Оставям ги. Все едно да питам майка защо обича детето си. Всичко, което може да се каже с думи, с логика е ясно и пак не може да се обясни.
- Публикувана: 4 авг. 2025, 09:54 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2025, 15:00 ч.
Компромисите в една връзка - здравословни ли са и до каква степен ?
Не е ясно, Аида. Разказвам като наблюдател, което е следващото най-добро нещо спрямо от опит. Не се налага да вярвам, защото го виждам с очите си при хората, чието бледо потомство съм. Разбирам снизходителността по въпроса, произтичаща от излишна самоувереност как щом нещо не ни се е случвало лично, то не съществува. Понеже ние знаем и сме изживяли всичко. Пак его, какво да го правиш. Това, което с времето изветрява е всичко друго, но не и любов. Обаче вероятно е добра утеха ако мислиш, че е.
Прощавам всичко. Когато бях много болна, той ме гледаше като дете, даже донесе спирт в болницата и ме изми цялата, когато не можех да ставам.
Избухва, пуши, иска да излизаме много, а аз обичам да съм вкъщи, коментира на висок глас, разхвърля си чорапите, като не намери нещо, все казва, че аз съм го изхвърлила... Всичко приемам, защото знам, че мога да му разчитам.
Избухва, пуши, иска да излизаме много, а аз обичам да съм вкъщи, коментира на висок глас, разхвърля си чорапите, като не намери нещо, все казва, че аз съм го изхвърлила... Всичко приемам, защото знам, че мога да му разчитам.
Нали е ясно, че Вяско разказва някакви фантазии, идеалистични, утопични теории, за вечна любов, каквато реално не съществува?! Та... И тези желания, в които се превръщат компромисите от любов, също са просто теория.
Аз не знам какво се води вечна любов и поради липса на дефиниция не мога да споря. Но моята връзка вече е 37 години и все още си ходим хванати за ръце, гушкаме се сутрин за разсънване, правим си секс, когато единият замине някъде за два дена само другият не си намира място сам вкъщи, когато ходим някъде предпочитаме да сме си само двама сами, не ни трябват компании. Май не сме имали нито един скандал през общия си живот.
Изключенията само потвърждават правилото...
Това е толкова не на място казано, че имам порив да се съглася.пп. важното е, че ги има
Моите наблюдения са, че по-безкомпромисните хора създават по-спокойни и по-трайни връзки. Майка ми винаги ми е разказвала колко тичала и какви компромиси направила заради баща ми, а той си вееше байрака и си живееше както си иска. В един момент и писна и се разведе. Баба ми и за елементарни неща не правеше компромиси с никого. Цял живот я гледаха като принцеса и си поживя екстра.
Връзката с компромиси е тегоба и те са до един момент.
Връзката с компромиси е тегоба и те са до един момент.
Само че животът не е низ от критични ситуации, катастрофи и бедствия.
Не издържа ли на стрес, не ми го хвали!
Нали е ясно, че Вяско разказва някакви фантазии, идеалистични, утопични теории, за вечна любов, каквато реално не съществува?! Та... И тези желания, в които се превръщат компромисите от любов, също са просто теория.
Въпрос на гледна точка е. Ако смяташ, че не съществува - трудно ще се сблъскаш с нея, макар че ти го пожелавам от сърце. В крайна сметка всичко е в главата и всяко нещо първо се заражда там, а след това се превръща в реалност. Разбирам, че говориш от личен опит и наблюдения, затова и аз ще го направя. Склонна съм да се съглася с твърденията на vяsko не само защото съм "романтична идеалистка", а и защото това нещо съм го видяла в отношенията си, както и в тези на родителите си до голяма степен.
Където има истинска любов, няма его, както казва Екхарт Толе. Би било хубаво да се стараем да вървим в тази посока, защото не знам дали има по-голям враг от егото.