Още една случка от летище, не особено забавна обаче. Пътуваме към летището, но стигаме половин час преди полета и гишето за чекирания багаж е затворило (аз кукувицата си мислех, че до последно можеш да чекираш). Казаха да вървим направо на скенера. Там, разбира се, ми взеха любимия нож и аз от яд съм забравила да си прибера лаптопа, личните документи и телефона обратно в куфара. И отиваме на гейта, в един момент почват да се товарят хората, аз търся паспорта и осъзнавам какво е станало. Мъжа ми търчи към скенера да търси нещата. Хората се товарят, оставам само аз, започва последно повикване и жената казва че ако до 5 минути не дойде оставаме. Тича той, намерил нещата, били оставени отстрани и бая ги търсил. Таксуваха ни за куфара и което е най-тъпото, пак го взеха и го качиха в багажното, защото е много голям. В крайна сметка хем бях платила за чекиран багаж, хем платих втори път за кабинен на гейта при положение че очевидно е твърде голям куфара, хем на скенер минавах и ми взеха част от багажа, хем накрая пътуваше с останалите куфари, че и го чакахме много при кацането, в един момент помислих че е откраднат.
- Публикувана: 13 авг. 2025, 21:01 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2025, 18:39 ч.
Забавни, смешни или куриозни случки на път в чужбина
Някой каза куче.
След поредната командировка, чакаме да дойде време да ни чекират за София и се мотаем на летището в Будпеща. На отиване, куфарът на един колега се счупи, та побългарявахме, за да се прибере с него и да не купуваме нов. Мотаем си се ние в група и в един момент, прекрасно куче, немска овчарка идва при мен. При вида на куче, особено толкова прекрасно, аз се умилявам, клякам и почвам да галя кучето и му се радвам искрено. В този момент дотича един от Гранична полиция на летището и ръкомахайки ми повдикна : "Моля Ви, той е на работа!" В този момент аз вдЕвам, че това куче проверява за наркотици и моите реакции ... абе чудно е как не ме арестуваха, честно. Извиних се на граничния полицай, казах му, че много обичам кучета, а неговото е толква прекрасно, че изобщо не съм включила, че може да е полицейско. Преложих му каквото иска да проверява и че последното, което съм искала е да преча на така прекрасното му куче. Той се засмя и ни остави, ама знам - кучета на летище не се галят и мачкат, колкото и прекрасни да са.
След поредната командировка, чакаме да дойде време да ни чекират за София и се мотаем на летището в Будпеща. На отиване, куфарът на един колега се счупи, та побългарявахме, за да се прибере с него и да не купуваме нов. Мотаем си се ние в група и в един момент, прекрасно куче, немска овчарка идва при мен. При вида на куче, особено толкова прекрасно, аз се умилявам, клякам и почвам да галя кучето и му се радвам искрено. В този момент дотича един от Гранична полиция на летището и ръкомахайки ми повдикна : "Моля Ви, той е на работа!" В този момент аз вдЕвам, че това куче проверява за наркотици и моите реакции ... абе чудно е как не ме арестуваха, честно. Извиних се на граничния полицай, казах му, че много обичам кучета, а неговото е толква прекрасно, че изобщо не съм включила, че може да е полицейско. Преложих му каквото иска да проверява и че последното, което съм искала е да преча на така прекрасното му куче. Той се засмя и ни остави, ама знам - кучета на летище не се галят и мачкат, колкото и прекрасни да са.
Сещам се за една случка с ММ (онзи с фолирания куфар и травел торбичките). Заминаваме на лятна почивка, полетът ни е около обяд, събираме багажа рано сутринта. Багажът на ММ е подготвен на купчинки, готов за куфара. Нашият излиза от банята и посяга към купчинката с боксерките. Познавайки го (всичко е под точен брой) му казвам да не пипа тези, а да вземе от шкафа. Пристигаме, настаняваме се, бърз душ и на плажа. Връщаме се, господинът излиза от банята и започва едно трескаво ровене - "боксерките ми ги няма, ти си ми ги взела"! "Не, не съм, нямат работа при мен". Преравя и моя багаж, естествено боксерки няма. 
Да видиш 8 дни - сутрин пере, вечер обува. 😂 Извади късмет, че беше лято и всичко съхнеше. Оттогава, като го питам забравил ли е нещо, отговаря: "Аз цяло море изкарах без гащи, и да съм забравил нещо не е фатално"..
Да видиш 8 дни - сутрин пере, вечер обува. 😂 Извади късмет, че беше лято и всичко съхнеше. Оттогава, като го питам забравил ли е нещо, отговаря: "Аз цяло море изкарах без гащи, и да съм забравил нещо не е фатално".. 
Аз книга мога да напиша..."Тоалетни преживявания в чужбина ".
Най- ужасното ми преживяване беше във влака Болоня- Римини. Цял влак ме видя със смъкнати гащи.
Кацаме 4 колежки в Болоня, търчиме към гарата, хващаме влака за Римини, където ще нощуваме.
Естествено, ще ходим до тоалетната след, като се настанихме.
Влизам първа през една голяма желязна врата. Свалям дънките, клякам, влака фучи с 250 км.в час, започвам да пикая, залитам, и с лакът без да искам натискам някакво копче на стената. Включва се някаква аларма, вие на умряло, вратата с трясък се отваря, а аз доникъде...пикая и нито мога да се спра, нито да си вдигна гащите веднага.
А двете отвън се опитват да затворят вратата. Иде кондуктор. Слава богу вече си вдигах дънките. Ужасс. Срам.
Отиваме си на мястото а другата се смее със сълзи....
Вика - Даваха ви на камерата на стените от тоалетната..Умряяях. Такъв срам не съм брала. Цял влак ме видя със смъкнати гащи.
В самолета за Мале, така се заключих, че 3 стюардеса половин час ме вадиха. Къде такъв самолет съм виждала.😆
На излизане от Прага на бензиностанция, апарата ми глътна цели 2 евро и не се отвори пустата тоалетна....Започвам да пустосвам и да се ядосвам и отнякъде изкача един мургавелко и вика.. Како, не се ядосвай, сега ще ти отворя.
Българче в чужбина, ама помогна.
Най- ужасното ми преживяване беше във влака Болоня- Римини. Цял влак ме видя със смъкнати гащи.
Кацаме 4 колежки в Болоня, търчиме към гарата, хващаме влака за Римини, където ще нощуваме.
Естествено, ще ходим до тоалетната след, като се настанихме.
Влизам първа през една голяма желязна врата. Свалям дънките, клякам, влака фучи с 250 км.в час, започвам да пикая, залитам, и с лакът без да искам натискам някакво копче на стената. Включва се някаква аларма, вие на умряло, вратата с трясък се отваря, а аз доникъде...пикая и нито мога да се спра, нито да си вдигна гащите веднага.
А двете отвън се опитват да затворят вратата. Иде кондуктор. Слава богу вече си вдигах дънките. Ужасс. Срам.
Отиваме си на мястото а другата се смее със сълзи....
Вика - Даваха ви на камерата на стените от тоалетната..Умряяях. Такъв срам не съм брала. Цял влак ме видя със смъкнати гащи.
В самолета за Мале, така се заключих, че 3 стюардеса половин час ме вадиха. Къде такъв самолет съм виждала.😆
На излизане от Прага на бензиностанция, апарата ми глътна цели 2 евро и не се отвори пустата тоалетна....Започвам да пустосвам и да се ядосвам и отнякъде изкача един мургавелко и вика.. Како, не се ядосвай, сега ще ти отворя.
Българче в чужбина, ама помогна.
Аз книга мога да напиша..."Тоалетни преживявания в чужбина ".
Най- ужасното ми преживяване беше във влака Болоня- Римини. Цял влак ме видя със смъкнати гащи.
Кацаме 4 колежки в Болоня, търчиме към гарата, хващаме влака за Римини, където ще нощуваме.
Естествено, ще ходим до тоалетната след, като се настанихме.
Влизам първа през една голяма желязна врата. Свалям дънките, клякам, влака фучи с 250 км.в час, започвам да пикая, залитам, и с лакът без да искам натискам някакво копче на стената. Включва се някаква аларма, вие на умряло, вратата с трясък се отваря, а аз доникъде...пикая и нито мога да се спра, нито да си вдигна гащите веднага.
А двете отвън се опитват да затворят вратата. Иде кондуктор. Слава богу вече си вдигах дънките. Ужасс. Срам.
Отиваме си на мястото а другата се смее със сълзи....
Вика - Даваха ви на камерата на стените от тоалетната..Умряяях. Такъв срам не съм брала. Цял влак ме видя със смъкнати гащи.
В самолета за Мале, така се заключих, че 3 стюардеса половин час ме вадиха. Къде такъв самолет съм виждала.😆
На излизане от Прага на бензиностанция, апарата ми глътна цели 2 евро и не се отвори пустата тоалетна....Започвам да пустосвам и да се ядосвам и отнякъде изкача един мургавелко и вика.. Како, не се ядосвай, сега ще ти отворя.
Българче в чужбина, ама помогна.
Най- ужасното ми преживяване беше във влака Болоня- Римини. Цял влак ме видя със смъкнати гащи.
Кацаме 4 колежки в Болоня, търчиме към гарата, хващаме влака за Римини, където ще нощуваме.
Естествено, ще ходим до тоалетната след, като се настанихме.
Влизам първа през една голяма желязна врата. Свалям дънките, клякам, влака фучи с 250 км.в час, започвам да пикая, залитам, и с лакът без да искам натискам някакво копче на стената. Включва се някаква аларма, вие на умряло, вратата с трясък се отваря, а аз доникъде...пикая и нито мога да се спра, нито да си вдигна гащите веднага.
А двете отвън се опитват да затворят вратата. Иде кондуктор. Слава богу вече си вдигах дънките. Ужасс. Срам.
Отиваме си на мястото а другата се смее със сълзи....
Вика - Даваха ви на камерата на стените от тоалетната..Умряяях. Такъв срам не съм брала. Цял влак ме видя със смъкнати гащи.
В самолета за Мале, така се заключих, че 3 стюардеса половин час ме вадиха. Къде такъв самолет съм виждала.😆
На излизане от Прага на бензиностанция, апарата ми глътна цели 2 евро и не се отвори пустата тоалетна....Започвам да пустосвам и да се ядосвам и отнякъде изкача един мургавелко и вика.. Како, не се ядосвай, сега ще ти отворя.
Българче в чужбина, ама помогна.
На Шарл де Гол пристигаме семейно, първи ден лятна ваканция, Париж. Ще си купуваме билети за влака и аз трябва да платя с карта. Не си намирам портмонето никъде! Няма го в багажа, раниците, никъде, където трябва да е, а там са ми и документите, и картите, всичко! Изпаднах в криза, започнах да рева, а ММ и децата не знаят какво да правят и обикалят само около мен. Аз си рева, сълзи, сополи, пълна програма, но все пак се опитвам да съм дискретна, защото все пак сме на летището, трудна работа! 😂 След няколко минути шаш и паника си бръквам в джоба на панталона и вадя огромното си дебело портмоне оттам… веднага се успокоих и много ме беше срам после. Преди това за малко да изпуснем полета за Париж, защото буквално не мръднахме час и половина на едно задръстване на път към летището, та още оттам бях стресирана и после това с портмонето ме довърши, имала съм нужда да си поплача.
Ще ви споделя нашите премеждия на летището в Букурещ. Кацаме от Лондон в 2ч през нощта, като разбира се по правилата на Уиз сме разделени в самолета - аз и синът ми( тогава на 13 г нямаше как да го отделят) сме отпред, а съпругът ми - отзад.
Слизаме през различните врати и се очаква да се срещнем на гишетата за проверка, защото паспортът му е в моята чанта.
Отиваме ние със сина ми в залата за проверка и чакаме,чакаме, няма го. Тръгнах да се връщам към самолета, полицаите ме спряха. Обясних ситуацията, казаха -чакайте тук, ще дойде тук.
Чакаме,чакаме,няма.
Добре,че поне телефонът му си беше у него. Звъни и ми вика- Къде си, чакам те, само аз останах да мина проверка? Полицаите ме гледат странно вече.
Обяснява ми,че е в зала за проверка, досущ като тази в която сме ние.
Отивам пак при полицаите и им обяснявам всичко, те вече взеха да ме гледат с недоверие.
Звъня на съпруга ми и го питам дали може да даде телефона си на румънския полицай,а аз на тоя при мен да се разберат кой къде е?
Поговориха си братята румънци и ми казаха да стоя до тях,щели да го доведат.
Задава се моя с конвой от двама полицаи от двете страни, само белезници дето не му бяха сложили. Гледат лошо.
Провериха му паспорта, нашите също ги гледаха и ни пуснаха.
Оказа се,че са разделили полета в две различни зали за проверка.
Слизаме през различните врати и се очаква да се срещнем на гишетата за проверка, защото паспортът му е в моята чанта.
Отиваме ние със сина ми в залата за проверка и чакаме,чакаме, няма го. Тръгнах да се връщам към самолета, полицаите ме спряха. Обясних ситуацията, казаха -чакайте тук, ще дойде тук.
Чакаме,чакаме,няма.
Добре,че поне телефонът му си беше у него. Звъни и ми вика- Къде си, чакам те, само аз останах да мина проверка? Полицаите ме гледат странно вече.
Обяснява ми,че е в зала за проверка, досущ като тази в която сме ние.
Отивам пак при полицаите и им обяснявам всичко, те вече взеха да ме гледат с недоверие.
Звъня на съпруга ми и го питам дали може да даде телефона си на румънския полицай,а аз на тоя при мен да се разберат кой къде е?
Поговориха си братята румънци и ми казаха да стоя до тях,щели да го доведат.
Задава се моя с конвой от двама полицаи от двете страни, само белезници дето не му бяха сложили. Гледат лошо.
Провериха му паспорта, нашите също ги гледаха и ни пуснаха.
Оказа се,че са разделили полета в две различни зали за проверка.
В Кайро, минаваме на първата проверка за документи и вървя аз напред и държа 3 паспорта ,бутам количка с бебе на 1.5г и мм върви зад мен.
Само че той не обича да се бута и е прекалено отстъпчив за онова общество и остава назад. Аз се обръщам подавам му паспорта над главите на хората зад мен и продължавам.
Минаваме аз и дъщеря ми и отвътре заставам до вратата да го чакам. Поглеждам паспортите, за да ги прибера и виждам, че мм е с паспорта на дъщеря ни, а аз съм минала с моя и неговия 🤯🤯🤯
Потокът от хора беше ужас, полицаите говорят много вял ангийски.
На края на един полицай му дожаля за мен и премина потока в обратната посока, извика мм ( 2м висок, 1 глава повече от всички) и ни пусна.
Само че той не обича да се бута и е прекалено отстъпчив за онова общество и остава назад. Аз се обръщам подавам му паспорта над главите на хората зад мен и продължавам.
Минаваме аз и дъщеря ми и отвътре заставам до вратата да го чакам. Поглеждам паспортите, за да ги прибера и виждам, че мм е с паспорта на дъщеря ни, а аз съм минала с моя и неговия 🤯🤯🤯
Потокът от хора беше ужас, полицаите говорят много вял ангийски.
На края на един полицай му дожаля за мен и премина потока в обратната посока, извика мм ( 2м висок, 1 глава повече от всички) и ни пусна.
Много време отлагах да пиша, че историята ми се знае сред рода и приятели, и ще загубя анонимност, но как да не споделя такъв бисер! Накратко, букнах хотел с ...четирибуквието си. На прибиране от чужбина с кола бях оставила последната вечер без резервация, та в последния момент ровичках букинг. Избор в Загреб - бол! То така е по-трудно. Важно ми беше да е относително централно, за да поразгледаме, да има паркинг, да има удобни легла и за децата. Междувременно някой ми поиска да подам нещо от масата, да кажем солта, и метнах телефона зад гърба си на стола. Минутка по-късно получих шумно известие от букинг, с благодарности, че съм резервирала чрез тях. Настръхнах! Гледам - добре го е избрал г*зът ми, централно място, паркинг, викам - съдба е това! Обаче пише 3 места, ама ние сме четиричленно семейство, едното дете хартиса! След 10 минути звънене по кол центрове и рецепции ме успокоиха, че място ще има за всички. Че и беше без канселация, направо късмет. Впоследствие хотелът се оказа чисто нов, лъскав, и със страшно любезен персонал, и децата бяха направо щастливи. Хепиенд .
. 
