Добре де ама София не е България. Частното и държавното го има и в други градове. Много е възможно там цените да не са толкова надути.
- Публикувана: 12 авг. 2025, 12:38 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2025, 15:05 ч.
Семейни приоритети – преживявания или спестявания?
Леко се измести темата. Но факт е, че частна детска градина в Пловдив например ще е на половина. Естествено и заплатата на хората! 
Нивото на кварталното училище е потресаващо. Другите не са много по-различни около нас. Ще се местим в нов квартал, в който шанс да влезне в държавно училище няма (пак недостиг на места и по-ниска група, заради адреса). И, да, в случая говорим за първите по успехи училища в страната. Имаме познати и колеги с деца там и first hand знаем колко е високо качеството (дали е оправдана сумата е друго вече).
Аз честно казано не съм проверявала частните градини в новия район, но преди няколко години като гледахме за сина ми вървяха около 900+/-лв. Сега очаквам с вдигането на цените да са около 1000-1200.
Аз честно казано не съм проверявала частните градини в новия район, но преди няколко години като гледахме за сина ми вървяха около 900+/-лв. Сега очаквам с вдигането на цените да са около 1000-1200.
А някои са твърде католически за моя вкус. 
В момента плащаме кредит за апартамент и частна ясла, 1 заплата цяла отива за това. С другата покриваме сметки и храна. Както се сещате, не остават за спестявания. В момента съм на такъв етап, че съм решила - детето расте, създава спомени, ще пътуваме, когато можем, ще се радваме на живота, не пестим. Цяла зима боледувахме, когато тръгна на детско заведение, искам да прекараме повече весели моменти заедно. Ще пестим, когато тръгне на държавна градина (евентуално).
Включвам се по темата, по принцип за мен по-важни са преживяванията, но сега като се замислих всъщност на първо място съм поставила материалното, тоест образованието на детето. Става въпрос за София и плащаме за частно училище, но определено си заслужава. Откакто детето учи там общо взето главните ми усилия са да плащаме таксата, а преживяванията са както преди, но гледаме да не се разпускаме. Да, нон стоп ходим по постановки, изложби, музеи и т.н., на море сме много често също, но в България. Не ходим по Малдивите и в Азия, а в семейния апартамент на баба и дядо и пътуваме до морето по 30-40 мин с кола, но това детето не го усеща, крайният резултат е, че сме на плажа, забавляваме се и ни е хубаво. Важно е, даже може би е най-важното да прекарваме време заедно, да правим заедно неща, но не е задължително да ходим до Швейцария или на море в Анталия, за да си намерим нещо интересно. Давам пример, в момента сме в Бургас, цяла седмица има Дни на куклите в Морската, по три постановки вечерно време, абсолютно безплатни и страхотни, посещаваме ги вече четвърта година, всички се забавляваме.
Преди да тръгнем по чужбина, предпочитам децата ми да са обиколили родината си и да са видяли и красотата ѝ и историята.
Няма да отида в някакъв тъп Дисниленд, за сметка на Шипка, Мадара, Калиакра, Копривщица и други. Нашите пътувания винаги са свързани с това да открием и научим нещо ново. Влакчета и изкуствени атракции не ни вълнуват.
Скъпи вещи също никога не сме подарявали, пари също. Успях да ги науча да работят и спестяват ако искат нещо. Личният пример който даваме с мъжа ми е - всичко сме постигнали сами , без помощ от родителите си, без кредити. Живеем без излишества, но и нищо не ни липсва.
Вероятно ако парите ме биеха по ръцете, щях да дарявам повече. И това изпълнило сърцето ми с радост - че дъм успяла да помогна на някой в нужда, а не че съм пила коктейл на Малдивите.
Няма да отида в някакъв тъп Дисниленд, за сметка на Шипка, Мадара, Калиакра, Копривщица и други. Нашите пътувания винаги са свързани с това да открием и научим нещо ново. Влакчета и изкуствени атракции не ни вълнуват.
Скъпи вещи също никога не сме подарявали, пари също. Успях да ги науча да работят и спестяват ако искат нещо. Личният пример който даваме с мъжа ми е - всичко сме постигнали сами , без помощ от родителите си, без кредити. Живеем без излишества, но и нищо не ни липсва.
Вероятно ако парите ме биеха по ръцете, щях да дарявам повече. И това изпълнило сърцето ми с радост - че дъм успяла да помогна на някой в нужда, а не че съм пила коктейл на Малдивите.
Аз всъщност не разбрах за какво е темата и коя е прословутата друга тема, която постоянно се споменава!
Болднатото ми звучи повече от смешно. Не за друго, а защото това са несъпоставими места и с много различна насоченост. Всъщност не пречи да се посетят всичките.
Дисни не е тъп. Не сме го посещавали. Но така, както посещаваме красиви кътчета в България, отделяме нужното внимание и на чужбина. Даже съм на мнение, че докато сме още сравнително във форма е по-добре да ходим на по-отдалечени места, пък в България и като грохнали пенсионери можем да обикаляме. Дъщеря ми не страда от факта, че не учи в частно училище, така или иначе е в добро държавно. Била е и продължава да е навсякъде с нас. На 17 г. е посетила около 15 държави, а в някои от тях сме били по 2, по 3, че и по 6 пъти! Другият месец отново пътуваме до Италия, по женски. Това са незабравими спомени и емоции, които ни топлят сърцата, така както парите в сметката не биха могли.
Преди да тръгнем по чужбина, предпочитам децата ми да са обиколили родината си и да са видяли и красотата ѝ и историята.
Няма да отида в някакъв тъп Дисниленд, за сметка на Шипка, Мадара, Калиакра, Копривщица и други. Нашите пътувания винаги са свързани с това да открием и научим нещо ново. Влакчета и изкуствени атракции не ни вълнуват.
Няма да отида в някакъв тъп Дисниленд, за сметка на Шипка, Мадара, Калиакра, Копривщица и други. Нашите пътувания винаги са свързани с това да открием и научим нещо ново. Влакчета и изкуствени атракции не ни вълнуват.
Дисни не е тъп. Не сме го посещавали. Но така, както посещаваме красиви кътчета в България, отделяме нужното внимание и на чужбина. Даже съм на мнение, че докато сме още сравнително във форма е по-добре да ходим на по-отдалечени места, пък в България и като грохнали пенсионери можем да обикаляме. Дъщеря ми не страда от факта, че не учи в частно училище, така или иначе е в добро държавно. Била е и продължава да е навсякъде с нас. На 17 г. е посетила около 15 държави, а в някои от тях сме били по 2, по 3, че и по 6 пъти! Другият месец отново пътуваме до Италия, по женски. Това са незабравими спомени и емоции, които ни топлят сърцата, така както парите в сметката не биха могли.
Оффтопик: аз уж не съм дечко, но организирах едно ходене за мен и мъжа ми в Дисниленд преди година-две, да видим за какво толкова става въпрос. Много ни хареса, вероятно на едно дете би му харесало дори още повече. Ако ви се удаде възможност, не се колебайте да заведете детето/децата там.
Съвсем сериозно питам какъв е семейният ви доход, че да можете да си позволите всичко това?
И ипотеки, и спестявания, частни училища, че и почивки къде ли не.
Вярно, не съм от столицата, но не познавам нито един човек, който може да си позволи всичко това.
Извинете повторенията, но почвам да си мисля, че не живея в същата държава.
И ипотеки, и спестявания, частни училища, че и почивки къде ли не.
Вярно, не съм от столицата, но не познавам нито един човек, който може да си позволи всичко това.
Извинете повторенията, но почвам да си мисля, че не живея в същата държава.
Препоръчани теми