Семейни приоритети – преживявания или спестявания?

Никога не сме спестявали целенасочено.
За нас пътуванията и забавленията са неразделна част от отпуските и са много важни. Така си почиваме пълноценно. Не обичаме да се стоим вкъщи.
Така и така човек не може да планира и да обезпечи всеки бъдещ разход с нашите средностатистически заплати.
Електроуреди - когато се налага да се подменят, винаги купуваме на изплащане. Дори и да се оскъпяват малко, така не се усеща плащането - на поносими вноски, иначе наведнъж си е сума.
Покупка на апартамент към момента ми се струва доста... абсурдна кауза, ако ги нямаш основната част от парите. Не ми се заробва доживот са плащам кредит от 200-300 000 лева. В крайна сметка и в Бг започна да се установява традицията да се живее под наем по големите градове. Което си е доста удобно и не те обвързва дългосрочно с определено жилище.
В общи линии най-добрият вариант е човек да се простира според възможностите си. Да не пръска пари за ненужни вещи и придобивки или пък за маркови дрехи и аксесоари, ако не може да си ги позволи. Нека потребителските кредити да са за по-мащабни нужди.
Разбира се, имало е моменти, в които сме можели да си позволим по-малко и Слава Богу, към момента си позволяваме повече.

За мен трябва да се намери някакъв баланс между преживявания и обезпечаване на нуждите, защото и двете са важни.
Не мисля, че Дисниленд е задължителен, но аз съм против и висок клас телефони и сто вида частни уроци за деца в ранна възраст. Залитането в крайности никога не е направило услуга, ако говорим за хора със средни доходи.
Тези, които почти нищо нямат и тези, които всичко имат, нямат подобни дилеми.

Аз не бих противопоставяла разходите за пътувания/преживявания срещу разходи за образование. В една графа са ми.
Виж със сигурност бих предпочела екскурзия пред последен модел телефон, или езиков лагер пред по-нов автомобил, например.

На едно дете му е все тая, дали ще летува в Камчия или Испания, дали куклата му е от 50 или 100лв.
Ако има хубава и здрава връзка с мама и тате, които всъщност са целия му свят, докато е малко. И те му носат емоцията, не места и предмети.

Зависи на колко е детето. Ако е на 5 или 10 сигурно да. Ама аз на 15 исках в Испания, но получавах Черно море.

И това ти е нанесло такива травми, че не можеш се освестиш. Вярно ли?

Зашо трябва да и е нанесло травми? Просто е имала желание като дете да посети определена страна.
Едни искат скъпи телефони и таблети други искат да идат в Испания....

В крайна сметка родителите са тези, които решават как ще се харчат семейните финанси. Аз по-скоро не разбирам разни хора, които взимат заеми, за да угодят на децата си. За образование е едно, но за море, бал и дрехи - не.
В крайна сметка човек порасва, започва да работи и може да си набави всичко, което му е липсвало в предишните години.

Защото I.R, черното море се представя, като нищо съществено. Без оглед, че това са били възможностите на родителите.
Аз неблагодарност му викам, защото можеше и да няма море, никакво.

Темата се измества от фокус.
Просто, някои потребители имат нужда да говорят за личните си нужди, не за семейните.

Е, айде сега чак травми? Трябва ли да ми е нанесло травми, които на 32 да не мога да поправя?

Учила съм в испанска гимназия, още на 16 говорех много добре езика. Мечта ми беше да отида в Испания и да посетя държавата. Като съм била на 5-10 не помня да ме е било грижа дали сме на море тук, или другаде. Обаче с растежа и научаването на нови неща се появяват и мечти, които са смислени.

Може би за това сега гледам повече преживявания да има. Не бива да живеем ден за ден в никакъв случай, но всяка крайност не е ок.

Не мога да знам какви възможности са имали, че да коментирам

Сама си каза какви. Не големи.

Нито аз съм травмирана, че нашите ни водеха всяко лято само на Китен, нито моите деца са травмирани, че не са били в Дисниленд.
Това младите на днешно време се чудят кой да обвинят за всичко.
Не робувам аз на такива манипулации, нито от децата ми, нито от някой друг.

Както повечето отговорили и аз ще кажа, че е нужен баланс. Точно в Дисниленд не съм водила детето си, водих го като малко в Италия и въпреки, че не помни много от това време, у него остана и досега усещането за нещо магнетично и приказно. Пътуванията ни са повече из България и основно бяха свързани с преодоляване на здравословни проблеми на детето, като беше малко. Защото в определени моменти и да имаш пари, нямаш достатъчно свободни дни, отпуските не са безкрайни.
За спестяване не сме спестява ли самоцелно "да има", а с някаква цел. Имали сме пред себе си финансови проекти, предвиждал сме изпълнението им
В различни моменти приоритетите са били различни, но винаги на преден план е била активна, здравословна почивка, създаване на семейни спомени и в максимална степен задоволяване на потребности, но не и на безцелни прищевки.
На уроци моето дете не е ходило не поради липса на средства, а по съвсем други причини, които не ми се коментирст(в наборната тема някога ги споделих), каквото, такова. Като цяло, много се интересувам от образование и ми е приоритет, но не всички средства са оправдани от целта. В момента детето учи в университет със скромна такса(държавна поръчка) по негов избор. Не съм сигурна дали бих плащала огромни суми за самоцелно образование, без ясна перспектива. Но напр, ако го влечеше медицина и не му стигаше малко за държавна поръчка, бих отделила за платено, да. (не го влече медицина). За много други специалности не бих. Пак е въпрос на конкретна ситуация.
Коя е другата тема?

Баланс съобразно възможностите с лек наклон към преживяванията. Файда да харчиш за образование с цел детето да си вземе хляба, ако го учиш, че трябва да живее цял живот на хляб, защото другото е маловажно и да не дава пари за глупости.