С какво ви дразнят хората? - тема №2

Въпросът е мисля - защо се казват очевидни неща. Който е дебел си го знае, който е прекалено слаб (о, да и за това ти мрънкат) също или който е пушач.

Точно пък пушачите или поне повечето, с които съм имала "спречкване" по темата, тотално не разбират как може на някого да му е неприятен цигарения дим. За тях ние, които отказваме да излезем на кафе в заведения, в които е задимено, сме от "голямото добрутру". Да, казвали са ми го. Нищо нямало да ми стане за 2 часа. Ми, не искам, мерси. Няма да се тровя. Или избираме заведение със свеж въздух или просто няма да излезем.

Въпрос на разбиране на кого кое повече пречи - на него да излиза навън да пуши и да си стоите поотделно за известно време или на теб мръсният въздух.
Но имах предвид набиването на пушачите колко е вредно да пушат, а те реално си го знаят. И от тях зависи искат или не да спрат, а не от мрънкането по въпроса.

Това е абсолютно вярно. Имам предвид, че слаба не значи хубава. Ето я водещата на Ергенът, на мен ми е отвратителна, направо анорексична. А че на някого му харесват такива, то има всякакви вкусове.
Красиво е тренираното и стегнато тяло, а не отгалдуваната мотовилка.

Да, не говоря за начукване на канчето и лекция колко е вредно да пушиш.

Но като цяло много спорове на тема цигари съм имала през годините, тъй като и мнението ми за тях е много остро.
Например колеги пушачи, които за 8 часов работен ден излизат минимум 3-4 пъти за по 15 минути на своеволни почивки да пушат, отделно от обедната, а ако аз изляза в обедната да свърша някаква лична работа и се забавя с 5 минути веднага се коментира закъснението ми. Друг случай - говорим си за извънкласните занимания на децата и казвам на какво ходи моето. Питат ме колко плащам. Казвам - 30 лева на посещение 2 пъти седмично. Ауууу, как може, много пари. Това били 200 лева на месец. Не можела да си го позволи, няма да плаща такива скъпи занимания. Отговарям, че вероятно цитарите й за месеца струват повече от 200 лева, а тя обидена, горката, че излагам факти.
Та така.

В допълнение на горния ми пост също толкова неприятни са ми и айкосите и производните им цигарени алтернативи. Без извинение, смърди на мръсни чорапи. Но хайде, за тях си замълчавам, позволени са и на закрито все пак.

Проблемът в работата ми се струва, че не е до цигарите, а че се дебнете за глупости.
Ти тях, те теб, средата не ми се струва здравословна.

Точно така ! Изключително е дразнещо това ! Уж за тяхно добро , те щото са тъпи и не го знаят все едно ! Изобщо някой агресивно да ми брани моето собствено здраве и благосъстояние ме навява на едни други мисли , а не че е загрижен за мен ! Иначе :
Същото е, предполагам и с килограмите . Помня , как се издразних преди време на един коментар на публикация на моя близка : жената е изключително жизнерадостна личност, обикаля света и събира впечатленията си във фотоалбуми . Та под един от тези албуми ( от Япония) ,тя  е професионален фотограф и го беше изпипала , за да може човек да се потопи в японския пейзаж  , единият от коментарите беше :”Някой май е прекалил с вафлите” …аз репликирах дали това е , което най-силно го е впечатлило , а отговорът беше :” Ама не, аз , защото съм “право, куме в очи”….моляяяяяяяя?! Според мен  не е толкова важно да изтропаш ей така мнението си , а съвсем емпатично да намериш мястото , времето и начина , по който да  го кажеш !  Иначе , жената си изглеждаше доста приятно , даже не и прекалено закръглена , но при всички случаи -щастлива !
Изобщо , оставам с впечатлението , че по нашите ( а и не само ) земи е много по-голямо престъпление да изядеш една вафла , да изпушиш една цигара , но да се почувстваш щастлив , отколкото да “се впишеш в критериите “ , с цената на лишения и негативизъм !

Според мен изобщо не става дума за това някой да ти набива в главата, че цигарите вредят на здравето ти. По-скоро проблемът идва от там, че една доста голяма част от пушачите, изобщо не желаят да се съобразят с факта, че съществуват и такива, които не пушат и цигареният дим не им е приятен. Има и пушачи, които са доста толерантни към непоносимостта на непушачите към цигарената смрад, но болшинството пушачи изобщо не ги интересува, че пречат и създават неприятни усещания у други хора, които пък нямат тази потребност да озъбчат цигарата и да се чувстват щастливи от това.

Въпрос на възпитание, ценности и самосъзнание.
Мен лично ме влудява, когато видя родител с цигара близо до детето си или пушещи у дома, в уж отделно помещение.
Самата аз съм пушач, живея е достатъчно голяма къща, но вътре никога не е палена цигара. Пуша само на двора, на открито.
Заведения, които са закрити и се пуши вътре не посещавам, ненавиждам да се вмирисвам и да дишам, макар че самата аз се тровя. Не желая да тровя околните по никакъв начин, и да, има и такива пушачи.

Веднъж се наложи да направя забележка на непозната жена. Люлея си аз детето (тогава на годинка и нещо) на една площадка. Влизат в площадката майка със запалена цигара и дете и започва да го люлее на съседната люлка. Разговора:
-Извинете, тук е детска площадка, пушенето е забранено.
-Е на открито сме, как ще е забранено?
-Има знак ей там на вратичката. Може ли да се дръпнете с цигарата си и да не димите около детето ми?
*въртене на очи и пуфтене* ... и отдалечавайки се, мърмори: на обществено място и на открито една цигара не може да изпуши човек...

Нагло и дразнещо е това поведение. И за съжаление както казаха и преди мен е масово. Браво на waterproof, че мисли по нормалния начин, а не като другите, на които всички сме длъжни да им дишаме пушека.

Мисля, че това с цигарите се преекспонира. Не мога да кажа, че съм пушач, дори и когато запаля цигара, тя е много лека и почти не мирише. Имам приятелка, която е страстна пушачка и когато се виждаме с нея е голям зор да изберем заведение. Тя категорично не иска да седнем някъде, където не се пуши. За мен е безразлично - ако е позволено, паля няколко цигарки. Ако е забранено - не ми пречи и не драматизирам. Според мен е добре да има и заведения, които са разрешени за пушачи, не виждам около мен някой да се е отказал заради забраната, само търпят неудобства. И на мен не би ми било приятно да седнем в заведение и някой да излиза непрекъснато да пуши, при положение, че димът не ми пречи.

Аз опитвам и трябва да откажа цигарите! Но мисленето ми свързано с тях винаги е било такова, много преди самата аз да стана майка и бях във възторг, когато беше тръгнало чрез петиции и обществено допитване дали да се спре пушенето в нощните заведения и всички свързани с консумация на закрито. Приветствам всяка мярка, която да ограничи или най-добре спре пушенето, особено около непушачи. Никой не е длъжен да страда заради моя порок.

Има заведения със сектори за пушачи и те не са никак малко.

В тази връзка - абсолютно ненавиждам пушещите на открито, които хвърлят угарките си навсякъде, особено около/под пейки и процепите им. Крайно ненавиждам обществени паркове и градини и следите, които оставят посетителите по пейки, около пейки, тревни площи и пр. - мазни кутии от храна, бутилки, фасове, бъркалки, салфетки, кенчета и пр. и пр.
Нещо, на което всеки нормален човек би трябвало да държи е да не оставя никакви следи след посещението си на обществено място. Не харесвам метнатите в кошчетата използвани пелени и одрискани мокри кърпички (съжалявам, и аз съм имала бебе, на което съм сменяла пелените навън), но не съм си позволявала да пълня кошчетата около и в градинките с използвани пелени.
Дразнят ме хора, които не почистват акото след кучетата си.
Вандали, които чупят, драскат, съсипват растителност - бих ги въдворила съдебно в институция за нарушители.
То човек много неща може да напише, но всичко изхожда от възпитанието, което сме получили и което даваме на децата си.

Не ми пречат пушачи в заведение, защото пуша, но ходя в заведения, където не се пуши. Не обичам когато се храня да мирише на цигарен дим. Вкъщи не пуша, на терасата, ако ми се припуши. Но! За съжаление по улиците няма как да го избегна. Имам дупка от цигара върху ново, скъпо яке от пушеща и ръкомахаща персона. По главната улица, в Пловсив, е доста пренаселено понякога. Ами, поне в тази ситуация, спри се, изпуши си цигарата, па тръгни и ръкомахай.....

Много гадно, има ръкомахащи, често крещейки.. 😀
Кофти за жакета..

Дразня се, когато започнат едни нескончаеми разговори в превозно средство. Така научаваш, без да желаеш от какво ще има за вечеря до аферата на стрина Куна от партера. Градският транспорт не е телефонна кабина и никой не е длъжен да слуша чужд разговор.

Днес ми се случи няколко пъти да чакам на светофар зад кола, от която набързо слиза някой. Светва зелено, още си приказват на вратата, ръкомахат, уговарят се нещо... Е па отбий някъде като не сте се разбрали и си говорете на воля.