Семейни приоритети – преживявания или спестявания?

Най-смислено похарчените пари са за книги, пътешествия, преживявания и нови умения.
Така, че отговарям веднага, че на този етап бих избрала преживявания.
Ние не сме от хората, които харчат за скъпи коли, скъпа техника, маркови дрехи и айфони.
Никога не ми е било важно дали ще имам телефон за три хиляди или за триста лева. Кола няма да изплащаме години наред само за да се похвалим с нова и хубава такава за хиляди левове, която утре може да се счупи.
Не робуваме на техники и коли.
Имаме такива познати. Харчат за техника и коли, но на самолет не са се качвали.
Това аз не го разбирам. За мен са други приоритетите.
Ще натискам единствено за езици и един спорт.
В малък град сме. Частно училище няма да има. Ще учи където тя иска, ако има амбиция или някакъв уникален талант за някое специално училище в друг град след седми клас,  ще иде там ако си го постигне сама и в приемат с нейни усилия. И разбира се уроци ако се налага разбира се, че ще плащаме.
В България средното образование е едно и също навсякъде и стигам до този извод вече и аз, а ММ отдавна ми го повтаря.
Водим я навсякъде и избирам пътешествия пред другите изброени неща.
Образованието е важно. Но от пусто в празно няма да наливам "за някога си".
Кой ще ми даде гаранция, че детето ми ще иде еди къде си? Че ще се случи много учено? Кой да знае какво ще се падне да е?
Детето ни ще бъде осигурено откъм имоти и това не ми е дерт. Имоти имаме за още две деца.
Нито съм убедена кое училище дава качествено образование и нас специално ((изключваме чужбинската Брашлянова лига, дето е ясно,че няма да идем).
Но в близките  години отдаде ли ми се възможност обмисляме да я заведем и в Дисниленд и в Египет ( догодина, живот и здраве) и навсякъде където можем и имаме интерес като дестинация ще идем.
За мен е сто пъти по-ценно пътуването, да види свят, отколкото да има телефон за пет хиляди, да й се купува кола като завърши примерно или маркови дрехи, компютър и не знам си какво още като техника.
В нашето семейство не се толерира купуване на всичко, което се поиска в магазина на едно излизане, особено безразборни вредни боклуци.
Живот и здраве ако има амбиция да учи някъде другаде ще направим всичко възможно и ще я подкрепим.
Образованието е много важно. Но масово тук е едно и също средното образование.
За мен е безсмислено отсега да спестявам и да го мисля. Спокойна съм откъм жилища и това ми беше важно.
Обичаме да пътуваме. И искаме да го правим колкото се може по-често.
За мен парите за книги, курсове ако са много важни и желани от детето или друг от семейството са най-добрата инвестиция.
Пари за техника не давам, не ме вълнува, не ми пука дали телефона или те ми е последният модел. На мъжа ми също.
Винаги ще избера да видя свят пред заем за кола примерно или да спестявам години наред с неясна кауза.
Животът е непредвидим. Не знам нито какво ще иска детето ми, нито мога да предвидя.
За къде да ги трупам тия пари?
Та, както стана ясно, аз по скоро бих изтеглила заем за екскурзия в Русия, но за айфон или последен модел телевизор не😆
Уточнявам, че детето ми е още много малко. Втори клас ще бъде.
Не знам какво тийнство ще я тресне, нито какви ще й бъдат интересите.
Ако всички деца в класа имат айфон, тя няма да е единствената без😊
Живот и здраве единственото, което искам някога в бъдеще е имот на морето.
Там бих мислила занапред как да стане, че да го постигнем.
Толкоз😊
Диня Дафина тъкмо и наскоро посетихме Долината на тракийските царе.Хубави ми стана като го спомена.
Имаме и тук много хубави места,които да обиколим.

Caroline ако не искаш да отговаряш недей, но имотите вие ли ги купихте или са наследствени?
Ако сте вие - не се ли лишавахте от екскурзии докато ги платите?
Ако са наследствени - щяхте ли да събирате да си купите или екскурзиите щяха да са приоритет?

Имаме със заем, имаме и наследствени.
Доскоро изплащахме новия апартамент не сме ходили почти никъде. Когато ремонтирахме, също.
Всичко отиваше по ремонтите. И все още има дребни детайли. Останаха ни три години да изплатим заема.
Заеми нямаме за нищо друго. Освен за жилище.
Аз се страхувам да има заем и не препрочитам. Пари за жилище не мога да събера и да искам. Не сме толкова добре платени.
Теглели сме заем. Той вече един гараж е 50 хиляди лв.
Уточнявам, че сме в малък град и цените са други.

Това не означава ли, че материалното е било водещо и вече като е постигнато може да се мисли и за преживявания

За мен баланса е някъде посредата. Не съм фен на самоцелното трупане на пари, особено ако в процеса на трупане се налагат сериозни лишения. Но се водя и донякъде от максимата, че за да живея спокойно са нужни толкова спестявания, че ако утре остана без никакви доходи да мога да покрия всичките си нужди за шест месеца напред, т.е. не би ми било въобще спокойно, ако всеки останал лев е "веднъж се живее".
Стесняване на бюджета намирам за приемливо ако става въпрос за покупка на жилище. И при големи разходи от здравословен характер, разбира се, но не е това темата. Не разбирам родители, които биха лишили детето си от пътуване/почивка, защото е излязъл новия модел айфон и майката "трябва" да си го купи. В този ред на мисли клоня към преживяванията, но с мярка и добре премислено.

Не че целенасочено се противопоставят, но представете си ги като графика, хоризонталата е едното, вертикалата в другото, а пресечната точка е вашият избор и олицетворява ограничението на бюджета ви. Като изместите точката надясно, слиза надолу по вертикала. И съответното.

Понеже ние сме с малки заплати и не можем да спестяваме, си държим малък авариен фонд и залагаме на преживяванията. Защото това е, което остава. Жилище не може да си купим така или иначе, затова поне отскачане на бюджетни уикенди до планината, веднъж в годината до Турция/ Гърция и така.

Определено преживяванията. Моето дете светва, когато пътува по света, аз се зареждам, прекарваме по цял ден заедно, виждаме нови неща, обсъждаме, незаменимо чувство за мен.
Както съм казвала на познати като легна да умирам никога няма да сетя 2016 каква златна огърлица си купих или 2020 кой айфон, най-прекрасните ми спомени са преживявания.

Когато сте някъде с детето/децата сте с тях много повече време отколкото в нормалния живот, училище, работа и др
По груби сметки над 50% от приятелки и съученички на дъщеря ми са с разделени родители или живеещи заедно  само на теория, казано от дъщерите на хората.

Купуването на телефон за 1000+лв на дете на 13-14 год, най-скъпите маратонки и др, често се прави от родителите за техен кеф и успокоение, а не че толкова иска детето.
Естествено, като се свикне така и детето също започва да иска все повече и повече.

Често тези хора не са богати и тези неща се взимат със заеми, на изплащане или с много стискане. Просто манталитет.

Преди години по селата се строяха 2-3 етажни къщи, в продължение на 20+ години, за да има по един етаж на син/дъщеря. Най-често,  къщите нямат замаска и приличат на груб строеж и е даден поне половината живот, а собственици живеят на партера в една стая.

Накрая в 90% от случаите никой, никога не заживява нагоре, ама живота си заминал.
Та сега е с коли, имоти, телефони избиването на тези комплекси.

Ние гледаме баланс. Виждаме колко позитивно се отразяват пътуванията на децата, но и спестяванията са ни важни. Голямото го готвим за частно училище, малкото ще се наложи да е в частна градина. Ей ти едни 30К годишно за тях за това само.

Но почивките не си ги даваме. Предпочитам да не е луксозна по Малдиви, Сейшели и прочие, но да я има. И то няколко пъти в годината. Ипотека също имаме. И не, не сме богати, а търсим начини. Да, работим много, но сме приели, че няколко години (поне до 5 кл на децата) ще трябва да издържим финансово на разходите и психически на натоварването. Не купуваме много дрехи, не са скъпи, телефоните не са последен модел, децата не получават на всяко излизане емнайсе покупки и т.н.

Уау, впечатлих се от таксата за частното училище. Това къде е и в каква валута? Защото аз се задавих като ми казаха, че тук (Парижки регион) се плаща по 2000 на година.

В лева е, за София става въпрос. Около 7-8К евро излиза, зависи дали е включена храна, транспорт и т.н. На някои места се заплащат допълнително.

Наистина голяма сума за България. Дано да си струва

За градина/ ясла може да са принудени родителите, заради вечният проблем с местата, но за частните училища в България(и не само в България, освен ако не е top of the top),  не успявам да хвана логика. Съгласна съм с по- горе изказаното мнение, че средното образование е почти идентично навсякъде.

Вечният проблем с местата къде? В София са вечните драми (горе долу за всичко). Идете питайте в някое село или в друг град дали им е драма.

Е, добре де,  в София.
Коментирам, принципно, частно срещу държавно.