Дъщеря ми отказа да издирва групи в тик-ток и вайбър. Каза, че сама ще се запознае в училище и ще прецени с кой иска да общува.
- Публикувана: 4 авг. 2025, 18:02 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2025, 16:34 ч.
Седмокласна Изпитна - Четвърто класиране
От Ломоносов знам 2 деца в различни класове и двете са супер свестни, разпитахме ги за училището и не казаха нищо лошо, даже го похвалиха.
Не съм целяла да обидя училището - на мен също ми хареса какво видях - щом ми е било в списъка за посещение, заначи сериозно съм го обмисляла при по-нисък бал. Понеже имаше доста за наваксване в материала и не знаех реално колко ще изкара бях набелязала училища в целия възможен диапазон - от най-високо балови до нискобалови - да сме готови с някакви впечатления за всички случаи, а не да се изненадаме неподготвени в тил детето не изкара добре, къде ще учи сега. Синчето обаче на излизане ме попита "И с какъв бал влизат тук?" с един доста странен тон. Явно се вижда разликата и в сградата и в поведението на учениците по време на отворените врати (в другите училища всички бяха стоени като войничета, а тук се шматката по коридорите и не можеха да ги съберат да влязат в демонстративните часове). Иначе аз доста си поговорих откровено с една учителка за всичко, което може да те интересува за едно по-ниско балово почти мъжко училище и жената беше съвсем честна което ми хареса - че нямат сериозен проблем с дисциплината, защото за лошо поведение гонят от часовете, че наистина изключват деца на педагогически съвет (а не само да си прехвърляме проблема от единия крачол в другия, за да не изпуснем парите), че имат деца, които не стигат до диплома, но и че доста успяват и т.н. Най ме впечатли като си призна, че няма никаква идея какво точно ще се учи в паралелката за изкуствен интелект, защото децата още не са стигнали 10 клас и нямат изготвена програма (или поне тя не я знаеше, а каза, че води тази паралелка). Хареса ми тази откровеност - не обичам да ми замазват очите с розови обещания.
Иначе написах, че е било като наказание за синковеца, защото трябваше да го събудя рано сутринта, за да отидем. Видях че много му се спи и реших да го пощадя. Обаче докато стигна от стаята му до хола ми изписка школо с оценка 4, побеснях и не само го събудих, ми го вдигнах с конско даже
Наистина изборът на училище е много индивидуален. И слава богу. Светът няма нужда от еднакви хора. Ако детето получава любов и разбиране в семейството, расте със самочувствие и подкрепа ще намери пътя си в живота. Тази възраст е трудна и за тях и за нас. Идеалният вариант е да се получава равностойно като качество образование в повечето училища, а пътят си да избират по-късно. Уви това не е така и затова се получава истерията в 7 клас и то предимно в София, където децата са много, а добрите училища са едни и същи от 100 години.
Относно насилието мисля, че тръгва от семейството, неговите ценности, пример. Все по-заети сме и обръщаме малко внимание на децата. Спортът също трябва да е по-засилен, за да изразходват енергията си и да се учат на дисциплина, уважение дори към противника.
И двете ми деца са доста буйни и активни, но слава богу не са агресивни. Не са били обект на насилие, но ги учим да не го толерират под никаква форма, въпреки че тренират кикбокс. Знаят, че всичко остава на татамито. Извън него ако не ти е приятен някой просто не общуваш с него.
Относно насилието мисля, че тръгва от семейството, неговите ценности, пример. Все по-заети сме и обръщаме малко внимание на децата. Спортът също трябва да е по-засилен, за да изразходват енергията си и да се учат на дисциплина, уважение дори към противника.
И двете ми деца са доста буйни и активни, но слава богу не са агресивни. Не са били обект на насилие, но ги учим да не го толерират под никаква форма, въпреки че тренират кикбокс. Знаят, че всичко остава на татамито. Извън него ако не ти е приятен някой просто не общуваш с него.
Вмъквам няколко пояснения относно темата с избор на училища / профили.
Скрит текст:
Относно ученето с детето с цел да опознаеш какво му се отдава и какво му е по-интересно. Не е нужно всеки ден да сядаш по 1-2 часа за целта. Нито е нужно да се претоварва някой. Ако почнеш от 5-ти клас по малко - днес един предмет, след три дни друг и т.н. Все до 7ми клас без много усилия наведнъж ще се ориентираш заедно с детето.
Особено по БЕЛ и по МАТ е доста важно повечко време да се сяда с детето, даже и да си има учител/школа. Защото някои учители казват всичко е наред, добре се справя, но някой път не е така. В училище може да се пишат шестици, но някой път те не отговарят на реалността. Освен това усилията по БЕЛ и МАТ са важни, за да можеш лично да прецениш долу-горе как би се справило детето на НВО и дали ако ходи на школа / учител се напредва добре или не. Тези неща влияят при предварителния избор и реденето и навременно решение да смениш учител.
Аз не мога само по БЕЛ да помагам, но жена ми там пое. Ако се разпределите родителите не е толкова трудно или тежко да разберете детето кое лесно му се отдава и кое не.
След като се разбере основния въпрос, според мен не се сяда на тежък разговор. Трябва тънко да се подхвърля в някои разговори - по това си добра, това ти се отдава, виж как добре и лесно се справи с това, по другия предмет ти е мъка и т.н. И малко по малко и самото дете се убеждава и усеща нещата като се насочва от по-рано. Когато се гради по този начин няма как седмица преди изпита да ти каже "Първото ми желание не го искам!" и да се чудиш до 4то класиране какво да правиш и как да вътриш нещата.
За мен е риск да се ходи до училища преди да се видят точките от НВО. Не е нужно да има "отворени врати". Ние отидохме след излизане на НВО резултатите, влезнахме, разгледахме училищата, поговорихме, с който хванеме по коридорите и стаите и така. При някои деца е много силно усещането - харесването на едно училище и нехаресването на друго. Когато се знаят точките, когато сте стеснили кръга и сте наредили желанията и всичко е бетон, чак тогава предварително уговорката е - виждаме училищата и евентуално малко разместваме равностойните училища. Говорили сме вече, това е списъка, сега идеята е да видим някои детайли.
Дадеш ли му пълна свобода, има шанс (някой път малък, друг път голям), според характера на детето да оплескаш всичко! В целия процес идеята е да се правиш, че му даваш пълна свобода, но постоянно да го насочваш без то да разбира, че му влияеш. Все едно само детето прави своя избор. Важно е да изслушваш това, което има да каже, да се съобразиш с него, но когато греши внимателно да обясниш защо греши и т.н. Още повече, така го учиш как се правят добри и лоши изобри. Това важи за всеки избор в живота.
Разбира се, всичко да направиш както трябва има шанс да сгрешиш. Тук не става дума за нещо перфектно и абсолютно. Но, даже и да сгрешиш вие с детето знаете през какво сте минали заедно, знаете как сте отсели неговите интереси и възможности, как е направен избора и при такава грешка, тя води до ценен опит и изводи. При "левашка" грешка с грешно наредени желания (заради бабата, съседката, недопроучване и т.н.) този житейски опит води до "по-добре да не говорим за това", станалото-станало.
Особено по БЕЛ и по МАТ е доста важно повечко време да се сяда с детето, даже и да си има учител/школа. Защото някои учители казват всичко е наред, добре се справя, но някой път не е така. В училище може да се пишат шестици, но някой път те не отговарят на реалността. Освен това усилията по БЕЛ и МАТ са важни, за да можеш лично да прецениш долу-горе как би се справило детето на НВО и дали ако ходи на школа / учител се напредва добре или не. Тези неща влияят при предварителния избор и реденето и навременно решение да смениш учител.
Аз не мога само по БЕЛ да помагам, но жена ми там пое. Ако се разпределите родителите не е толкова трудно или тежко да разберете детето кое лесно му се отдава и кое не.
След като се разбере основния въпрос, според мен не се сяда на тежък разговор. Трябва тънко да се подхвърля в някои разговори - по това си добра, това ти се отдава, виж как добре и лесно се справи с това, по другия предмет ти е мъка и т.н. И малко по малко и самото дете се убеждава и усеща нещата като се насочва от по-рано. Когато се гради по този начин няма как седмица преди изпита да ти каже "Първото ми желание не го искам!" и да се чудиш до 4то класиране какво да правиш и как да вътриш нещата.
За мен е риск да се ходи до училища преди да се видят точките от НВО. Не е нужно да има "отворени врати". Ние отидохме след излизане на НВО резултатите, влезнахме, разгледахме училищата, поговорихме, с който хванеме по коридорите и стаите и така. При някои деца е много силно усещането - харесването на едно училище и нехаресването на друго. Когато се знаят точките, когато сте стеснили кръга и сте наредили желанията и всичко е бетон, чак тогава предварително уговорката е - виждаме училищата и евентуално малко разместваме равностойните училища. Говорили сме вече, това е списъка, сега идеята е да видим някои детайли.
Дадеш ли му пълна свобода, има шанс (някой път малък, друг път голям), според характера на детето да оплескаш всичко! В целия процес идеята е да се правиш, че му даваш пълна свобода, но постоянно да го насочваш без то да разбира, че му влияеш. Все едно само детето прави своя избор. Важно е да изслушваш това, което има да каже, да се съобразиш с него, но когато греши внимателно да обясниш защо греши и т.н. Още повече, така го учиш как се правят добри и лоши изобри. Това важи за всеки избор в живота.
Разбира се, всичко да направиш както трябва има шанс да сгрешиш. Тук не става дума за нещо перфектно и абсолютно. Но, даже и да сгрешиш вие с детето знаете през какво сте минали заедно, знаете как сте отсели неговите интереси и възможности, как е направен избора и при такава грешка, тя води до ценен опит и изводи. При "левашка" грешка с грешно наредени желания (заради бабата, съседката, недопроучване и т.н.) този житейски опит води до "по-добре да не говорим за това", станалото-станало.
И аз. Особено ме впечатли мисълта, че трябва да се правиш, че му даваш пълна свобода,, ама всъщност да го караш да прави, каквото ти искаш.
Идеята за стратегия предполага малко роботчета деца с роботи родители. С идеалните настройки, устойчиви на външни влияния. И програмирани само с една програма -НВО А животът си тече и в други направления.
Там също трябват понякога отдаденост, битки, нерви, време.
Невъзможно е да не сгрешиш на някой от фронтовете. Самата идея, че никога няма да се провалиш, ако предварително си начертал план, е голямата трагедия на западното общество. Затова сме вечно нещастни и неудовлетворени. А и после децата го наследяват. Предаваме си това измамно усещане, че всичко зависи от нас.
Естествено, не трябва да я караме и само по течението, но е добре да знаем, че невинаги плановете те отвеждат към целта
Там също трябват понякога отдаденост, битки, нерви, време.
Невъзможно е да не сгрешиш на някой от фронтовете. Самата идея, че никога няма да се провалиш, ако предварително си начертал план, е голямата трагедия на западното общество. Затова сме вечно нещастни и неудовлетворени. А и после децата го наследяват. Предаваме си това измамно усещане, че всичко зависи от нас.
Естествено, не трябва да я караме и само по течението, но е добре да знаем, че невинаги плановете те отвеждат към целта
шмърциплянку, твоите хора са за Астрошколата "Бели брези" на Ардино. Моята сценографка е много запалена. Чакаше 8-ми клас в НПМГ, за да кандидатства за тази школа. От тогава всяка година е там в метеорната група. С паричките от бала си купи фотоапарат, който може да се закачи на телескопа 
)) Голяма мания ѝ е... сега е пикът на Персеидите, ама има пълна луна, та се тюхкаше, че няма да види нищо.
Аз не знам защо мислите, че е толквоа трудно да ориентирате детето си. Ако сте му дали от малко поле за изява ще знаете къде е силно. Моите ходят от много малки, далеч под училищна възраст на театър, пиано, шах, малката на танци, рисуване, математически школи и т.н.... Така и те, и аз виждаме какво ги влече. До към 7-ми клас вече е изкристализирало. Театърът остана и при двете, астрономията при голямата (на малката не беше интересно), танците при малката. Сега при малката предстои следващия етап на развитие. Тя рисува също чудесно, ако иска да го развива, има къде. В НГДЕК видя интересни неща, свързани с културата, може и това.. Та няма нищо сложно в това, стига да познаваш детето си. Според мен тогава няма да допуснете генерална грешка, а ако започнете да се питате "Не сбърках ли" нещата се разклащат. Няма как да знаете дали сте сбъркали. Това и причината поради, която аз лично не бих участвала в класирания след 2-ро, освен ако не е нещо съвсем изключително. Смятам, че не трябва на всяка цена да се фокусираме в тези избори. Трябва да оставим малко и на късмета.
)) Голяма мания ѝ е... сега е пикът на Персеидите, ама има пълна луна, та се тюхкаше, че няма да види нищо.Аз не знам защо мислите, че е толквоа трудно да ориентирате детето си. Ако сте му дали от малко поле за изява ще знаете къде е силно. Моите ходят от много малки, далеч под училищна възраст на театър, пиано, шах, малката на танци, рисуване, математически школи и т.н.... Така и те, и аз виждаме какво ги влече. До към 7-ми клас вече е изкристализирало. Театърът остана и при двете, астрономията при голямата (на малката не беше интересно), танците при малката. Сега при малката предстои следващия етап на развитие. Тя рисува също чудесно, ако иска да го развива, има къде. В НГДЕК видя интересни неща, свързани с културата, може и това.. Та няма нищо сложно в това, стига да познаваш детето си. Според мен тогава няма да допуснете генерална грешка, а ако започнете да се питате "Не сбърках ли" нещата се разклащат. Няма как да знаете дали сте сбъркали. Това и причината поради, която аз лично не бих участвала в класирания след 2-ро, освен ако не е нещо съвсем изключително. Смятам, че не трябва на всяка цена да се фокусираме в тези избори. Трябва да оставим малко и на късмета.
Съгласна съм с Vache. Чак тактики да се прилагат, сякаш е комшийското дете...Не си ли познаваме децата, имаме по-сериозен проблем от НВО и избор на училище.
И като дете си бях сериозна и доста уравновесена, от 5 ти клас си знаех, че ще кандидатствам в английска гимназия и никой от родителите ми не е учил с мен. Подадох документи за английската и в същия ден обявих вкъщи, че ще кандидатствам в НГДЕК. Никой не ме взе на сериозно. Да, ама аз вече не мислех за английската, а само за класическата. И история съвсем не ми беше силна страна, пък то даже и изпитът устен. Абсурд да ми платят частни уроци. Та ето, че дори и дете знаещо какво иска, изведнъж месец преди изпитите си сменя желанието. Един месец учих денонощно по история и успях. Ееее, отключих си доживотна мигрена, но това е цената. Важното е, че бях най-щастливото и удовлетворено дете.
От всички у дома аз бях тази, която гледаше училища, юркаше детето, до където е възможно и се интересуваше по тема кандидастване и т.н. Останалите казваха - училища бол, все ще учи някъде, ще се оправи. След НВОтата и преди попълване на желанията седнаха с мен и казаха - тук всичко икономическо надолу, слагаме повече творчески, това и онова го слагаме за всеки случай. Детето беше казало какво не иска, беше и отхвърлило 2 предложения от нас. Та чакаме да видим как ще е в новото училище. Което съм наблюдавала до сега е, че се дразни от толкова много учене, на моменти се дразни от повтаряне и скука, трудно излиза от комфортната си зона. Обаче, ако му се запали интереса, няма равен и успява с лекота да усвои материала. Чапат е за цяло стадо, от малък е със силно изразено харесвам - не харесвам и си търси желанията до край, може видимо да се е отказал, но пробва докато не стане. Иначе е послушен, избягва неприятности, податлив е на обяснения с логични доводи.
Все се надявам да си намери компания с такива кат него странни птици и да е щастлив. Ако може и някоя по-бойна девойка дето няма да се конти, ще играе комп игри и ще рита топка. (за сега такива са му желанията)
Все се надявам да си намери компания с такива кат него странни птици и да е щастлив. Ако може и някоя по-бойна девойка дето няма да се конти, ще играе комп игри и ще рита топка. (за сега такива са му желанията)
Имам въпрос относно правилото за преместване, само ако балът е по-висок от този на последния приет, няма да важи при наличие на свободно място, нали?
Чудя се дали да си изкара три години в училище без искания профил и в 10-ти клас да търсим места или да играем на пето в училище, до което ще пътува дълго..
Чудя се дали да си изкара три години в училище без искания профил и в 10-ти клас да търсим места или да играем на пето в училище, до което ще пътува дълго..
И в 8 и 9 клас се освобождават места в училищата, може да започнете да гледате оттогава. Но трябва да съвпада изучавания първи чужд език, иначе ще държи приравнителен изпит, същото ще е и ако не съвпада броя на часовете по някой друг предмет в първи гимназиален етап.
Балът при наличие на свободно място ще зависи от това дали има други кандидати за мястото и какъв ще е техният бал.
Балът при наличие на свободно място ще зависи от това дали има други кандидати за мястото и какъв ще е техният бал.
Трябва да има свободни места, не само бала. Имам познати, играха го това. Гледа се на сайтовете на училищата за обявено свободно място и тогава се подава.
Трябва да се провери дали ако се кандидатства след 10 клас, няма да искат резултати от НВО 10 клас.
Ако има повече кандидати могат да решат и успех от дипломата да гледат, може би е добре да питате в училищата как процедират, специално за втория гимназиален етап
Трябва да се провери дали ако се кандидатства след 10 клас, няма да искат резултати от НВО 10 клас.
Ако има повече кандидати могат да решат и успех от дипломата да гледат, може би е добре да питате в училищата как процедират, специално за втория гимназиален етап
Препоръчани теми