Ще започна първа с отговора на днешния въпрос.
Дали човек като Ешреф може да избяга от масата на властта, за да седне на масата на любовта? Или е обречен винаги да принадлежи на първата?
Моето усещане е, че Ешреф винаги ще изглежда сякаш принадлежи на кръглата маса. Там е силата, дългът, там е роден неговият образ на лидер. Но сърцето му винаги го тегли към семейната маса.
Това е най-голямата му трагедия-
разумът и животът му казват „тук е твоето място“ (кръглата маса), а душата му шепне „не, твоето място е там, където има обич и дом“ (семейната маса).
Но, ако трябва да дам еднозначен отговор, той ще бъде- кръглата маса.
Защото Ешреф неизменно избира дълга пред щастието: поема вина, влиза в затвора, плаща вместо другите. Любовта (семейната маса) е неговият копнеж, но не и навикът му. Навикът му е жертвата и контролът, светът на властта, където “пази” всички, докато губи себе си.
Ако не се излекува от фикцията „Руя“ и не повярва, че заслужава обикновено щастие, съдбата му пак ще го върне на кръглата маса.
Дали човек като Ешреф може да избяга от масата на властта, за да седне на масата на любовта? Или е обречен винаги да принадлежи на първата?
Моето усещане е, че Ешреф винаги ще изглежда сякаш принадлежи на кръглата маса. Там е силата, дългът, там е роден неговият образ на лидер. Но сърцето му винаги го тегли към семейната маса.
Това е най-голямата му трагедия-
разумът и животът му казват „тук е твоето място“ (кръглата маса), а душата му шепне „не, твоето място е там, където има обич и дом“ (семейната маса).
Но, ако трябва да дам еднозначен отговор, той ще бъде- кръглата маса.
Защото Ешреф неизменно избира дълга пред щастието: поема вина, влиза в затвора, плаща вместо другите. Любовта (семейната маса) е неговият копнеж, но не и навикът му. Навикът му е жертвата и контролът, светът на властта, където “пази” всички, докато губи себе си.
Ако не се излекува от фикцията „Руя“ и не повярва, че заслужава обикновено щастие, съдбата му пак ще го върне на кръглата маса.
