Семейни приоритети – преживявания или спестявания?

Дисни по спомени е 70е вход. Не е чак такова перо. А и ако ще се посещава Париж е по-добре да се запази ербиенби около парка, защото е доста по-евтино, а RER A e от най редовните линии до центъра. Аз, например, съжалявам, че не съм го посетила като дете с родителите ми. Щеше да е невероятен спомен.

Представих си как карам две-тригодишното ми да изкачи хилядата стъпала, междувременно обяснявайки какво е черешово топче и колко кръв се е проляла.
По-добре в дисниленд или аналогичен, побиращ се в бюджета "изкуствен" акракцион.
Разбира се, че всичко с възрастта си. Нито архитектурните (манастири, паметници), нито природните (водопади, пещери) забележителности са интересни за малките деца под училищна възраст. На мен колкото и да ми е интересна някоя екопътека да кажем, със сигурност ще ми развали настроението и ще ми убие желанието едно мрънкащо, ревящо двегодишно, на което му е адски скучно и е уморено и не му се върви, и му пече, и е гладно, и иска да го нося, и..., и..., и... по-добре на море, аквапарк/лунапарк и други места с "изкуствени" забавления за малки деца.

То и Дисни не е за 2-3-годишно.

Отговарям ти при нас как стоят нещата.
Нямаме ипотеки и кредити, не дължим пари на никого, със собствено жилище сме.
Детето ни не е в частно училище.
Ходим по почивки и екскурзии главно в чужбина, в Бг за някой и друг уикенд.
С мъжа ми сме на заплати. Моята почти не я харча и я спестявам (за екскурзиите, уроците и курса на дъщеря ни и фонд "дълбоки спестявания", който не се пипа). Мъжът ми поема почти всички разходи и също спестява.

Имали сме кофти времена - ипотека, кредити, в началото на пандемията и двамата ни съкратиха от работа, не беше приятно, но дори се оказа за добро. Само да сме здрави, нищо повече не искам.

Аз също не разбрах защо се спряга постоянно Дисни, все едно е някакво голямо постижение и родителска реализация.

И още да добява - имаме 21 годишна кола. Железарка е. Други си накупиха сравнително нови автомобили, но не си подадоха носът извън София или България. Въпрос на приоритети.

Има хора с пари, дай Боже всекиму

Нито едно от преживяванията, за които спорите, не противоречи на останалите. На някои им харесват и българските планини, и Дисни. Няма лошо човек да опознае и двете.
Ние много обикаляме из България, обичаме планините, почти всеки уикенд сме там, изкачили сме всички най-високи върхове. За сина ми това е супер преживяване, от малък без никакъв проблем ги изкачва заедно с нас, рипа нагоре и когато се озове на върха, се изписва истински кеф на физиономията му. Обаче обича и атракции от типа на екстремните водни пързалки. Явно има нужда от адреналин и по този начин си го доставя. Онзи ден бяхме в Аквапарка в Несебър,  леко ме заболя сърцето, когато платих цената за трима души. Лудницата от хора също ми беше до известна степен неприятна, но пък се разцепихме от силни преживявания, човек има нужда и от това. Аз пропуснах най-най-екстремните пързалки, но момчетата не, те по природа си имат някакво влечение към тези неща. Освен това в такива моменти възрастните се вдетиняваме за малко, което за мен е много ценно, дълго време след това вълнението и усмивките ни държат в добро настроение.

Това късане на ризи и анатемосване на Дисниленд вече е комично.

Защото много хора се усещат, като реализирани топ родители спрямо емоцията /задължителна!/, която са поднесли.
Дисниленд е програма минимум за успешно родителство.

Малкият ми син беше точно в този възрастов диапазон, когато го посети за пръв път. Имам снимки - страхотно щастие. И не си мислете, че правя реклама. Напротив, намирам, че паркът не е добре менаджиран и препоръчвам Астерикс Парк, който е и по-евтин. Но е и за по-големи деца

Дисниленд е събирателното на всичко най-пошло у човека. Ний не сме от тия, имаме ЦЕННОСТИ.

Ние търсим някакъв баланс. Приоритет ни е текущото образование на децата, за университети не пестим в момента. Най-голямата ни дъщеря е в хубаво частно училище, малките също няма да ги запиша в кварталното по адрес когато му дойде времето. Не бихме спестили от хубава храна, добро образование, адекватна медицинска грижа. За мен и моя мъж това са основите на добрите грижи. Отделно от това за нас е важно да имат досег с различни култури, природа, забележителности, кухня, забавления. Всеки уикенд сме на Витоша, защото ни е най-близо. Дългите уикенди обикаляме България, големите ваканции са ни за море, екскурзии и почивки извън България. Съобразявам си дестинациите с тях, като избирам освен тихи и спокойни места, които харесваме с мъжа ми, да има неща, които те харесват - зоологически градини, лифтове, увеселителни паркове. Като всички деца. На вещи не робуваме, нямаме скъпи телефони, малките ми деца носят подарени дрехи и като цяло избягваме консуматорското поведение.

Моите деца са в квартално училище по адрес. Това се брои за лошо поставяне на основа за бъдещето, предполагам.

Както казаха и други потребители, всичко опира до правилен баланс и определяне на съзнателни приоритети. В моето семейство в разходната част приоритет номер 1 е образованието на децата, след това идват инвестирането и след него пътуванията/преживяванията. Материалните придобивки и честите излизания по ресторанти са ни с нисък приоритет. Много по-важно е увеличаването на активите и развитие на бизнеса, които в даден момент от живота дават възможност да бъдеш независим и ти осигуряват свободно време. А времето е най-ценния ресурс.

Образованието - даваме за допълнителни курсове, спортове и учебни лагери. Плащаме образованието на децата без никакво значение от цената и местоположението, ако сметнем, че е добре за тяхното развитие.

Инвестиране - правим го от 10+ години, родителите ми се занимават с това от 25+ години. Преживели са дот ком балона, финансовата криза, ковид кризата и още куп по-малки кризи. Резултатите от инвестирането обаче са покъртителни и съветвам всеки да го прави от възможно най-ранна възраст.

Пътувания и преживявания - пътуваме сравнително често, предимно на места, които могат по-някакъв начин да разширят кръгозора на децата, както и нашия - места с различна култура, история, традиции, хора, кухня. Често преживяванията не изискват много пари, а са повече свързани с настройката на човек.

Материални придобивки като нова кола, телефони и т.н. са с нисък приоритет, както казах. Колата ни е 16-17 годишна и почти не се ползва. Телефонът ми е за 300-400 лв. и ми е достатъчен. Мога да си купя каквато искам кола, но това не би ми донесло особено удовлетворение.

Рейтинг на училищата има ли?- базиран на външното оценяване +зрелостни изпити +успешно влизане в университет ?

В София районирането на някои места е абсурдно.
И детето ти може да попадне в….. интересна среда.