С какво ви дразнят хората? - тема №2

Аз цяла седмица се дразня на това , как големи хора не могат да слушат разговора и темата му и прекъсват, с някакви съвсем странични въпроси, и направо издивявам докато обясня това , което трябва.

Напоследък ме дразнят хората, които ги мързи да работят и/или страдат от фатална некомпетентност в сферата на занаята си. В момента имам проблем, който спешно трябва да оправя в близкото бъдеще и е страшно ходете по мъките. Всеки ме праща при друг, вдига рамене, чеше се тук и там, след това ми се казва "Ами, ще Ви се обадим да Ви кажем" и дотам. До сега никой не ми се е обадил, разбира се, а става въпрос за една и съща (частна) компания. Винаги гледам да съм добра и възпитана, но вече почна да ми писва, такива нерви могат да докарат и най-спокойния човек до рев.

То и обратното го има - да се правят на по-компетентни отколкото са.

Дъми, а защо не поставяш писмено въпроса си към съответната институция. Със съответното входящо номерче и дата.Дано някой тогава си размърда д-то и помогне.

Не точно дразнене, а неприятно впечатление. Не мога да преценя дали е типично или по "правило" колкото повече не харесваш нещо се натъкваш на него. Но в рамките на седмица ми се случи да видя три случая при които иначе добре изглеждащи дами безцеремонно си слагат краката на стол или маса. Първия случай в хубаво кафене на открито, столове с възглавнички, обувките на стола. Втори случай хотел, фоайе с масичка и дивани. Понякога там седят и си четат гости на хотела или деца си русуват. Веднъж на масата чехли, втори път боси крака. Е добре, на теб ще ти е приятно ли чужди крака, обувки на стол или маса, защо го причинява на другите. А най-странно ми беше, че очевидно не се притеснява ха от забележки. Но три случая за седмица ми изглеждаше много странно.

Неканени гости, включително роднини. Ама някой път ще ги посрещна точно както си ходя вкъщи.

Перманетно закъсняващи, на които все обстоятелствата са им виновни и звездите не са се наредили правилно.

Дразня се от безхаберието относно шумът като средство за тормоз нощем и полиция и институции, които не правят нищо.
Заведения, дрифтиращи коли и пърдящи мотори на разни празноглави гъзари, от които цяло лято подскачах, защото са решили да се забавляват.
Мен лично шумът ме тормози нощем. Може пък да съм прекалено капризна и с това да дразня околните.

И аз съм същата. В София едвам съществувам нощем. Особено пък като мине някой с шумна кола или мотор. Ма нали е много готино...

Цяла епопея е моето, всяко лято се повтаря..
112, районно по местонахождение на заведенията (те са няколко и се надпреварват с децибелите), жалба до Столичен инспекторат (писмена, с входящ номер, отговор никога не получих), звънене до СИ и инспектор, който нагло ми отговори, че СИ няма отговорност към предотвратяване на нощен шум от заведения (излъга!). Жалба до районен кмет - устна и с входящ номер.
Безсилна, недоспала и се отказах.
Тамън заспиш някак и почват крясъци и разправии от пияни/дрогирани келеши, които търсят къде да се изпикаят, често ползват пощите ни, които са външни и наредени в колона или пряката, която е зле осветена и глуха. Идеална за тези нужди.
Това ме докара до лудост! София след дъжд - навсякъде вонеше на човешка урина. Навсякъде. Дъждът дори не може да отмие човешката гнусота.
Описвам идеален център на една иначе прекрасна столица (беше) и наемателите й (пардон, жителите).
Търпимост нямам, нито към шум, нито към безпрецедентната мръсотия от чудовищно количество мигранти, селяндури, мургави събратя (не съм расист.).
Дразнят ме киселите цоцолани в Лидл, когато отивам да се чекирам  самостоятелно и везната блокира. Чакаш ги, идват с бавна стъпка и започва препирня, сякаш аз нарочно съм поставила нещо, което да блокира везната. Накрая хубаво ми вменяват чувство за вина и неудобство, че съм ги разкарала 10-Тина метра..
Дразнят ме хора, които закъсняват, които оставят мръсотия след себе си, които са начумерени, завистливи, лоши.
Дразнят ме неумелите напъни на разни търгаши на козметични услуги, които хем вземат куфар с пари, за да ти направят нокти/коса, хем се оправдават не със своите неумения, а със спецификата на тялото ти.
Ненавиждам хора, които поради липса на пълноценен личен живот, редят интриги и си позволяват да обсъждат чужд живот и чужди избори.
Аз далеч не съм идеална, но опитвам да не дразня и преча никому.

Това с пърдящите мотори и дрифтиращи коли, разтърсващи целия квартал, с яко набузена чалга, тормози хората почти всяка нощ.
Кога се опростачи толкова много тая наша младеж? Тъй ли не намират смисъл в нищо друго освен в това да са батки?

Тъй като не живея постоянно в София, за 2 месеца престой се ужасих. Самата аз съм майка на 18-годишен, обаче това на което се нагледах.. Видях и локалите, за които само гледах по новините, и видях какво правят.. възпитание - нула, контрол - нула.
На Гарибалди посред бял ден дрифтираха с електрически тротинетки по релсите на трамвая. Оставят погром от чаши, бутилки и фасове след себе си, кошче за боклук не се използва.
Гонките нощем с мотори и изпърдяни “луксозни” возила и по-скъпички такива са истинско мъчение явно за цяла градска част.
Предполагам продължават по България, посока Бояна и вдигат шум не само в центъра.

Много ме дразнят колоездачи и тротинеткаджии, които бясно карат по тротоарите. Момент невнимание и може да бъдеш отнесен. Аз очи на гърба си нямам.. Заплеси по пешеходни пътеки, които не спират - също много ме дразнят..

Аз съм в София. Всяка вечер е така, дрифтират и се надпреварват по булеварда. Само настръхвам и се кръстя. На отворени прозорец, естествено, шумът е по-отчетлив. Не искам да си представям какво им е на хората, които живеят точно до булеварда. А това фучене в повечето случаи започва около 22 ч., час в който все още има някакво движение навън от прибиращи се хора, или отиващи на работа нощна смяна. Толкова ли няма полиция да патрулира и катаджии да дежурят....

Манталитетът трябва да се изкорени.
Вчера бяхме в един магазин с едно от децата. То много срамежливо, много чувствително и свито. Стои до вратата и ме чака да платя. В този момент влиза някакъв селски бабанка, място има да влезе, но изкрещява към дъщеря ми " Аре мръдни се, ма". Детето се разплака, а на мен ми идваше да забия един в наглата мутра на този. Според мен, никога няма да изплуваме от дъното, докато има такива като този и като дрифтаджиите и т. н. Има ги в цял свят, но има и полиция. В България и това няма.

Подразниха ме орда лели, които се опитаха да прередят цяла опашка хора за билети. Не го разбирам това, правят се на разсеяни и се качват на гърбовете на хората почти. Никакво  чувство за такт и зачитане на лично пространство. Та не е само от младите да има невъзпитани.