А сега на къде?

  • 4 389
  • 83
  •   1
Отговори
# 15
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 419
На първо време си избий незабавно следните мисли - че той ще се промени; че ти с твоето отношение ще го промениш; че можеш да бъдеш отново момичето на 20.
Мне, първо, на 37 години си. След време ще си дадеш сама сметка колко хубава възраст е това, но ето, казвам ти го и те съветвам да го живееш този живот като 37-годишна. 20-годишна си била преди 17 години, сега си в друг етап - майка, жена. Второ, щастието не зависи от никой мъж на света, зависи само и единствено от теб, хайде и малко от късмета. Но само и единствено ти можеш да направиш себе си щастлива. Ти ще откриеш как, защото се познаваш най-добре. Ако не се познаваш, крайно време е да се опознаеш... И трето - ако нещо не ти харесва там, където си (мястото, животът, хората), премести се - не си дърво.

# 16
  • Мнения: 41 514
Не разбрах къде ви е драмата.
Обижда те е и те унижава ли?
И уж имате още сексуален живот, че и хубав.
Малко ми е криндж.
Все едно някой да те бие и обижда, а ти да му лижеш краката.
Унизително е.
И какви са тия глупости, че за женените е по-лесно Grinning
А сега не била финансова зависимост, а емоционална.
Не разбрах.
Иначе ти му позволяваш да има такова отношение към теб.
Явно е някакъв нарцис сигурно.

# 17
  • София
  • Мнения: 38 335
Никой не е отговорен за твоята усмивка.
Почвай да си харчиш парите за дрехи и гримове, никой няма да ти каже - евала.
Намери нещо, което ти харесва да правиш и го прави без изключения.
Господина, като почне да вдига па̀ра - ставаш и демонстративно излизаш.

Обърни каиша с две думи.

# 18
  • Мнения: 2 464
Здравейте,
Това е първата ми тема - щях да я кръстя "има ли живот след брака", но не съм омъжена.
На 37 г. съм, с две деца - момчета на 9 г. и на 6 г. Живея с бащата на децата ми. Заедно сме от 18 г. Връзката ни започна, когато бях на 19 г. В началото (първите 10 г. 🙂) беше голяма любов. Роди се първото ни дете, а след това второто.
Връзката ни в момента е добра, минахме трудния период с тригодишната възраст на децата. Даже не зная как останахме заедно. Бях на ръба на раздялата. Може би ни спаси това, че не сме женени. За женените е лесно, просто подаваш молба за развод. Когато си във връзка, живеете заедно в едно жилище и никой няма къде да отиде е по-сложно. А предвид наличието на деца, още по-сложно. Не мога да повярвам, че го казвам.
Както и да е.

Много грешно разбиране за връзките и брака имате.
Съответно сте в момента в дългогодишна връзка с човек, който дори не е сметнал за необходимо да дойде при вас с пръстен да ви помоли на коляно да сте негова жена.
Тоест вашата връзка се е съхранила не защото нямате брак, а ВЪПРЕКИ, че нямате брак.
Вие сте му в момента много удобна, въртите домакинството, гледате децата, търпите негативите.
Въпросът е на Вас дали това ви е удобно и ако не е, защо търпите?

# 19
  • Мнения: 2 350
Аз, на твое място, не бих тръгнала да се разделям изобщо.
Мъжа си го взела с “фабрична настройка”, че е той е по-по-най не само към теб, а и към другите. Приемаш тази дразнеща черта колкото можеш или игнорираш.
Но при положение, че е добър баща, имате добър сексуален живот, грижи се за дома - не виждам реално важна причина за раздяла.
Това, че се е лензил на 20-годишна е смешно, бих се подразнила, ако го е направил с моя връстничка.

Изхождайки от себе си бих те посъветвала да “бягаш с 200”, ако беше дървен философ, въпреки добрите му качества, така че не взимай съветите на непознати от бг мама много-мног на сериозно.
Успех!

# 20
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 419
Чакай малко, аз съвети да бяга досега не видях... Никой не ѝ е писал за раздяла, а и тя каза, че не иска да се разделят.

# 21
  • Мнения: 2 350
Все пак сме на страница 2, до 5 има време.

# 22
  • Обран бостан ;)
  • Мнения: 4 642
Здравейте,
Скрит текст:
Това е първата ми тема - щях да я кръстя "има ли живот след брака", но не съм омъжена.
На 37 г. съм, с две деца - момчета на 9 г. и на 6 г. Живея с бащата на децата ми. Заедно сме от 18 г. Връзката ни започна, когато бях на 19 г. В началото (първите 10 г. 🙂) беше голяма любов. Роди се първото ни дете, а след това второто.
Връзката ни в момента е добра, минахме трудния период с тригодишната възраст на децата. Даже не зная как останахме заедно. Бях на ръба на раздялата. Може би ни спаси това, че не сме женени. За женените е лесно, просто подаваш молба за развод. Когато си във връзка, живеете заедно в едно жилище и никой няма къде да отиде е по-сложно. А предвид наличието на деца, още по-сложно. Не мога да повярвам, че го казвам.
Както и да е. В момента съм го остави ла да прави каквото си иска, той е много вироглав, и винаги прави нещата напук. Иначе много обича децата и се грижи за тях. Имаме прекрасни сексуални отношения, и желанието не ни е напуснало. Но... Има огромно самочувствие и вечно ме подценява, подценява и другите хора в обкръжението ни. Ако му противореча, винаги стават скандали, а аз се изморих.
Миналата седмица се срещнахме случайно с дъщерята на негов приятел (20 г.), и като видях държанието му към нея, мил, любезен, нежен и усмихнат, си спомних отдавна отминалите времена, а те ми липсват.
Преди бях едно много усмихнато момиче, сега не виждам как това време може да се върне. Чувствам се самотна (душевно). Той е първият и единствен мъж с който съм била. Разбирам как звучи. В момента съм на кръстопът. Искам да си върна усмивката, но не зная как.

Аз вечно се лишавам, спестявам за жилище, спестявам за децата. Не съм от жените, който пръскат пари по козметични салони и почивки. Нямам и нужда от това. Просто искам отново да бъда щастлива.


Благодаря на всички за отговорите. Жилището е мое, работя. Не съм финансово зависима, а емоционално. Всеки един от вас ми беше полезен, за да разбера себе си. Simple Smile
Извинявам се на всички, които са в брак и са се засегнали. Беше просто за визуализация. Естествено, никога не е лесно.

Последно ?

# 23
  • София
  • Мнения: 38 335
Иска да подсигури децата си или да се разшири.

# 24
  • Мнения: 15 058
Ако жилището е твое, значи драмата е за него, щом няма къде да отиде, а ти можеш да го изпроводиш по живо, по здраво всеки момент, когато ти писне от него.

Искаш не да се разделяте, а да се промени ситуацията ти, пишеш. Питам се какво всъщност очакваш. Няма никакъв начин да станете отново млади и безгрижни. Искаш забавления - организирай ги. Щом имате добър секс и се разбирате общо взето, не е изключено по-разнообразното изкарване на свободното време да ви даде друга перспектива. Даже бихте могли да пътувате и без децата понякога, ако има на кого да ги оставите.
Скучно ти е - реши какво ти се прави и го правете заедно, а ако той не иска - прави го сама или с децата. Тъжно ти е без причина, - стани, излез, общувай с хора.
Не чакай мъжът ти да те весели, той не е ди джей. Той е, какъвто винаги е бил и това няма да се промени. Може да се промени само твоята нагласа.

# 25
  • София
  • Мнения: 45 436
Все пак, няма да е лошо авторката да проведе един разговор с мъжа си какво й тежи. Някоя вечер, да излязат поне на разходка сами и да си изяснят положението в момента.

# 26
  • Бургас
  • Мнения: 10 746
Казваш, че те подценява, инат е и т.н.
А уважава ли те, можеш ли да разчиташ на него, ако си болна, останеш без пари или имаш някакви проблеми?
То ясно, че след толкова години пеперуди няма, но трябва да има поне елементарно уважение, загриженост, партньорство. Ако липсват смисъл не виждам. Няма да го промениш.

# 27
  • Paris, France
  • Мнения: 17 752
И аз като прочетох, че авторката спестява за жилище, помислих, че живеят под наем или в жилище на някой родител. Сега картинката коренно се променя.

Да не се окаже, че не били точно скандали, ами сандали.

Хубав секс след почти 20г заедно, човек, когото авторката е приела в жилището си и добър баща не ми се вързва много с проблемен мъж или скандалджия. Според мене нещо го притеснява или дразни в поведението на авторката и затова избухва.

При наличие на собствено жилище и липса на брак не е проблем още тази седмица да се разделят. Ако е вярно това за собственото жилище, де. Като се разделят, скандалите свършват и ще и олекне, но времето по обгрижване на децата се покачва значително и може да се окаже от трън на глог. 6г и 9г при нашите деца бяха ужасна възраст, даже и при детето, което беше кротко на 3 и на 5г. В пубертета липсата на баща също може да се окаже тесла. Децата не са бебета, та да не забележат раздялата, но не са и 16-18г, когато вече са полово зрели и разбират разлюбване и разводи.

# 28
  • Мнения: 1 492
Може би авторката се е издразнила повече от поведението му към 20 годишната и от там са дошли тези мисли? Че иначе ако всичко друго е ок и го е приемала толкова много години, сега изведнъж да мисли за раздяла без някакъв  особен проблем.

# 29
  • На изток от Ада
  • Мнения: 11 239
Как женените се разделят по -лесно?

А усмивката,  вече не си на 19 имаш и две деца . Друго си е да си млад и зелен. И с мъж и деца. Мъжа ти си е такъв.
Аз съм на 36г , с ММ сме заедно от 11г , нямаме дете.  Ами не съм като преди,  мисля за пари , за битовизми .
Преди живеех при мсйка ми дори пералня не пусках.

Последна редакция: ср, 13 авг 2025, 18:04 от nasito8988

Общи условия

Активация на акаунт