Семейни приоритети – преживявания или спестявания?

Аз работя в ит сектора и пари в плик не съм получавала никога. Виждам хората около мен, извън този сектор, много хора просто не са осигурявани на реалната заплата. Половината в плик, половината в банковата сметка. Наскоро говорих с приятели, апартамент ще купуват, но доходът не стига за кредит. Не стига според банката, защото жената я осигуряват на мрз, щяла да говори с шефката да й вдигне осигуровките, за да вземат кредита. Не са единствените.

Който ме познава знае, че обичам да си купувам скъпи неща и вещи и обичам да пътувам. Но! Доброто образование за мен е всичко. По тази причина, винаги сме държали да можем да си позволим най-доброто образование. Лишавали сме се от забавления, но сме инвестирали в децата си. Това е смисълът на нашия живот-да дадем висок старт. Защо сме ги създали иначе? А за забавления се оказа, че никога не е късно. Не бих осъдила хора, които поставят забавленията и своя живот пред всичко друго. Просто всеки по различен начин живее този живот. И никога не е грешно.

Балансът е важен. Иначе излиза на хол г.з чифте пищови.

Има немалко работещи на полусиво, разбира се. За дял в проценти и суми не мога да гадая, но има. Съвсем без регистрация на дейността - едва ли, но с частично "спестени" данъци дал господ. Колкото до имотите, наскоро продавахме идеални части от един и по настояване на купувача се написа като цена сума под данъчната оценка (не равна, а под данъчната оценка, да не говорим, че, естествено, беше под реалната цена), за да не трябва да се превежда по банков път. Нямахме избор на купувач поради това, че така или иначе вече беше придобил другите идеални части, иначе не беше наша идея "спестяването". За имот, в който се извършва от купувача стопанска дейност, става дума, не жилищен.

П.П. Всъщност се сещам и за отделни случаи на работещи "услуги на частно", официално безработни и без доход, видимо - живеещи не в лишения. Тези вече наистина са малко, но също не са съвсем изчезнали.

Темата ми е много интересна, защото имам тийнки, вече на 18, но са само мостра на възрастен човек, все още.
Имат някои проблясъци на здрав разум/ според нашите родителски представи/ , но общо взето- случвало се е неведнъж да ни осведомят, как се харчат пари у приятелски семейства.
Не съм голяма бяла птица, но не виждам много хора ,около мен ,с моята нагласа/ да уточня- в чужбина съм, вече голяма част от хората са с нагласа„Няма да притежавате нищо и ще сте щастливи. “

Конкретно по темата- смятам собствеността за задължителна- може да е , защото имам. Ако нямах, обаче, не бих задлъжняла с 40 годишна ипотека.
Смятам, че не е необходимо да карам коли на рентинг- ММ им казва захарен памук/ лапаш нещо , гълташ нищо/
Смятам, че контрол върху разходите, се учи с пример, и финансова култура -също,  а това означава, децата да изстрадат сами прищявките си/ айфони, скъпи марки над средното и масовото.../ .
Смятам, че съм задължена да им дам образование, облекло, храна,подслон, старт в живота/ базисни умения според желанията и нуждите им- курсове, квалификации.../ , но!- не смятам за задължително да ги водя по карибски острови или Дисниленд/ какъв ужасен ужасон , подобие на развлечение  /

Почивките ни вече са минало, за съжаление- каквото било, било! -последните 2 години, са по-скоро компромис от моя страна, и опити да не се скараме. Който има тийнове знае, какво говоря- -от отговора„ нищо ми няма!“ , което наистина е така, ама като ти го отговорят, те хваща бяс....до празните погледи, нищо не разведряващо ги....
Чакам да се очовечат още малко, да идат в университета, да им разбере г#з@ що е то мизерия и скука, та да оценят .....дали ще стане, само времето ще покаже

И двете са важни-и спестяванията и преживяванията.
Но човек трябва да има финансова култура.
Образование,добра професия,добри доходи,а още по-добре и един източник на сигурен пасивен доход.И естествено правилно разпределение на доходите

Другата тема беше съвсем в друга насока.
Човек може да спестява и да си позволи преживявания, при разумно разпределение на средствата, а не на всяка цена - да осигурим всички удоволствия в детска възраст, че да няма недоволни после.
Моето дете не е видяло Дисниленд и въобще дори не е искало. Инвестирала съм в добро образование, сега може да пътува където пожелае, има както финанси, така и нужните умения за адаптация и социализация във всяка точка на света.
Това ми е много важно.
Ако е видяла Дисниленд, а е продавачка в Пепко, щях да го приема за личен провал. Че не съм приоритизирала целите в живота.

Инфлацията изяжда парите, не съм с големи очаквания.Вече няма и кой знае какви лихви.
До преди 10 години да слагаш 100лв.месечно в сметката на детето бяха добри пари към днешна дата са една скромна вечеря на морето.
Пътуваме където ни душа иска докато сме млади,  че като гледам скоро и пътуването ще стане скъп лукс

Коя е тая друга тема?

Не смятам, че за да са ценни, смислени и сплотяващи, преживяванията е нужно да са скъпи. Така че по-скоро бих заложила на материалната сигурност, но без да залитам към краен аскетизъм.

Всъщност що се отнася до посещаването на далечни страни, се замислих за следното. Едни хора държат децата им от малки да пътуват, за да ги възпитат в широкоскроеност и да бъдат "граждани на света". От друга страна се оказва, че за децата е най-добре да си легнат в своето легло вечер, а психолозите говорят за нуждата им от предвидимост. Как се съчетават тези двете? Лишаваме ли децата от нещо, ако не им показваме различни култури всяко лято?
Между другото този тип пътуване, забавление, за мен е съвсем друга категория от ходенето в Дисниленд, аквапарк и цял ден в ол инклузива в Дубай.

Децата не са еднакви, че да се водим по думите на всеки психолог

Всички си имаме някаква база, от която , дали по убеждения, дали по навик, е трудно да избягаме.

Мога да кажа, че виждайки номадски начин на живот, с все тъпотиите около него, пак едно и също движи света - $$$$$$$$$ €€€€€€€€ ....
.....децата учат онлайн, или на някаква индивидуална форма, родителите са уж много широкоскроени, но само в рамките на кемпер, палатка, китара, звезди, море, огън на плажа....
...стигне ли се до слоевете на „уж еко“ естетиката, стават даже враждебни ...

За да има смисъл „културният капитал“ от пътуванията, детето трябва да има и време да преработи преживяното. Ако всяка седмица е нова държава и хотел, или поляна с палатката...спомените и впечатленията се размазват.
Гражданин на света се става и чрез дълбочина, не само ширина. Да заведеш дете в три държави за месец му дава ширина на опита, но колко от този опит е ползваем, и защо по ягодите, трябва да сме граждани на света
Това си е чист  маркетингов лозунг за елитни училища и туристически лайфстайл.
Истинската същност е по-малко за пътуванията и повече за отвореното мислене, а то може да се развие и без да напускаш държавата всеки уикенд.

Пак се залита в някаква крайност. Дете е и на 1 година, дете по закон си и на 17 години. Но разликата е много голяма.

Не всички сме дигитални номади, аз самата трудно бих свикнала да живея тук половин година, там три месеца и без деца. Дори работата ми да го позволяваше, не искам да ходя да работя на Бали. Ако ще ходя отивам за седмица, две, колкото мога да отделя и живея на макс.

Влагаме в ремонти на наследствени имоти, там има и преживявания - роднини, вечери на двора, дворно куче и котка, до едната къща има приличен хотел с басейн. Почивката е едно море. За истински спестявания не остават, но нямаме кредити. С едно дете на 8, тя пътува повече от нас с майка ми, но все пак в България. Дисниленд е страхотна дестинация, но наистина скъпа за среден доход около 5000. Може би за хора с високи доходи е нормално.

....роднини, вечери на двора, дворно куче и котка, хотел с басейн...едно море...
Това е много повече, отколкото много деца получават.