърти роднини не посещавам и не гледам и това си го казвам в началото на връзката. Като млада не исках да живея в краен квартал, тих квартал с къщи, в малък град или на село и не излизах с мъже, обитаващи подобни места. Сега може би не би ми било проблем.

След появата на деца няма как да не се правят компромиси, да не се променят планове в последния момент. Преди поява на общо дете смисъл от правене на компромиси не виждам.

# 21
  • Банско
  • Мнения: 2 515
Здравословни са да, стига мъжът ти да е нормален човек, а не луд психар или мамин лиольо! Когато се прави компромис, трябва първо да помислим имаме ли бъдеще с този човек за да инвестираме в тези компромиси. Също така трябва задължително да не са едностранно.

# 22
  • София
  • Мнения: 19 309
Компромис мога да направя, когато не мога да реша дали да идем на плаж или на заведение, а той много иска да иде на плаж. За ей такива неща.
За поведение, светоглед, отношение и т.н. - или приемаш човека такъв, какъвто е, или не.
Да правя компромиси със себе си и добруването си на ежедневна база - не мога. Не бих го искала и от човека до мен.

# 23
  • Мнения: 293
Не съм ок с компромисите по въпроси, които са важни за мен. Не искам да живея чужд живот, не искам и човекът до мен да го прави. Просто всеки да си хваща пътя и да търси любов, с която приоритетите им съвпадат. За всеки влак си има пътници.
 
За други неща, които са ми несъществени, въобще не ги броя за компромис.

С една дума - определям компромисите като нездравословни.

# 24
  • Мнения: 8 428
Компромисите идват от само себе си, ако връзката е започнала здравословно- с любов, с чиста любов. Тогава не тежат, не ги приемаме за бреме, а за натюрел и част от картината.
Ако се нагаждаш от самото начало, не е компромис, а пресметливост.

Аз често си  мисля за това, защото съм свидетел на връзките на младежите около мен/ дъщерите ми, приятелите им.../, и ...много различни неща ми се набиват на очи, неща, които може да ги забелязвам, защото съм вече от по-старото поколение Rolling Eyes

# 25
  • Мнения: 3 661
Зависи от компромисите - някои опазват семейния мир, други задълбочават конфликта. И още, важното е да са взаимни. Примерно правя компромиса да приема, че ако не се касае за здравословен проблем, няма нищо по-важно от мач на Левски. Той пък търпи гледането ми на реалита, въпреки, че органически не ги понася. Взаимно си правим компромиса да не подклаждаме скандала, ако единият е ядосан, изясняваме се след успокояване. Никой от двамата не би направил компромис обаче с ръсене на обиди и насилие или с грубо налагане на мнение. Когато има уважение, компромисите не тежат.

# 26
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 500
Мда, това, което Бънди писа в първи пост, са черти на характера, които или приемаш или не. Ако ти си подреден, а другият е разхвърлян и това ти пречи (може пък на някои да не им, де да знам),  маниерниченето също - нещо което не одобряваш в поведението на човека и подобни, са неща, които няма как да се променят, то си му идва отвътре да е такъв. В такъв случай не правиш компромис, а правиш така, че да ти е кофти на теб с такъв човек. Компромис не означава да търпиш, а да е нещо достатъчно приемливо за теб, че да си съгласен другият да го прави или да е такъв.
Аз съм изключително търпелива, правила съм милион компромиси, което отчитам като огромна грешка, но.... млада, неопитна и глупава съм била. На този акъл трудно ще направя компромис с неща, които не приемам. Не мога да изброя в момента нещо конкретно, но пък отчитам, че и аз хич не съм цвете за мирисане Simple Smile

Последна редакция: пн, 04 авг 2025, 18:22 от AIDA_N

# 27
  • Мнения: 8 428
С възрастта всички ставаме миризливки, трудни за мирисане Satisfied
Затова, на млади години, се завързват по-лесно двойките.

# 28
  • Мнения: 2 886
Не са здравословни компромисите във връзка. Ако в началото нещо ме дразни, предпочитам всеки да си хване пътя и да не си губим времето. Не държа на ред, не държа партньорът да ми обръща внимание и мъжът ми е същия.

Не бих се хванала с мъж, който има дете, пие ежедневно, иска прекалено много заедност и интимност, иска да прекарваме цели уикенди заедно и само двамата. Родители, малки деца и дърти роднини не посещавам и не гледам и това си го казвам в началото на връзката. Като млада не исках да живея в краен квартал, тих квартал с къщи, в малък град или на село и не излизах с мъже, обитаващи подобни места. Сега може би не би ми било проблем.


Ако бях лай кучка...така де лайф коучка щях да вдъхновявам дамите, че щом  Невена Вироглав е омъжена, значи няма невъзможни неща.

peace! закачка е само!

По темата - Няма разлика дали правиш компромис или полагаш усилие, за да задържиш нечий интерес. Принципно е едно и също. Мислиш първо за себе си, защото си самотен, дори когато сте двама.
С времето, ако се заобичате, но да е взаимно и силно, всички тия игри на егото кой е по-най, колко е турил на кантара, пък колко си е взел обратно, отпадат от самосебе си. Вече не правиш компромис, правиш жест, с който да зарадваш другия, което пък като надграждащо следствие изпълва  с удовлетворение теб. Аз не искам да си седя вкъщи заради мен, защото ми е по-важно ти да си хепи, и ще дойда и на Туйн Пийкс в името на това. Вече не е компромис а желание. Но - това е когато наистина обичате и най-вече - когато е взаимно. Тогава компромисът се превръща в желание, макар и срещу себе си. Защото тогава не обичаш най-много себе си, а оттам и живота ви е песен. И не, не се случва на всеки, особено пък на несъгласните.

# 29
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 500
Да де, ама като отлетят пеперудите, би трябвало да остане поне уважение към другия човек. Та като отлетят пеперудите и лъснат всички ония качества, с които си направил компромис, отлита постепенно и уважението, защото започва да те дразни и започваш да се мъчиш. Да не говорим, че се стига и дотам да не можеш да го гледаш... Та остави ти тия компромиси в името на любовта.

Общи условия

Активация на акаунт