Мен пък понякога ме дразнят хората които си свирукат с уста.
- Публикувана: 12 авг. 2025, 23:13 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2025, 20:57 ч.
С какво ви дразнят хората? - тема №2
Мен всичко ме дразни, когато пазарувам. Само да погледна някъде и "Да ви покажа нещо?", " Да ви предложа цвят, който ще ви пасне?" или по-наглите са ми мятали яке или рокля с думите " Няма как да си тръгнеш без да го/я купиш". Оооо, ще си тръгна и още как. Това в България. В чужбина никой не те отразява, трябва да ги гоня за да ми покажат нещо.
Аз затова пазарувам он лайн. Във физически магазин в Бг не съм стъпвала от години, в чужбина съм стъпвала и то доста пъти и там е удовослствие наистина може само да си гледаш без никой да ти набива канчето и да ти набива че трябва да купиш нещо, но тук особено в по малките населени места не е така. много мразя досадни продавачи/продавачки, затова --- съм си намерила решение.
От физически магазини пазарувам почти само храна и лекарства. Минавам и през Пепко, Синсей и Юск, които са позиционирани на едно място. В какъвто и магазин за дрехи и обувки да вляза, асортимента ми се струва много малък, в сравнение с онлайн магазините. Вярно, че не винаги улучвам номера, понякога връщам, но няма сравнение като асортимент и цени
Сетих се още нещо което много ме дразни.
Хора които закъсняват за срещи. Няма значение какви.
Като си казал/а, че ще дойдеш в 3 часа, идваш в 3 часа, най-късно 3:10, ако се обадиш, че закъсняваш по някакви причини - друг въпрос.
Имам една приятелка, хубав човек, ама много и винаги, ама винаги закъснява. Минимум половин час, но много често повече.
От известно време не я чакам, предупредила съм я - ако не си на време, мен най-вероятно няма да ме има на срещата.
Веднъж се обади, че ще ми дойде на гости в 3 часа на кафе, 4 и 15 още я нямаше и аз си излязах да напазарувам. Живея и на сравнително отдалечено от обществен транспорт място, а тя обикновено идва пеша. Нейна си работа.
Хора които закъсняват за срещи. Няма значение какви.
Като си казал/а, че ще дойдеш в 3 часа, идваш в 3 часа, най-късно 3:10, ако се обадиш, че закъсняваш по някакви причини - друг въпрос.
Имам една приятелка, хубав човек, ама много и винаги, ама винаги закъснява. Минимум половин час, но много често повече.
От известно време не я чакам, предупредила съм я - ако не си на време, мен най-вероятно няма да ме има на срещата.
Веднъж се обади, че ще ми дойде на гости в 3 часа на кафе, 4 и 15 още я нямаше и аз си излязах да напазарувам. Живея и на сравнително отдалечено от обществен транспорт място, а тя обикновено идва пеша. Нейна си работа.
Ти си като мен, но бъгът е в нас. Аз буквално изпитвам ужас да не закъснея. За това и мразя да чакам.
Хич даже не е в нас бъгът. Като си казал, че ще дойдеш в 3 часа, допустимо е да закъснееш не повече от 5-10 минути без причина.
Всичко останало е некултурно и неуважение към човекът който те чака.
И като имаш причина текстваш или се обаждаш, че ще закъснееш еди си колко време.
Не е сложно.
И аз много мразя да закъснявам и също толкова мразя да чакам. Наистина намирам за неуважение закъсняването, особено ако става въпрос за някакъв фиксиран ангажимент - час при лекар, козметик, среща с адвокат, посещение на театър и подобни случаи, в които е нужно да сме точни, иначе създаваме голям дискомфорт на други хора, разместване в графици и т.н. Уговорките за вечеря с приятели да кажем че са на по-свободен "режим". Не че тогава е приемливо да закъсняваш. Още по-дразнещото за мен е, че има хора, които вечно закъсняват, дори и когато виждат че закъсняват пак не се разбързват, а след това в разговор като им кажеш "не е приятно теб да чакаме всеки път" да ти отговори с прикрита гордост "ами който иска да бърза и да си чака, аз нито се напрягам и си давам зор да бързам, нито се налага да чакам, добре ми е". Ами това си е направо нагло. Извини се, излъжи нещо, оправдай се с трафика там ако трябва, чак пък никакво чувство за такт да нямаш. Всячески избягвам такива хора, но понякога в смесени компании се налага да комуникирам и с тях.
А когато са колеги закъсняващите 
И при мен е че не мога да си тръгна просто, ако не е дошла другата смяна. Любимо ми е съобщение "на ъгъла съм', което аз разбирам като до 2-3 мин съм там и цъфва след 15-20 минути с пълен макиаж и някакво фенси Коста кафе в ръка дето е приготвяно сигурно 5 минути, т.е съвсем умишлено закъснява. А аз съм все по рано, даже на старо работно място се бяха научили, че идвам 25-30 мин по рано и ме чакаха облечени с чантичката да си тръгват, а че аз може да искам да се освежа, да пия кафе или просто да си зяпам в телефона 30 минути- не ме питат. По едно време там бях решила, че ще убивам време в хипермаркета до работа в този половин час, хем да си направя дневните покупки, хем да не работя 30 минути дето се плащат на тях, не на мен. И следва съобщение половин час преди смяната ми "Жокер, всичко наред ли е хх?", "Да, защо?", "Притесних се, обикновено си тук по това време"...да, направо си се притеснила, убеди ме.
И при мен е че не мога да си тръгна просто, ако не е дошла другата смяна. Любимо ми е съобщение "на ъгъла съм', което аз разбирам като до 2-3 мин съм там и цъфва след 15-20 минути с пълен макиаж и някакво фенси Коста кафе в ръка дето е приготвяно сигурно 5 минути, т.е съвсем умишлено закъснява. А аз съм все по рано, даже на старо работно място се бяха научили, че идвам 25-30 мин по рано и ме чакаха облечени с чантичката да си тръгват, а че аз може да искам да се освежа, да пия кафе или просто да си зяпам в телефона 30 минути- не ме питат. По едно време там бях решила, че ще убивам време в хипермаркета до работа в този половин час, хем да си направя дневните покупки, хем да не работя 30 минути дето се плащат на тях, не на мен. И следва съобщение половин час преди смяната ми "Жокер, всичко наред ли е хх?", "Да, защо?", "Притесних се, обикновено си тук по това време"...да, направо си се притеснила, убеди ме.