Семейни приоритети – преживявания или спестявания?

Преживявания, определено.

“Дете на 90-те“ съм. Помня ясно годините и нямането. За всички години имах едно море във втори клас, другаде не сме ходили, от всичко сме се ограничавали.
Към днешна дата - имам непоносимост към кредити, дори и стоки на изплащане гледам предсрочно да погася 😅. Нямам собствено жилище и това доста ме тормози, но при тази цени абсурд да си го причиня. То няма да ми стигне животът да го изплатя. Заделям пари като има нужда, иначе си седи един малък буфер за нещо дребно ако се наложи. Остатъкът от парите отива за вкусна храна, рокля, в която съм се влюбила (макар че конкретно пък за дрехи 70-80% са ми втора ръка 😅), излизания с приятели, пътувания, концерти... То не е чак такъв голям бюджет де, всичко това е скромно и премерено да колко мога да си го позволя, но отказвам да се лишавам от тези дребни удоволствия, за да кътам дребни пари за евентуална нужда. Помня и онзи момент, когато спестяванията на много хора се изпариха. Харча тук и сега, може би ако получавах повече, щях да помисля и за повече заделяне или по-скоро инвестиции, но засега не стигат до там.

Не е редно един човек да върши всичко, задълженията е добре да се разпределят.
ММ - спестявания
аз - преживявания

Добро разпределение.

Не е лошо както си го измислила, но аз съм в съюз, в който всичко е общо, а и той изкарва в пъти повече от мен.
Ако взема да разчитам за преживяванията само на моят доход- прекарала съм се

И при нас е нещо подобно, без да сме го парафирали специално.

Ние много сме обикаляли и по света и из България, но синът ми няма почти никакви спомени от местата които е видял преди 10-12 годишен, та дори и по- късно. Така, че някои от тях сме повторили въ времето.
Според мен, липсата на спестявания е безотговорно, защото за съжаление живота ми е показал, как за минути здрав, млад човек може да има нужда от хиляди за лечение...
Имам и примера на приятелско семейство ба родителите ми, кои с годините изядоха и изпиха де що имат имоти, възможности. И както казваше баща ми - "Иху,иху, а после тихо"
Сина ми има чудесни спомени и от плажовете, полянките на които сме му правили рождения ден. И предпочитам да е посетил долината на тракийските царе, отколкото Дисниленд!
А пари за обучение, образователни лагери, пътувания за да посетим галерия в другия край на Европа, уроци и т.н не стискам.

Дори и в най-тежките години на прехода си позволявахме 2 седмици море и 1 седмица ски годишно. Имали сме късмет да бъдем в хубави почивни станции, но изкарахме и няколко сезона в едни скапани бунгала в Мичурин. Ама нали по цял ден бяхме на плажа или в  горичката до него - никой не се е оплаквал. Мъжът ми, като най-запаленият скиор в семейството, едва напоследък откри Алпите. Докато почивахме с децата - Пампорово и Чепеларе. За ден - Боровец, Витоша.И екипировка на старо.
За спорт винаги са се намирали някакви пари - децата тренираха сериозно, срещу минимални такси.  По-тежко беше, когато пътуваха на състезания извън БГ /максимум 1 път годишно, за щастие/. За нас - карти за плуване, за аеробика.
 За образование - приоритетно. Но не английски от градината и задължително висше навън. Но за курсове, за да попаднат в езикова гимназия, да се явяват на SAT и Toefl  и да печелят стипендии за хубави университети - да. Завършиха каквото искаха, с по 3 езика, реализират се успешно и, за наша радост, могат да си позволяват доста повече от нас на тяхната възраст.
Жилището винаги е било приоритет. Ние живеем в наследствено. Те не живеят в тези, които сме им осигурили /но пък за нас са солидна добавка към пенсията/, а изплащат ипотеки за техните. Може би са имали късмет, но в общи линии подходът беше този: няколко години под наем, докато съберат за самоучастие, заем с фиксирана /ниска/ лихва за максимално дълъг период с право на предварително погасяване, достатъчно дълъг срок, така че ежемесечната задължителна вноска да е равна или близка до наема. Почиват, пътуват, но и се стараят да погасяват максимално бързо.

Може би трябва първо да се уточни, че питането е за хора на заплата или с малък частен бизнес, за останалите е ясно. За хора с ниски или средни заплати е ясно, трудно покриват разходите си и им остава малко, което винаги отива за нещо извънредно.

Та лично за нашето семейство, пътуванията са страст, но в разумни граници/ гледаме нискобъджетни полети и среден клас хотели, отговарящи на нуждите ни, за да има и с какво да подържаме приличнен стандарт в града- т.е да имаме собствено жилище и среден клас кола, децата и ние  да сме добре облечени, да мога да купя на момичетата си техника, обувки и дрехи, които са модни в момента. Да има пари за концерти и развлечения. Разбира се, не залитаме в крайностите/екзотични дестинации за хиляди левове като имаме прекрасни плажове и наблизо например/, но да, харчим спрямо възможностите, но и спестяваме около 30-40% от бюджета.
На 47 години сме близо и с децата/ 15 и 21 год вече/ сме обиколили доста европейски дестинации, ние и някой Южноамерикански/ Азиатски.
 Сега инвестирахме в ново жилище, с кредит за 27 год, винаги трябва да има нещо, за което да мечтаем и да се борим. Харчене само за храна и ходене на работа/училище + някое излизане извън града някак ми се струва скука и не нашето, но да сме живи и здрави за можем от "всичко по малко".

Дядо ми казваше, че пари се печелят с повече работа, а не с повече икономии. И е бил прав. Спомените от детството ми са безценни. Пътувания, ваканции, ресторанти. Естествено, като всички българи през прехода сме имали и нашите трудни моменти. Но човек знае 2 и 200. И съм благодарна за тези преживявания.
Здравословно е да се има определен буфер: за по-скъп ремонт на колата и за 2-3 вноски по кредита. Но да не се забравя, че парите не са цел в живота, а начин той да бъде по-сладък. За нас и за близките ни

Аз съм за това човек да се простира според възможностите си, което аз лично правя. Няма да отидем в Дисниленд и детето няма да учи в частно училище, ако това ще натежи на бюджета ни и ще трябва да се лишим от други неща. Разумни спестявания човек винаги трябва да има - преди месец се оказа, че колата ми не може да се оправи и трябва да си купя друга, защото с началото на новата учебна година започва развозването на детето насам-натам.

Не се изключват едно друго работата и икономиите.
Има и народна поговорка (непоносимо антифеминистка за форум като този, но това е положението) - мъжът с кола да внася, жената с игла да изнася, пак ще осиромашеят. Идеята е, че дори най-дребният излишен харч има значение. Не е точно така буквално, но няма човек, който не може да похарчи повече, отколкото изработва.

Гледаме да балансираме, и на двете крайности не съм им фен.

Някой по-напред каза, че не иска детето му да помни как не му е купил желаната играчка. Все още нямам деца, но съм била дете и мога да кажа, че изобщо не си спомням нещата, които не са ми били купени. Най-вероятно изобщо не са ми били важни и на нашите това им е било пределно ясно.

На 3-4 не помнят, на 10 и нагоре вече помнят, когато не получат нещо, което е наистина важно за тях. Такива важни неща не са куклички и колички.

А аз помня как ми купиха мечтаната играчка 😀. Със седмици се молих, но бяха непреклонни. Изненадващо я получих за рождения си ден.
Нямахме много, да не кажа съвсем малко. Споменът за това още ми е мил.