Забавни, смешни или куриозни случки на път в чужбина

Аз също имам една сконфузна летищно багажна ситуация. На едно от Лондонските летища. Common travel area полет. Една от проверяващите служителки на Раянеър най-чинно си върши работата, проверявайки всяка подозрителна по размер чанта. В резулат, поне дузина биват глобени, няколко кротки британеца си отварят чантите и изхвърлят от багажа, други, си обличат по няколко пуловера и панталони, едната е спряла и реве зрелищно със сълзи. Накрая, кой глобен, глобен, кой минал под капките, минал, същата служителка започва да проверява паспортите, а всички я гледат с омраза и ненавист. Минавам и аз. А тя на чист роден български започва най-любезно нещо от рода: “а сънародничка, радвам се да се видим, приятен полет”. Умрях от срам. Беше преди 10тина години и преди Брекзит…

Аз не пътувам толкова колкото вас. Това ми беше вторият полет по спомен. И като гледам и на другите или просто имаме еднакво мислене 😆

Летим от Виена. Трябва да имаме кабинен багаж всеки по 8 кг, а сме 4 човека. Мм и синковецът са направили техните по-тежки , за да може на дамите да са по-леки. Сумарно , всичко е точно. Две служителки на Австрийските авиолинии не ни допуснаха да минем докато не направихме всяка раница под 8 кг. Правихме сигурно над десетина итерации, за да можем да комбинираме и 4-те раници под 8 кг. Беше епично, но тези дами нямаха милост. След като преминахме върнахме багажа както си беше, но това е друг въпрос. Понякога , подобна докачливост , е дразнеща. В един самолет сме все пак .

На летището сме, на връщане от Малта. Раницата ми минава през скенера и служителят ме привиква с пръстче. Сочи ми багажа и пита - Do you have a lighter? Вече съм в паника и мисля, че ме пита дали нося фенер. Категорично отсичам - No! Той ми отваря раницата, маха ми джапанките и отдолу вади... 20 см запалка, и доста дебела, с надпис I Malta. Е, светнах се вече, запалката я бях купила за майка ми, която все не намира вкъщи, когато й трябва. Човекът ме изгледа въпросително, аз се плеснах драматично по челото и послушно му я връчих, докато се извинявах. Замина подаръкът.

В Швеция няма дамски и мъжки тоалетни, сакън да не засегнат някой трети или четвърти пол. Аз мърморя на летището по този повод. На виенското пред дамската тоалетна имаше огромна опашка. Пред мъжката - никой. Мъжът ми, сочейки опашката - Осъзнаваш ли сега предимствата на общите тоалетни? Мдааа...

Българската среща във финландското селце ме накара да изцвиля от смях!

Миналото лято с ММ пътуваме от Монреал за Чикаго с автобус. Минаваме границата в Детройт. Качва се един митничар (185см, 135кг) в автобуса и пита: Има ли хора с различни от канадски паспорти? От 52 човека автобус само мъжът ми вдига ръка (той е с руски паспорт и с 10 годишна виза за Америка).
Митничарят:Взимай си паспорта и слизай!
Мъжът ми заприсъпя като осъден на смърт към гилотината, а аз смело вдигам ръка и питам може ли да го придружа, че не му е много добър английския. Махна ми с ръка и аз да отида. Другите си останаха в рейса.
Влизаме в една сграда и ни наобикалят още 3ма едни такива огромни и един още по огромен зад гишето. Ние сме дребни хора и сред тях направо се почувствах като смърф.
Почнаха се едни разпити къде отиваме, защо, къде ще спим и прочие и аз за да не задълбавам много в обяснения им казвам, че сме на ``organized trip``(все едно не го знаеха), при което единият митничар прави физиономия и казва ``You are from the organized crime``. В този момент ММ вече съвсем си беше изгубил английската граматика, та аз поех нещата.  Викам си: Айде и престъпници ни изкараха ама не му се давам и обяснявам, че не сме от крайма ами на екскурзия. Митничарят (другите само са наобиколили и гледат сеир)  май много не ми повярва и ми вика: Дай да видя твоя паспорт. Аз гордо размахвам паспорта ми, но съм забравила да го извадя от калъфа, който е шареничък в лилави мотиви и с моя снимка и име на корицата. Той го взима и вика: Какъв е тоя тефтер (другите цвилят наоколо и се събраха да го разглеждат). Аз обидено си го дърпам, изваждам паспорта и му го давам.
Накрая мирясаха и ни оставиха да се върнем в автобуса, ама още като се сетим и се смеем, че сме от организираната престъпност.

Ох такова унижение..  не мога да се разсмея. Но проблемът е техен не ваш...

Летя за Копенхаген с прекачване през Полша. На скенера в България нямах проблем, в Полша обаче скенера се разпищя и ми казват "това ни е специалния скенер с който откриваме живи същества скрити в багажа, отворете куфара за проверка". Помислих че е влязла някаква буболечка, отварям, ровят, нищо не намират и почват да вадят неща едно по едно и да пускат куфара все по-празен, да видят какво пищи. Оказа се че пищи късметлийското ми тесте таро, което си нося с мен като пътувам. Извадиха картите, почнаха да ги разглеждат една по една, почнах да се притеснявам че ще ги конфискуват. Питаха какво е това, казах им че са карти за гледане на бъдещето и (с целия си акъл) предложих да им гледам. И това отключи много странна реакция - много бързо ги прибраха обратно в кутийката, набутаха ми нещата обратно и казаха да си продължавам по пътя. Сигурно съм изглеждала като откачалка отстрани, а защо пищял скенера така и не разбрахме, може някое багрило да го е активирало.

Ох скенери...
Понеже ми писна на командировки да ходя като сдъвкана и изплюта, реших и си купих сгъваема ютия с пара. И с мен в ръчния багаж. С мен още двама колеги и те носят такива ютии.
На излизане от БГ - всичко точно. На връщане 3 куфара отделени - моят и на двамата колеги.
Почва вадене и показване на ютията. Показаха ни снимката на рентгена - изглежда като револвер

На следващата командировка - оставих моята. Двамата ми колеги - носят. Единият го спряха, другият - не.
А куриозът е, че и двамата имат абсолютно еднакви ютии, една и съща марка и модел, даже един цвят.

Та имайте едно наум ако носите

ММ си донесе от Йерусалим някаква книга с позлатени илюстрации. Беше си я изстрадал дълбоко - преди полета от Израел му преглеждали багажа парче по парче, добре че вече беше трениран да реди бързо и лицеприятно куфари.
Аз съм си тръгвала по чорапки след проверка във Франкфурт. Имах прекачване там, после в Мюнхен, опашката на проверката беше огромна, уж минах с багаж и металодетектор и изведнъж една кака ме спря и ме накара да си събуя ботите. Взе ги и ги замъкна някъде. Чакам, оглеждам се, никаква я няма, а полетът ми е след двайсетина минути. Накрая си взех каретката и тръгнах по чорапи. След 5-6 минути един младеж с количка ме настигна и ми ги връчи без коментари.

В този ред на мисли, поредната случка със скенери. ММ е педант, при всяко пътуване куфарът му задължително се фолира, а всичко вътре е в специални травел торбички. Отиваме на семейна почивка, полетът е чартърен, режимът за багаж - значително облекчен. Принципният ми мъж носи само неговите си неща, всичко общо - шампоани, душ гелове, слънцезащита и т.н - в моя куфар. Багажът му е приготвен от рано вечерта, моят се спретва в последната минута. Съответно всичко забравено влиза при мен, докато не изпищя, или отива в ръчния куфар. В последния момент Милото решава, че трябва да вземе всички налични евро монети (1 и 2€), хем ще има за бакшиши, хем ще се отърве от тях.  Слага монетите в две дълги и тънки плътни флакончета с капачета, и къде, къде - в ръчния куфар. Отиваме на летището, чекираме багажа, минаваме скенерите с ръчния. ММ влачи куфара, аз съм пред него, моя милост минава без проблем. По едно време настава суматоха, ръчният куфар влиза и излиза няколко пъти, броят на служителите се увеличава. Връщам се леко назад, ММ стърчи до скенера. Двама мъже се приближават с нашия куфар и много учтиво ни молят да го отворим, показват ни в коя част е притеснителното "нещо". Отварям и започвам да ровя, накрая намирам прословутите флакончета. Вадим монетите, част от "бакшиша" се търкаля по пода. ММ видимо е смутен. Любезният господин, казва, че е бил почти сигурен, какво е това, което прилича на 2 бр. метални полицейски палки, но бил длъжен да провери. Убивам с поглед съпружеското тяло, което е проверено щателно, включително и с натривки за експлозиви. 😂 На връщане, взимам нещата в свои ръце, каквото е останало от "бакшиша", влиза в малък несесер, и в ръчния багаж. Няма два пъти да "отвличаме" самолета. 😂

За натривките за експлозиви, имам чувството, че в Белгия имат моя снимка и ме чакат като манна небесна. А аз дори крем за ръце не ползвам!
По-миналата година ми докараха и куче, едно много нахилено немско овчарче. Някак неусетно от устата ми изскочи едно умилено: "У-тю-тю-тю, на леля сладурчето!" (на български), след което си озаптих алчните ръчички и казах на водача на френски: "Извинете, господине!". Ама явно съм гледала кучето, защото полицаят ме поправи: "Тя е дама!".

И пак с летищните скенери, виновник за пореден път е съпружеското тяло! Този път проблемът е 4 ветроустойчиви запалки, които "незнайно" как са се  озовали в дамската ми чанта. Действието се развива на летището в Анталия, прибираме се от почивка. За да влезеш вътре минаваш скенери, вторите са след паспортната проверка. Минаваме първите без проблем, отиваме на вторите, с ръчния куфар няма проблем, идва ред на дамската чанта. Влиза и излиза няколко пъти,  молят ме да извадя съдържанието. Излиза първата запалка, служителят се хили доволно и вика има още, вадя втората (винаги нося резервна). Още, още вика човекът, отговарям, че няма, това е! Да, ама не, излизат още 4, които ММ невъзмутимо е пуснал в чантата ми, малко по-рано. С цялата си наглост започва да се пазари да не му ги конфискуват - били сувенири, със сантиментална стойност. Как му се размина, не знам! След този случай, предупреждавам от рано - всички твои запалки, далеч от мен.

Края на февруари, 2020, прибираме се със самолет от Майорка за Норвегия, аз, мм и 2 те ни малки деца. С няколко куфара и ръчни багажи. Стоим на вратите и по едно време мм ми казва" къде е куфарът " х"? Аз" ъъъ, не знам". Той тръгва назад и вижда въпросният куфар на средата на свободно пространство на летището, но вече около него районът е отцепен и стоят полицаи( всичко се развива за броени минути). ММ им казва" това е моят куфар!" Те" Ти сигурен ли си, че е твоят?" Все пак успява да ги убеди и след малко се връща при нас със злополучния куфар и нататък продължаваме нормално.

Последното ми напомни за 2002 пътуване с Малев през Будапеща. Синът ми беше още на по малко от година. На Будапеща - транзитен полет, има някакво закъснение. Не излитаме поне половин час, говоря си със съседката по седалка за закъснението. Протаква се още повече, пристигат някакви бронирани коли, излизат военни облечени в наподобаващи скафандри униформи, с някакви метални пръчки изследват площадката. Свършиха след доста обстойно обхождане с пръчките. Таман решихме, че са приключили, появява се някакъв с микрофон (все още в скафандъра) и съобщава тази и тази да слезе. Аз докато се усетя, ….те мен викат….Слизам, скафандрираните ми сочат чантата от чекирания ми багаж. Да съм я била отворила. Отварям, ….а там, едно сухо бебешко мляко - Милупа (още се сещам) се отворило и разсипало отвън и около чантата. За контекст, тогава имаше няколко последователни случая на антракс след терористичните атаки 9/11, та авиацията беше нащрек. Като се успокоиха, че е сухо мляко (най-вероятно), взеха ми отпечатъци, адреси и всякакви подобни. Казаха, че щели да се свържат отново ако било необходимо.

Представям си коментарите на спътниците ми, докато се развихряше цялата случка….

Мен са ме пребърквали за пари. Трябваше да взема някаква по-голяма сума, ама ми дадоха дребни банкноти и не ми се разправяше, натъпках ги в раницата и тръгнах.
А като съм сам и ми предстои 16-18 часа път минавам в един автоматичен режим и не забелязвам нищо. А тоя ден точно Путин беше идвал на гости и нещо беше затегнато. Минавам на рентгена, говорят ми нещо на английски, отговарям на английски, пускам си раницата и като я взех ме извикаха в една стаичка.
Айде отворете раницата, отварям, вътре пачки. Къде ги носите, откъде са, защо не ги декларирахте. Ми защото са под 5000, няма нужда да се декларират. Та ги броиха, и накрая ми се караха, че съм говорил на английски. Ми викам, като ме заговарят на английски аз отговарям на английски, аз въобще не съм и се замислил. После се сетих, че точно тогава имаше някакъв сърбин с български паспорт хванат от Интерпол, та все за някакъв такъв бандит са ме взели...
Следващия път взех банкноти от 500 евро, да не се виждат, и доста трудно ги продадох, че по бюрата не ги искаха.