Колко истина е твърде много истина?

  • 7 637
  • 196
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 2 971
Добре де, а кому е нужно абсолютно всичко винаги да се казва...аз такъв ексхибиционизъм не мога да си представя. По принцип съм открит човек,но естествено, че не споделям всичко. А мъжът ми изобщо пък нищо. Той ми говори за някакви тъпи спортове нещо, това са му споделянията Simple Smile)
Но пък имам смешен разказ по темата. С мъжа ми сме от доста време заедно и е неизбежно все към някого през годините да сме имали някакво привличане. До някакъв момент не си бяхме  споделяли, но един път нещо му казвам "Ей, тоя е много мой тип и ми харесва като мъж. " И естествено започнах да му врънкам да ми каже него коя го кефи и тн. Та той след дълги увещания и подпитвания ми каза, че една от нашите съседки била мн хубава. Леле как ми причерня от ревност, такъв скандал му вдигнах на човека,  а въпросната съседка още я гледам накриво, години наред Simple Smile.  От тогава все се е случвало да го подпитвам за някоя мадама кефи ли го, но никога повече не ми е отговарял с "Да" Simple Smile) А съм го питала за наистина хубави жени Simple Smile). Човекът си ме знае каква съм и не смее да ме човърка. Аз съм му споделяла някой ако ми е готин, мъжът ми обаче е покърфейс и не показва дали ревнува. Та така, за мен е излишно като цяло.

Някои неща не съм споделяла с мъжа си и смятам, че е правилно. Всички имаме някакви тайни.

Последна редакция: сб, 16 авг 2025, 18:24 от MariyaHris

# 91
  • Мнения: 1 855
Ето класически случай на честност - право куме, та в очи: бабки от селото казват на детето, че е осиновено. Борци за правда в пълния им блясък. Какво ли е чувството да кажеш това на дете и после да го гледаш в очичките как ще реагира?
Тук може да поспорим кой е виновен - дали бабите, че са казали или родителите, че не са. Защото това е важна истина.

Всеки носи отговорност за това, което казва и за това, които не казва - перифразирам израза, но е точно по темата.

# 92
  • София
  • Мнения: 35 613
Не виждам въобще място за спор - бабите са прекрачили границата тотално. Изборът кога  и как да кажат е на родителите, не на бабите.

# 93
  • Мнения: 2 971
Е, това с осиновяването и казването от страна на бабите е голяма простотия, но заради това в днешно време се смята, че на детето трябва от малко да му се казва по подходящ начин и то да знае този факт и да не му пречи да се чувства обичано. Всяко дете се интересува откъде е дошло историята на неговото идване в семейството и на всяко дете може по един красив начин да му се обясни историята му. Дали мама го е родила от коремчето си или го е избрала, всяко дете си има история и си има начин да бъде казана. Да, изборът е на родителите, но не винаги е правилен.


Но на децата винаги е най-трудно и все пак най-важно да се кажат някои важни неща. Аз също не мога да кажа на сина си, че има някои негативни аспекти в характеристиката си от първи клас. Просто не искам да преживява негативни емоции...но си давам сметка, че има подходящ начин и това да бъде поднесено и е важно, но засега няма да го правя Simple Smile). Не смятам, че е правилно от моя страна...но търся начина да не го обезкуража.

Последна редакция: сб, 16 авг 2025, 19:10 от MariyaHris

# 94
  • Мнения: 1 855
Не виждам въобще място за спор - бабите са прекрачили границата тотално. Изборът кога  и как да кажат е на родителите, не на бабите.
Ако детето е израсло с истината, няма да се стига до такъв шок. Това не се забравя и ще повлияе на отношенията с родителите. Досега не съм чула някой да съжалява, че е казал прекалено рано. Точно обратното - съжаляват тези, които дълго са мълчали. Защото децата усещат, когато темата е табу и не се говори. Поражда напрежение и неизвестност, която плаши.

Съученичка на малкия празнува 2 рождени дни - деня на раждане и деня на идването вкъщи, т.е. осиновяването от самото начало. Ако на нея бабите ѝ бяха казали, че е осиновена, нямаше да има никакви драми.

# 95
  • Мнения: 62 610
Рано, късно, не е работа на клюкарките да осведомяват хората в каквото и да е.

# 96
  • Мнения: 1 855
Те нали затова са клюкарки - винаги ще ги има, няма как да им затвориш устите. Но родителите носят отговорност за важните неща в живота на детето.

# 97
  • Мнения: 31
Цитат
Трябва ли да казваме всичко на партньора или е нормално да пазим някои мисли за себе си?
Откритостта е най-важният признак за стабилността в едни взаимоотношения.
Мълчанието, лъжите и недоизказаните неща, почти винаги са в основата на кризите и отчуждаването.

# 98
  • Мнения: 62 610
Откритост не значи да споделяш неща, които уронват достойнството и самочувствието на партньора.
Какво положително има в случая на Рокстар, че мъжът ѝ си е разкрил някаква странична връзка, освен да ѝ стане гадно и да се отврати от него?
Като е държал да е открит, да е казал тогава, не да мишкува зад гърба ѝ.
Айде, няма нужда от такива измекяри. Истината. Че за какво е тази истина?

# 99
  • Мнения: 24 621
Защото можеш да си направиш изводи така за човека в определени ситуации и в бъдеще как би постъпил и да си прецениш дали те устройва. Много от действията или бездействията на хората са показателни са взаимоотношенията им.

# 100
  • Банско
  • Мнения: 2 482
На времето си мислех, че е по-добре да си супер откровен. С годините разбирам, че повечето хора им е по-добре да чуват украсени лъжи, удобни лъжи и особенно да кимаш с глава и да заставаш на тяхна страна, и да имаш като тяхното мнение.
С партньора нещата са почти същите. Но пък от друга страна истината боли и по-добре да не тормозиш партньора си с откровения.

# 101
  • Мнения: 10 748
На времето си мислех, че е по-добре да си супер откровен. С годините разбирам, че повечето хора им е по-добре да чуват украсени лъжи, удобни лъжи и особенно да кимаш с глава и да заставаш на тяхна страна, и да имаш като тяхното мнение.
С партньора нещата са почти същите. Но пък от друга страна истината боли и по-добре да не тормозиш партньора си с откровения.
А какви са тези откровения, които са толкова важни за казване на партньора?
И друго ми е интересно, дали човек който държи да си казва всичко, също би приел това всичко от другите. Ако парнтьора каже, че всъщност мисли, че си кофти родител, че не те смята за реализиран човек, че не остаряваш добре и т.н., това как ще допринесе положително.

# 102
  • Мнения: 151
Интересна тема. Аз май съм на принципа - Ако аз съм на негово място ще искам ли да знам?

# 103
  • Мнения: 6 959
В една връзка честността е важна, но понякога истината може да нарани повече, отколкото да помогне. Някои вярват, че пълната откритост е ключът към доверието, други смятат, че има неща, които е по-добре да премълчим.
Трябва ли да казваме всичко на партньора или е нормално да пазим някои мисли за себе си?
Скрит текст:
Провокирана съм от разговор между три жени, всяка си има своите доводи.
Ще изложа и моите, ако темата се развие.
Относно връзките и партньорите - най-общо мисля, че не е добре да лъжем.

Във връзка, в която няма какво да се крие, не е необходимо да се дават отчети за всичко. А във връзка, в която има неща, които биха наранили половинката, ако ги разбере, е все тая дали ще сме честни или не - въпросните неща винаги отнякъде може да изплуват.

# 104
  • Мнения: 9 223
С годините се научих да подбирам думите и истините, според хората и ситуациите. Старая се да не лъжа, но това не значи, че всичко казвам на всеки. Понякога се чувствам много добре, повече да слушам, отколкото да говоря. Истината можеш да я кажеш с цял бълвоч, който отсрещния да не разбере, или да го засегне, а може и с едно изречение казано на място, като съхраниш достойнството на другия, но защитиш и своето. Търпението е голяма работа. Дипломацията също много я уважавам.

Общи условия

Активация на акаунт