Точно със сива икономика от 75 лв в плик като касиерка в Долни Дъбник се купува жилище 😁
- Публикувана: 12 авг. 2025, 12:38 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2025, 15:05 ч.
Семейни приоритети – преживявания или спестявания?
Другата тема, от която тръгна тази е за пари от рождени дни.
https://m.bg-mamma.com/?topic=1802397
В нея се споменава Дисниленд, затова и тук се спряга.
https://m.bg-mamma.com/?topic=1802397
В нея се споменава Дисниленд, затова и тук се спряга.
Ако е не е от ДД,, може и да е на квартира в ДД.
Не искам да прозвучи като заяждане, но за планове се иска преценка на обстоятелствата. Ако се игнорират обстоятелства, няма да се получат нещата, независимо дали си кредитен милионер, или си горд кешовец.
Не искам да прозвучи като заяждане, но за планове се иска преценка на обстоятелствата. Ако се игнорират обстоятелства, няма да се получат нещата, независимо дали си кредитен милионер, или си горд кешовец.
Но ако е , теоретично, и на квартира в ДД, и получава тия 75 лева в плик, преценката е от лоша към по- лоша.
Не става дума за теоретично. Практично да купиш жилище напълно с лични спестени средства зависи от толкова много допълнителни условия, че реално клони към невъзможно. В най-честия случай или продаваш друго налично, или ти помагат - с пари или продажба на тяхно налично жилище. С просто работа в собствен бизнес също не е достатъчно условие.
Не че няма, разбира се. Но със сигурност не става само с голяма заплата, само с гърчене, само с бизнес, само с…
Не че няма, разбира се. Но със сигурност не става само с голяма заплата, само с гърчене, само с бизнес, само с…
Ние купихме къща със спестявания за 4 години.
Сега някой ще каже, че не е в голям град и т.н, но ние там ди и търсехме. И улучихме момента преди цените да скочат двойно и тройно. Така, че не е невъзможно.
Имали сме и къща в САЩ на кредит, която поради заболяване на мъжа ми трябваше да върнем на банката и да покрием медицински разходи. Ей това стана от днес за вчера както се казва. Днес прав и здрав, с планове и изведнъж всичко се завърта на 180°...
Сега някой ще каже, че не е в голям град и т.н, но ние там ди и търсехме. И улучихме момента преди цените да скочат двойно и тройно. Така, че не е невъзможно.
Имали сме и къща в САЩ на кредит, която поради заболяване на мъжа ми трябваше да върнем на банката и да покрием медицински разходи. Ей това стана от днес за вчера както се казва. Днес прав и здрав, с планове и изведнъж всичко се завърта на 180°...
Може. Само че ние и двамата примерно не искаме нито къща, нито в малък град, нито пък имаме страх от идеята за покупка на сглобени строителни материали. Липсата на кредити редовно се опитват да я отъждествят с блестяща реализация и финанси, винаги случайно споменавайки себе си като пример. Не, че мога да спра някого, който е решил да убеждава другите и сам себе си къде се намира и как се е оказал там. Но все пак не живеем в гората, виждаме хората как успяват, така че може малко по-спокойно с обясненията колко лесно се случват нещата само с лични усилия.
Ние взехме къщата (с ипотека) преди няколко години и всички ни казваха “вие сте луди, сега е много скъпо, изчакайте цените да паднат”.
Сега от същите слушам почти същата плоча: “ееех добре сте си вие, взехте като беше евтино, сега е лудница, то и аз мисля да взимам ама ще изчакам първо цените да паднат”.
Хубав и евтин имот не съм виждала никъде досега, а следях пазара почти 15 години.
Сега от същите слушам почти същата плоча: “ееех добре сте си вие, взехте като беше евтино, сега е лудница, то и аз мисля да взимам ама ще изчакам първо цените да паднат”.
Хубав и евтин имот не съм виждала никъде досега, а следях пазара почти 15 години.
Дала съм превес на материалното.
Израснала съм в много бедно семейство, лишавана съм от всичко, от 18 годишна се издържам изцяло сама.
Не исках това за моите деца, затова ми беше важно да имам хубава професия и да мога да им осигуря по-сигурна среда, а също и аз самата да имам мой собствен покрив над главата.
Постигнах го, с много труд, усилия, не съм пиляла нито време, нито пари. Не е имало фризьори, маникюр, процедури и т.н.
Също така съм гледала възрастни и болни родители, операции, рехабилитации, издръжка и т. Н., като междувременно изплащах и ремонтирах жилище. Стресът, когато в подобна ситуация останеш без работа е огромен.
Не искам един ден на моите деца да им е толкова трудно, колкото е било на мен, затова дори сега се опитвам да си подсигуря пасивен доход и инвестиционно портфолио, за момента когато вече ще съм възрастна и няма да мога да работя.
Не искам да тежа на децата си по начинът, по който моите родители разчитаха на мен.
Животът ми е бил от криза на криза, затова винаги гледам да имам авариен фонд за следващата криза, защото просто не вярвам, че ако имам нужда от помощ ще я получа отнякъде.
Трупам храна като катерица за зимата.
Явно на мен детството ми ми се е отразило.
С две думи, хлопа ми дъската.
Чак сега, когато имам дете започнах да проявявам повече интерес към почивки, преживявания, ресторанти и др - защото ми харесва да гледам ентусиазмът с който се къпе в морето, яде торта или нещо друго.
Хващам се, че в магазина не казвам не на детето, дори да си е харесал някоя глупост.
Дано не го разглезя прекалено.
Израснала съм в много бедно семейство, лишавана съм от всичко, от 18 годишна се издържам изцяло сама.
Не исках това за моите деца, затова ми беше важно да имам хубава професия и да мога да им осигуря по-сигурна среда, а също и аз самата да имам мой собствен покрив над главата.
Постигнах го, с много труд, усилия, не съм пиляла нито време, нито пари. Не е имало фризьори, маникюр, процедури и т.н.
Също така съм гледала възрастни и болни родители, операции, рехабилитации, издръжка и т. Н., като междувременно изплащах и ремонтирах жилище. Стресът, когато в подобна ситуация останеш без работа е огромен.
Не искам един ден на моите деца да им е толкова трудно, колкото е било на мен, затова дори сега се опитвам да си подсигуря пасивен доход и инвестиционно портфолио, за момента когато вече ще съм възрастна и няма да мога да работя.
Не искам да тежа на децата си по начинът, по който моите родители разчитаха на мен.
Животът ми е бил от криза на криза, затова винаги гледам да имам авариен фонд за следващата криза, защото просто не вярвам, че ако имам нужда от помощ ще я получа отнякъде.
Трупам храна като катерица за зимата.
Явно на мен детството ми ми се е отразило.
С две думи, хлопа ми дъската.
Чак сега, когато имам дете започнах да проявявам повече интерес към почивки, преживявания, ресторанти и др - защото ми харесва да гледам ентусиазмът с който се къпе в морето, яде торта или нещо друго.
Хващам се, че в магазина не казвам не на детето, дори да си е харесал някоя глупост.
Дано не го разглезя прекалено.
Всеки най-добре си знае ситуацията и затова няма голям смисъл да сравняваме. Но аз например, първо нямам желание да живея в малък град и второ, тук, където живеем е практически невъзможно да се купи нещо кеш. Освен ако нямаш наистина добро наследство или спечелиш от тотото. А за нас, горди представители на средната класа, си остава непостижимо, защото нямаме нито едното, нито другото условие (може би трябва да пусна един фиш?). Но както казах, нямам проблем с кредитите. Просто трябва да мисли разумно. А и да жертвам 10 години без преживявания, просто не ми влиза в темперамента. В крайна сметка имаме едно 20 години, когато ще имаме и финансовата и физическа възможност да пътуваме на далеко по света. Защо да жертвам половината? А и децата имат горе-долу точно толкова време да са с нас пълноценно, между съвсем ранното детство и късния пубертет. Затова се радвам на мига и само се надявам да сме живи и здрави. Другото е просто разходи.
