Кръгова икономика в България - Анкета

Извинявам се за оф-топика, но колкото пъти съм участвала в такива проучвания тук, толкова пъти никой не си е удържал на думата да публикува след това резултатите.
Това е много демотивиращо!

Привет,

Имам някой забележки:
- Използвате термини, които не сте разяснили в анкета, която не е насочена към специалисти.
Например "Колко често избягвате устойчиви продукти поради по-високата им цена?" - нямам идея кои са "устойчивите продукти" досещам се по предположение, но отговора е на лотариен принцип.

- Така и не разбрах какво е "Влияят ли Вашите близки или приятели на решенията Ви да действате по устойчив начин?". То цял живот все на нещо устоявам, ама надали това питате.

- на Въпроси като този "Откъде най-често черпите информация относно устойчивост и кръгова икономика?
(Изберете всички приложими)" е редно да има отговор "Не получавам такава информация". И каква е тази "устойчивост" която се появи?

- Въпрос "Колко често избягвате устойчиви продукти поради по-високата им цена? * - а сега де кои са пък тези устойчиви продукти?

Признавам си нищо не разбарх от цялата тази "устойчивост". Думата може да се отнася за много неща - устойчив на влага, устойчив на радиация, устойчив на КАКВО аджеба бе в анкетата не разбрах.

Успех!

Това е нескопосан начин да се преведе думата "sustainable" (sustainability), защото в българския се е наложило първото значение на думата - "устойчив".
Тя обаче има и друго значение - за нещо, което може да продължи да съществува без да вреди на околната среда. И в този смисъл е по-коректно да се преведе като "екологичен".

Концепцията за "устойчиво развитие" съществува от повече от десет години, и не е непозната за хората, които се интересуват от екология, климатични промени, енергийна ефективност и модерна икономика.
Програмата за устойчиво равитие (Agenda 2030) е приета от ОН през 2015, и оттогава терминът се е наложил трайно в езика ни - и за специалисти, и за не-специалисти.

Ако някой тепърва се сблъсква с думата и концепцията зад нея, значи е много далеч от предмета на темата, и изобщо няма защо да си губи времето да я попълва.

Благодаря за разяснението, но съм още по-объркана.

В основата на Програмата за устойчиво развитие  стоят 17 Цели за устойчиво развитие (Sustainable Development Goals – SDGs), които обхващат ключови сфери от живота и обществото:

Премахване на бедността и глада
Достъп до качествено образование и здравеопазване
Равенство между половете
Чиста вода и санитария за всички
Действия за климата и опазване на околната среда
Достойна работа и икономически растеж
Справедливост, мир и силни институции

Тогава кои са "устойчивите продукти", как се "действа по устойчив начин", за коя "усточивост" говорим?

Може би наистина по-скоро се има предвид  "екологичен".

Въпросника е за масите, няма условия да сме в сферата.

Някъде в него трябваше да има кратки разяснения като:
Кръговата икономика (на английски: circular economy) е модел на икономическо развитие, при който ресурсите се използват максимално ефективно и възможно най-дълго време, а отпадъците се намаляват, рециклират или преработват, вместо просто да се изхвърлят.

🔁 Основна идея:
Вместо традиционния модел „вземи → произведи → използвай → изхвърли“, кръговата икономика работи по модела:

👉 Проектиране → Използване → Повторна употреба → Рециклиране → Възстановяване

и

Когато говорим за устойчивост в контекста на кръговата икономика, имаме предвид трайно балансирано развитие, което:

🔹 Пази природните ресурси,
🔹 Минимизира отпадъците,
🔹 Поддържа икономически растеж,
🔹 и подобрява качеството на живот – без да изчерпваме Земята.

📌 Трите основни измерения на устойчивостта при кръговата икономика:

1. 🌍 Екологична устойчивост
Намаляване на замърсяването и въглеродните емисии;
Рециклиране и повторна употреба на материали (вместо извличане на нови ресурси);
Използване на възобновяеми енергийни източници;
Проектиране на продукти с мисъл за природата и дългосрочната им употреба.

2. 💶 Икономическа устойчивост
Създаване на нови работни места в сектори като рециклиране, ремонт, логистика;
По-ниски производствени разходи чрез повторно използване на суровини;
По-устойчиви вериги за доставки, които не зависят от редки или изчерпаеми ресурси;
Стимули за иновации и устойчиви бизнес модели.

3. 👨‍👩‍👧‍👦 Социална устойчивост
Подобряване на качеството на живот чрез по-достъпни и дълготрайни продукти;
Включване на местни общности в нови форми на заетост и кооперативи;
Образование и култура на отговорно потребление;
Намаляване на социалното неравенство чрез по-достъпни и устойчиви услуги.

Авторът казва : Провеждам научно изследване с цел да проуча възприятията и нагласите на българските граждани към кръговата икономика.
Тоест не търси само запознатите граждани, а всички.
Признавам си, че и аз на някои въпроси отговарях с предположение какво точно се пита. И как съответства на съвсем обикновеното ми ежедневие, за да успея да дам евентуално подходящ отговор.

Устойчиво развитие е такова, което няма да доведе до срив. Не е задължително да е екологично.

Аз чаках резултати от анкетата 

Ще бъда честен - така е, и аз имам подобни наблюдения. В моя случай, ще се опитам да не ви разочаровам. Предполагам каква е основната причина това да се случва - след провеждане на проучване следва дълъг процес на обработка на данните, анализи, подготовка на статия, публикуване на статията в реномирано списание (рядко, но всеки има желание за това) и това продължава често 1-2 години. Съответно колегите, провеждащи проучванията (а и голяма част от респондентите) забравят за обещанията, считат че темата вече не е актуална и в крайна сметка не спазват уговорките... А това не е коректно, така си е.

Благодаря на всички, които отделихте време да попълните анкетата и да споделите коментари.
Относно мнението на the Дорис – в много отношения сте прави. Избрахме варианта без допълнителни пояснения на термините, тъй като, както отбеляза и vaychka, една от целите ни е да проверим доколко обикновеният човек в България изобщо е чувал и е наясно с разглежданата материя. В този смисъл анкетата не е насочена единствено към хора, запознати с темата.

Както често казваме – това е просто „снимка“ на възприятията на обществото по определени въпроси. Дори отговори от типа „въобще не съм запознат“ в нашия случай носят значима стойност за анализа, който ще направим.

Напоследък в теорията и практиката се появиха много концепции, близки по смисъл и идея, които объркват дори и хората, занимаващи се професионално с тези теми. Според мен правилно отбелязвате някои противоречия и недомислици. В крайна сметка сме все още далеч от решаването на редица важни въпроси и очевидно предстои много работа в тази посока.

Също така смятам, че наличието на множество концепции с близко съдържание понякога по-скоро затруднява решаването на проблемите, отколкото да помага. Такива са кръгова икономика, социална отговорност, ESG управление, устойчиво развитие и т.н. Често те са и много, дори ненужно, комплексни
Беше ми много интересно да прочета вашите мнения по теми като растеж, развитие и устойчивост. Да, вечен растеж не е възможен – той винаги има своите ограничения. От друга страна, развитие винаги има – било то положително, отрицателно или застой. А устойчивост, в зависимост от контекста, би трябвало да означава, че се развиваме, без да нанасяме негативни последици нито върху обществото, нито върху околната среда. Хубава идея, но и една от най-трудните за прилагане.

Попълних анкетата. Въпросите бяха ясно и разбираемо формулирани, така че всеки човек би могъл да отговори, дори без специални познания по темата.

"Същностите не бива да се умножават без причина".
 В биологията е лесно - има си термин "адаптация", който е приложим навсякъде. Пък като чета и гледам, дори след 3 млрд. години, си е баш на мястото.

Напълно съм съгласен. Интересно е, че в икономиката и управлението има направления, които заимстват идеи и концепции от биологията, за да обяснят чисто икономически и бизнес процеси. Проблемът е, че макар тези обяснения да са много сполучливи, прилагането им на практика е далеч по-трудно. На преден план отново излиза човешката психология, която естествено се стреми към растеж – например увеличаване на заплатата. В крайна сметка човешката природа надделява… 😉

Зависи какво влагате под обикновен човек. Има хора, които са нясно как и защо да употребяват незамърсяващи и за многократно използване продукти да речем, ама термините са направени за англоговорящи минати през гугъл преводач.
Т.е. изпускате един голям контингент обикновени хора в България - пенсионерите. Ама те явно не са важни.

Биологичната, не само човешката.

Под „обикновен човек“, имам предвид, че всички ние сме такива – хора с ежедневие, грижи, радости и мнение, което има значение. Не става дума за разделяне на „обикновени“ и „необикновени“, а за това да се чуят гласовете на хората, които живеят реалния живот. Именно тези гледни точки правят едно проучване пълноценно и близко до истината.
А иначе откроихте големият ми проблем. Имам желание извадката на проучването да има репрезентативен характер, но затова задължително ми трябва мнението на пенсионерите. До този момент те са малка част от извадката, а достъпът до тях се оказва труден. Опитах различни подходи, но проблемът остава.