На море в Гърция 2025 - III

Това ме подсети за хотела в Атина през 2009 г. Нямахме навигация. Обаче имахме разпечатани на лист инструкции от Гугъл. Беше нещо от сорта: "На седмия светофар завий в ляво, после след 5 преки в дясно и т.н." Никъде не сбъркахме и се озовахме точно пред хотела.

След Атина отидохме на Закинтос. Там се срещнахме с приятели, които имаха навигация. Ами не съжалихме, че ние нямаме. Когато излизахме с тях, ги следвахме, но всеки път се въртяхме като мухи без глави. Как пък веднъж навигацията не ни прекара по главните пътища! А най-смешното беше, че имахме лек инцидент малко под крепостта в столицата. Пропаднахме в една канавка. Обадихме им се да дойдат да ни издърпат, описахме мястото (пътят до крепостта е само един), но така и не ни намериха. Хубаво, че успяхме да намерим една камара с камъни, които подложихме под гумите и се измъкнахме.

Много дълго гръцките домакини пишеха инструкции в мейлите си. Повечето от тях съм забравила, но си спомням насоките за кулата в Хария, Мани - "и ще завиете при Бритиш петролиъм", а то един проливен дъжд плющеше и все едно преминахме в друго време и реалност.
Първият ми сблъсък с навигация беше - по случайност - отново в Тасос (друго ходене, вече 2009 г., с бебе). ММ беше купил външен Гармин, в САЩ го ползвал уж с успех. Да, ама гръцката провинция не е САЩ. Е слязохме на Принос пристанището - от Кавала се бяхме качили - и като ни зачука в едни шубраци! Срещнахме се с костенурка. Тогава разбрахме, че с gps няма да стане .
И до днес избягвам да ползвам, освен в големите градове по необходимост. Иначе му нямам доверие. Карам си по табели и по карта.

И при мен се е случвало объркване с навигацията – 2007/8 година. Служебно пътуване с чисто нов служебен GPS.. Пътуваме към България след обиколки в Епир, но решихме да минем и през Метеора. После влязохме в Солун и си тръгваме, но в джпиесите имаше малко забавяне, пропуснахме разклона и потеглихме към Кавала. Не стигнахме дотам, въпреки огромното желание на женската част от колегите. Видях я чак 2015, ама без плаж, пак служебно.

Къде ме върнаха тези ваши спомени Първо море в Гърция - любов от пръв поглед. Незабравима почивка: спокойствие, красота и гостоприемство. Пръв опит с навигация, взета на заем от приятели. Пътувахме 2 пъти по-дълго, прекара ни през планински селца, в които все още не бяха виждали бг кола (продължаваме да ползваме навигацията с променлив успех), цял ден на плажа, малко дете, което спеше под чадъра, 3-ма човека на плажа на Дестеника и Сакис - трудолюбиви братя, които първи идваха и последни си тръгваха от семейния хотел, вкусна домашна храна, приготвена от майка им.
Благодарение на форума и хората, които споделят в темата  Една от най-хубавите. Чудесно е, че голяма част от тези, които пишеха в първата тема, продължаваме да бъдем тук и да споделяме красотата не само на морската дестинация Гърция.
Благодаря на всички, които с вашите впечатления и съвети в годините променихте нагласата ми за море (преди това дори и не ми е минавало през ум, че най-хубаво е да пътуваш за плаж, което ти дава възможност да откриваш рай на неподозирани места), за откриване на много повече от плаж Винаги, навсякъде, където сме в Гърция, усещам все едно душата ми е у дома.

Аз открих темата мисля през 2017 г. Преди това с доста служебни пътувания, мислех че всичко ми е ясно. Първата почивка, детето малко и избрах Порто Карас на Ситония. Абсолютно разочарование от този тип почивка. От тогава най-хубавите спомени са свързани не с комплекса, а с обиколите на ръкава. След това попаднах на темата и оттогава добре подготвена и емоционално, и библиографски почиваме на прекрасни места, които стават част от сърцето ми.
Да добавя огромна благодарност на всички споделящи в темата. Ясно ми е, че няма да успея да обиколя Гърция, но чрез Вас я опознавам и се зареждам за дългите зимни дни.

Колко хубава тема сте подхванали

Първото ми посещение в Гърция беше в началото на Септември 2015 в Неи Пори. По онова време с ММ танцувахме народни танци в един самодеен състав и участвахме в един фестивал. Повечето от другите танцьори в състава, основно семейства като нас, вече бяха ходили няколко лета в Аспровалта. Непрекъснато ни обясняваха колко било яко, колко било хубаво, и т.н. На нас изобщо не ни хареса, бяхме много разочаровани и се чудехме какви глупости ни говореха. Но ние тогава заради фестивала бяхме настанени в супер евтини "хотелчета". В първото комарите нощем ни "изнасяха" докато спим, въпреки репелентите, освен нас имаше семейства сърби, които тропаха и тракаха тенджери и чинии нон стоп. След 2-3 нощувки трябваше да сменим мястото, не помня защо организаторите го бяха нагласили така. Там пък стаите бяха миниатюрни, топла вода само вечер, и половината стаи бяха дадени на тинейджъри. Денонощно лопане, тропане и крещене. Организацията на самия фестивал беше зле, времето не беше хубаво и не ставаше за плаж. Самото градче и плажа с нищо не ме впечатлиха, никакъв чар не видях.

Същата година, в края на Ноември отидохме за 2 нощувки в Сани, Касандра. Една мацка от танците имаше рожден ден, а мъжа ѝ работеше там, и отидохме 2 семейства да празнуваме. Тогава вече погледнахме с други очи и аз се вклюбих Първите години ходехме 1 път в годината за по 3-4 нощувки в началото на семптември, за годишнината от сватбата ни. Постепенно започнахме да увеличаваме нощуките, после пробвахме да ходим Юни. После минахме през етап алл инклузив (с голяма компания 20-тина човека), докато преди 3 години не решихме, че детето на 4.5г вече е голямо и можем отново да си върнем свободата, да си организираме всичко сами, да се храним с каквото и където си искаме, да обикаляме без да се съобразяваме с никого.

Иначе на детето първото ходене в Гърция беше в Атина, в края на Март 2018 г., със самолет. Бяхме със семейство близки приятели и пътуването беше планирано месеци преди това. Аз обаче междувременно, в началото на Март, след няколко години борба, се оказах бременна. Няколко дни преди пътуването бях на преглед, чухме сърчицето за първи път и доктора каза, че няма проблем да пътуваме. Тогава с ММ сме си говорили как Атина е далече за ходене с кола, а сега, няколко години по-късно сме "абе ей го къде е, 8-9 часа и сме там" Преди две седмици като се прибирахме от Наксос, през Рафина, малкия за пореден път ни обясняваше как иска да отиде в столицата на Гърция, казва "вижте колко е близо! Хайде де, мамо, наесен или напролет, като не е време за море, да отидем да я видим!". Е как няма да е близо, нали пътуваме нощем и той проспива минимум 7 часа от пътя

Хаха, нашия след 11години пътуване до Гърция, тази беше много разочарован, като разбра че от София до границата не е 30минути пътя😁😁😁 Досега все го проспиваше.

Ох, ама верно се върнахме много назад във времето...

Цитат на: Mur в пт, 20 яну 2012, 15:34
....дай да се разменим само за отпуските, че при нас е точно обратното  Joy

Цитат на: тодоричка - Потребител# 69220 ян. 2012, 17:12
Нямаш проблем за размяната, ама харизвам съпружието в комплект и с една пубертетка на почти 13, която само мрънка и е вечно недоволна.   Mr. Green Пък аз ще взема бебето да си го дундуркам  Laughing

Към сегашния момент май може обратната размяна да направим - Аз ти давам пубертет, пък ти може да ми дадеш да дундуркам бебе

Репликата на дъщеря ми е, че "Гърция не е чужбина" 😁

Децата ни пораснаха с тази тема. Като наборна може да я броим.

И аз да се включа по темата с навигацията и един мои "ужас". Винаги ми е било много забавно как следвайки навигацията се налага да минаваме през маслинови горички, черни пътища и други неочаквани места и ситуации, което ми се е струвало много забавно и приключенско. Така веднъж, докато при едно такова връщане от плаж на Пелопонес, навигацията ни прекара през някакъв тесен планински път. Минавайки от село в село и от тесни в още по-тесни улички, се озовахме в малко планинско село, с улици, през които колата ни минаваше на сантимерти встрани от дуварите/оградите на къщите, нямаше възможност да се обърне, защото бяхме минали вече през безброй завои, които за да вземем бяхме направили голям брой маневри. В един момент се сетих за една снимка, която бях виждала от Италия, как една кола е заседнала при опит за преминаване по една тясна уличка и виждах наживо как се случва това . Тогава изобщо не ми беше смешно, защото вече се стъмваше, а село изглеждаше безлюдно и не знаех ще можем ли да се измъкнем оттам. За щастие не заседнахме никъде, но вече имам едно на ум.

Най-готиното объркване на навигацията беше в едни български села. Закара ни в неизвестно село, в което имаше събор. Хапнахме курбам, поигрсхме хора, голямо приключение....

Е, каква навигация е, ако не те закара в царевичака, не те прекара през най-гадния черен, тесен и стръмен път, дори и да си отбелязал да ги изключва?!
Навигацията се грижи да прави спомените ни пълноценни

Големи скици са децата. Ние обикновено на връщане пътуване по светло, та горе долу има представа, че пада голям път.

Говорейки за навигация - през Септември 2023 бяхме в района на Парга. Поради лошото време единия ден решихме да отидем до Лефкада и да разгледаме главния град. Е, защо през малките улички да не ни забие баш на централния площад, пълен с хора Аз преди това не бях проучвала на картата докъде трябва точно да стигнем, и къде да търсим място за паркиране, по въпросните улички също нямаше знаци "забранено влизането". Пред очите ни с ММ изплуваха две възможности - или да ни бият, или да ни арестуват. За щастие се измъкнахме невредими. Оттогава, приближавайки крайна точна, търся паркинги Тогава, по време на драмата, детето искаше да каже нещо, а ние мега изнервени му се скарахме да мълчи. Накрая, след като паркирахме благополучно на една улица, му дадохме шанс да говори, а то "исках само да ви кажа, че ейййй там имаше паркинг"....

А леле, добре че е проспивал.
Че със строежа на магистралата, отклонението през Петрич и чакането на границата хич не беше 30 мин., по-скоро 6-8 часа... Нашето дете израсна с Е79 Хич не обичаше дългия път с кола, не спеше, изпитание беше за всички. Виж, плаването, доста й харесваше.
Но вече не иска и да чуе. А като по-малка е пътувала и 9-10 часа с ферибот, дори и без каюта.

И нас навигацията ни е прекарвала през какви ли не страшни черни пътища, но като най-инфарктни са ми останали два случая при ходенето ни до Милос-Кимолос.

Първия път, в желанието да намерим някакъв супер специален плаж, навигацията ни заби в средата на едни изоставени мини. Пътят беше тесен и тревясал и изведнъж свърши в нищото, а от едната страна имаше свлачище. Слязох от колата да навигирам шофьора, и аз не знам как успя да завърти колата наобратно със 100 маневри. Тогава си помислих, че ако колата се развали на такова място, не знам дали ще може изобщо пътна помощ да ни вземе.

На същото пътуване - отидохме до Кимолос и навигацията се опита да ни закара до центъра на Хората. Както вървяхме по един сравнително широк път между къщите, рязко се стесни и се забихме в една пресечка, където огледалата на колата почти опряха в стените. Веднага дойдоха от близкото кафене трима усмихнати местни чичовци и започнаха да ни навигират с обръщането. Казаха, че сме поредните Това беше преди повече от 10 години, но оттогава винаги първо проверявам къде е паркинга, без значение дали е село на забит остров или голям град.