Аз също. На това място дето ходех 30 минути по рано- ползвах градски транспорт дето е на 30 минути. И ми казваше пряката ми- "взимай другия автобус, ще си навреме". Ами ако закъснее с няколко минути, ако има трафик, което се случва понякога. Стресът дето ще изживея не си струва, по добре по рано.
- Публикувана: 12 авг. 2025, 23:13 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2025, 20:57 ч.
С какво ви дразнят хората? - тема №2
А когато са колеги закъсняващите 
И при мен е че не мога да си тръгна просто, ако не е дошла другата смяна. Любимо ми е съобщение "на ъгъла съм', което аз разбирам като до 2-3 мин съм там и цъфва след 15-20 минути с пълен макиаж и някакво фенси Коста кафе в ръка дето е приготвяно сигурно 5 минути, т.е съвсем умишлено закъснява. А аз съм все по рано, даже на старо работно място се бяха научили, че идвам 25-30 мин по рано и ме чакаха облечени с чантичката да си тръгват, а че аз може да искам да се освежа, да пия кафе или просто да си зяпам в телефона 30 минути- не ме питат. По едно време там бях решила, че ще убивам време в хипермаркета до работа в този половин час, хем да си направя дневните покупки, хем да не работя 30 минути дето се плащат на тях, не на мен. И следва съобщение половин час преди смяната ми "Жокер, всичко наред ли е хх?", "Да, защо?", "Притесних се, обикновено си тук по това време"...да, направо си се притеснила, убеди ме.
И при мен е че не мога да си тръгна просто, ако не е дошла другата смяна. Любимо ми е съобщение "на ъгъла съм', което аз разбирам като до 2-3 мин съм там и цъфва след 15-20 минути с пълен макиаж и някакво фенси Коста кафе в ръка дето е приготвяно сигурно 5 минути, т.е съвсем умишлено закъснява. А аз съм все по рано, даже на старо работно място се бяха научили, че идвам 25-30 мин по рано и ме чакаха облечени с чантичката да си тръгват, а че аз може да искам да се освежа, да пия кафе или просто да си зяпам в телефона 30 минути- не ме питат. По едно време там бях решила, че ще убивам време в хипермаркета до работа в този половин час, хем да си направя дневните покупки, хем да не работя 30 минути дето се плащат на тях, не на мен. И следва съобщение половин час преди смяната ми "Жокер, всичко наред ли е хх?", "Да, защо?", "Притесних се, обикновено си тук по това време"...да, направо си се притеснила, убеди ме.
Да, но е друга култура, трябва да се говори пасив агресив, и да стъпваш на пръсти, когато си директен както ние сме учени те виждат като агресивен и груб. Веднъж помня, обажда ми се колежката дето трябва да ме смени, че няма да може да дойде заради детето ѝ, трябва да идат до болница. Но не го пише в груповия чат дето и мениджърите са, за да намерят кой да я замести, което е тяхно задължение и ако не намерят трябва да дойдат те. Аз трябваше да напиша, което вече ме прави истерична. Никой не отговаря, звъня им, не отговаря единия, другия с изключен телефон (а нямат право служебния да изключват) вече на 2ия час след смяната ми ми писна и написах- 'разбирам, че ситуацията не е приоритет, ще потърся контакта на регионалния мениджър и ще звънна за съвет, защото не мога да остана още една смяна(от него всички ги е страх). След 5 минути звъни едната мениджърка- 'О, Жокер, паднала ми е батерията (глупости), съжалявам за ситуацията, ще дойда, дай ми 30 минути да се приготвя'. Идва след още 2 часа и ми казва ' Догситърката ми е ваканция, сега заради тази ситуация кученцето ми ще е само цял ден!., на мен вече ми идваше да крещя "Ти сериозно ли ми казваш това, че кучето ти е само, като аз съм тук 4-ти час след смяната ми???". "Няма нужда от грубости, Жокер!"
speechless
speechless
Дразнят ме настоятелните хора. То това си е вид нахалство. Когато кажа, че не желая нещо, или че не ми е по вкуса, да продължава да се настоява не ми се нрави. Аз си имам глава на раменете и мога да преценя какво искам и какво не искам, какво харесвам и какво не харесвам. Даже един колега на ММ вчера му звънна да слезе за половин един час пред неговия блок, само че на моя човек му беше зле на стомаха и му каза че няма да излиза, онзи въпреки това продължава да си настоява, естествено не му се получи, но не мога да разбера когато някой ти каже че му е зле, поне не може ли с това да се съобразиш!
Преди два-три месеца бяхме седнали в една компания, няколко човека. Бях си поръчала 100 гр. ликьор, изпих си го. И след малко до мене един ми казва да съм си била поръчала още нещо, то това за него не било алкохол, където съм го пила. И когато си пролича, че се подразних, онзи след малко казва: "ти какво, не пиеш алкохол ли"? Какво толкова ги интересува моята личност, какво пия и какво не пия! Смятам че е без значение за тях какво ще пия, и дали изобщо ще пия нещо.
Преди два-три месеца бяхме седнали в една компания, няколко човека. Бях си поръчала 100 гр. ликьор, изпих си го. И след малко до мене един ми казва да съм си била поръчала още нещо, то това за него не било алкохол, където съм го пила. И когато си пролича, че се подразних, онзи след малко казва: "ти какво, не пиеш алкохол ли"? Какво толкова ги интересува моята личност, какво пия и какво не пия! Смятам че е без значение за тях какво ще пия, и дали изобщо ще пия нещо.
Такива закъсняващи нагли колеги се оправят. Работих много години в офис, накрая ми натресоха наглеци. Писна ми да ги чакам и си обявявах предварително почивките 2х 15 и една 60мин в чата. Това беше най- дразнещо, да ги чакаш докато ти се полага да излезеш от затворения гаден офис да вземеш въздух. Чакам 2 мин и излизам. Като писнат главните защо няма никого, ами сори, но аз съм обявила и човекът вече 25 вместо 15 го няма. Както и подранявйки, те се приготвят да си тръгват, питам ги “оо, какво имаш днес/лошо ли ти е”, отговарят учудено и казвам “ами реших че сте се уговорили с мениджъра, защото моята смяна започва след 20 мин”. Набързо се научиха. В крайна сметка не ни плащат за тези 3-4 часа месечно на работа вместо тях. Не държа да имам приятели в офис, особено такива слабоумни с 0 култура/ такт и според мен много лошо отстъпвате. Нека ги е срам, нека връщаме на мода чувството за срам у наглеци 
Аз се махнах оттам, толкова ми олекна, като самото съобщаване, че се местя в друг обект беше като някаква игра на шах със същата госпожа с кучето. Аз много добре знам, че може да се трансферирам, дори компанията насърчава това, вместо да напуснеш, но тя явно мислеше, че като съм чужденка не съм наясно. И пак пасив агресив, и сякаш ми прави услуга "Жокер, чудесно решение, само се притеснявам, че това може да доведе до дисциплинарно изслушване (🤔🤔🤔), 'Благодаря за предупреждението, но това не ме притеснява, няма причина за дисциплинарно", "Ти си добър служител, просто не искам да отидеш на друго място с "багаж" и лоша препоръка ххх", "няма основание за лоша препоръка и доколкото знам не е легално, за всеки случай ще се допитам до Инспекцията по труда (тукашната версия), защото може някои детайли да ми се губят в превода, много благодаря за предупреждението "😈(този диалог разтеглен около час с още глупости)и нали знаете в WhatsApp как изписва, когато другият пише, typing, typing...та тя typing няколко минути, спира, накрая едно просто изречение "Добре, ще подпиша трансфера". Липсва ми българското решаване на проблеми за две минути, ако ще и да си кажем грубости, тези пасивни губивреме реплики така ме изцеждат😫
Днес в централната част на София изключително много ме подразниха хората, пресичащи на червен светофар, включително две майки с колички. Времето за светване на зелена светлина беше минута-,две чакане
Виждайки подобна картина, внезапно оплакванията на шофьорите, за мен, придобиват съвсем друга перспектива.
Виждайки подобна картина, внезапно оплакванията на шофьорите, за мен, придобиват съвсем друга перспектива.
И аз не харесвам закъсняващи. Ми пиши два реда, звънни.
В друга тема се оплаквах, че ми се случва и някой да ми пише 20 минути след като съм на мястото, че няма да дойде.
Дразнят ме хора, които ме прекъсват постоянно и не мога да си кажа приказката.
В друга тема се оплаквах, че ми се случва и някой да ми пише 20 минути след като съм на мястото, че няма да дойде.
Дразнят ме хора, които ме прекъсват постоянно и не мога да си кажа приказката.
Мой роднина е така, прекъсва, не изслушва. Задава ми въпрос и още на втората дума ми "довършва изречението" по някаква негова си интерпретация, нямаща нищо общо с това, което искам да кажа. Вбесява ме. Вече му правя доста остри забележки.
