Здравейте, от 5 месеца съм на нова работа, за която нямах опит, дори нищо близко до това не бях пробвала, влязох силно притеснена, преживях голям шок, бях много неуверена, не знаех какво да правя, дори в началото шефът с един колега ме видяха да плача, чудих се къде да се скрия и без да искам се натъкнах на тях докато пушеха навън. Не получих никаква помощ и насоки, буквално на парче получавах информацията, като питам нещо къде е "Ще търсиш!" Поработих 1 месец и се разболях доста тежко, подозирам че и стресът помогна, защото почти всеки ден след работа ревях и заспивах още в 8 часът, бях цели 3 седмици в болнични и не можех да се оправя, върнах се с антибиотиците на работа, поработих около 2 седмици с 39 темп, никой не попита от любезност как съм, накрая видях, че само със смяна на 100 антибиотика не става и ми беше много зле, и ме приеха в болница, после докторът каза задължително 1 месец почивка заради силно разклатения имунитет. Хайде пак близо 40 дни болнични, оправих се, върнах се на работа и стената, която усещах още от начало беше станала по-дебела и висока, първо че явно по начало са решили че съм безполезна и няма да съм част от тях, второ че през половината време ме нямаше...за щастие шефката е разбран човек, веднъж не каза 1 дума за дългото ми отсъствие, макар че не ме познава още, казва че се справям добре и т.н. но ходя с огромно нежелание на работа. Неудобно ми е да напусна само заради нея, заради шансът за опит и човешкото отношение. Какво по-конкретно забелязвам, например планираме си за седмицата как ще протече работния процес и с мен дори не се прави очен контакт, тоест разговаря се с всички, но без мен, сякаш не съм в помещението. Някой отива до магазина, пита всички какво ще искат без мен. Често ми се е случвало с някои да кажа Чао, лека вечер, а те да си извъртят главите на другата страна. Отговаря ми се с половин уста. Организира се оперативка, мен не ме викат. Много ми е странно, не съм конфликта, общителна съм, но като усещам че не желаят контакт и аз мълча, за първи път се виждам в такова чудо. Скоро шефката ме премести за кратко да поработя на друго място, заради колеги, които са в отпуска и там се почувствах много по-спокойна и приета и ми хареса. За съжаление няма как да остана за постоянно там. Голям човек съм, знам че не бива да ми пука, но не ми е приятно, че няма капка уважение и зачитане към мен.
- Публикувана: 15 авг. 2025, 13:19 ч.
- Последно мнение: 15 авг. 2025, 18:21 ч.
Отхвърлена без причина на нова работа, за първи път виждам подобно странно отношение
Търси си друга работа.
Била съм в твоето положение, в което само шефката ме харесваше, но целият колектив така и не ме прие.
Колкото и да се бореше за това да ме запази в екипа, колегите дружно й стъпиха на врата, за да не ми продължи договора след изпитателният срок.
Оказа се, че с всеки нов са действали така, за да не получи постоянен договор, защото за ръководството било по-евтино да наема хора за по няколко месеца и да ги гони.
Това, което се опитвам да ти кажа е, че шефката ти няма как да накара хора, които от самото начало не те харесват и не те приемат да си променят отношението към теб.
Заради себе си и заради здравето си търси си нещо друго.
Била съм в твоето положение, в което само шефката ме харесваше, но целият колектив така и не ме прие.
Колкото и да се бореше за това да ме запази в екипа, колегите дружно й стъпиха на врата, за да не ми продължи договора след изпитателният срок.
Оказа се, че с всеки нов са действали така, за да не получи постоянен договор, защото за ръководството било по-евтино да наема хора за по няколко месеца и да ги гони.
Това, което се опитвам да ти кажа е, че шефката ти няма как да накара хора, които от самото начало не те харесват и не те приемат да си променят отношението към теб.
Заради себе си и заради здравето си търси си нещо друго.
Аз пък не виждам нищо толкова странно, нито безпричинно отхвърляне. Може да е кофти стечение на обстоятелствата, но тези хора не те познават, през повечето време си в болнични, отколкото на работа, и не знаят в кой момент ще излезеш пак в болнични, и твоята работа се разпределя между тях. За пръв път ти се случвало подобно отношение - а случвало ли се е на друга работа толкова да отсъстваш още от началото?
Избий си го от главата, че те отхвърлят без причина, защото причина очевидно има, спри да го играеш жертва, и като поработиш 6 месеца, без да излизаш в болнични, може да си се вписала вече.То и да смениш работата, и на другата едва ли ще ти потръгне, ако се налага да излизаш толкова често в болнични.
Избий си го от главата, че те отхвърлят без причина, защото причина очевидно има, спри да го играеш жертва, и като поработиш 6 месеца, без да излизаш в болнични, може да си се вписала вече.То и да смениш работата, и на другата едва ли ще ти потръгне, ако се налага да излизаш толкова често в болнични.
Малшанс. Не знаеш на чие място идваш и каква дупка запълваш. Може изначално позицията да е "минирана". А после си имала и лошия късмет с болестта и нещата са си заминали. Може и да нямаш добри социални умения, или поне такива, пасващи на този колектив.
Най-добре пробвай другаде.
Най-добре пробвай другаде.
И според мен е малшанс. Започнала си зле, после са се натрупали болнични и отсъствия.
На твое място бих игнорирала личното отношение и работила съобразно задачите и работното време, доколкото ми е във възможностите. По свое усмотрение не бих полагала излишни усилия, не бих работила извънредно, не бих взела чужди задачи, не бих замествала отсъстващ - ако отгоре ми спуснат нареждане, само тогава. Те са те отписали и всяко такова действие от твоя страна ще изглежда натегачество, дори всички останали също да го правят.
На твое място бих игнорирала личното отношение и работила съобразно задачите и работното време, доколкото ми е във възможностите. По свое усмотрение не бих полагала излишни усилия, не бих работила извънредно, не бих взела чужди задачи, не бих замествала отсъстващ - ако отгоре ми спуснат нареждане, само тогава. Те са те отписали и всяко такова действие от твоя страна ще изглежда натегачество, дори всички останали също да го правят.
"Причината" много често може да е завист от страна на колеги, самочувствие без покритие... Или те намират за по-различна от тях. Имала съм подобни случаи, и най-често проблема е бил предизвикван от жени. Няма да забравя, в една от фирмите, как една колежка ходеше редовно да ме клепа пред шефа. А тя беше със страшно огромно самочувствие, супер надменна. Работеше там от създаването на фирмата и съответно управителя й имаше доверие. Беше настроила и останалите колежки срещу мен. Нищо не им бях направила, просто скапани интригантки. Съответно си смених работата, защото аз в такъв колектив не мога да работя. В крайна сметка не е последната работа на света. Така че, не виждам какъв е проблемът и Вие да потърсите нещо друго. То тъпото е че докато не започнеш няма как да знаеш какво ще е отношението на колегите.
Да не би да са настроени срещу теб, точно защото шефката те харесва? Да мислят, че си неин човек и затова да те игнорират?
След като се разбирате с нея, защо не обсъдиш въпроса открито? Помоли я да те премести на друго място, щом не можеш да се впишеш в този колектив. Ако наистина те харесва, ще ти съдейства.
След като се разбирате с нея, защо не обсъдиш въпроса открито? Помоли я да те премести на друго място, щом не можеш да се впишеш в този колектив. Ако наистина те харесва, ще ти съдейства.
В твоя случай най-вероятно са негативно настроени от дългите ти отсъствия. Особено сега през лятото, когато вероятно им се налага да си променят плановете за летните си отпуски и да вършат и твоята работа.
Щом ти е толкова тежко, по-добре смени мястото, заради самата теб и заради колегите, които вероятно разчитат на мястото ти да дойде човек, който да не отсъства толкова често.
Надали имат негативизъм към теб, защото още си в изпитателен срок и щяха да са те махнали вече, а те засега ти дават шанс.
Щом ти е толкова тежко, по-добре смени мястото, заради самата теб и заради колегите, които вероятно разчитат на мястото ти да дойде човек, който да не отсъства толкова често.
Надали имат негативизъм към теб, защото още си в изпитателен срок и щяха да са те махнали вече, а те засега ти дават шанс.
При започването на сегашната си работа аз също се чувствах много изолирана, въпреки опитите ми да се приобщя към екипа. В един момент дружелюбното отношение заприличва на подмазване, когато отсреща бива посрещнато от безразличие и не е реципрочно. Чувствах се отхвърлена и споделях това често на съпруга ми.
Ако мога да те посъветвам нещо е да не гледаш толкова сериозно на ситуацията с колегите. Те не са твои приятели. Съсредоточи се върху работата си и я върши по-усърдно от другите. Винаги се отзовавай, когато имат нужда от съдействието ти и изпълнявай задачите на време. Ако смяташ, че нещо в поведението им пречи на работния ти процес можеш да го съобщиш на ръководителя си. Съсредоточи се върху социализирането извън работа.
Ако мога да те посъветвам нещо е да не гледаш толкова сериозно на ситуацията с колегите. Те не са твои приятели. Съсредоточи се върху работата си и я върши по-усърдно от другите. Винаги се отзовавай, когато имат нужда от съдействието ти и изпълнявай задачите на време. Ако смяташ, че нещо в поведението им пречи на работния ти процес можеш да го съобщиш на ръководителя си. Съсредоточи се върху социализирането извън работа.
Извинявай за грубия коментар, но ти сама си кандидатствала за тази работа, не са те взели от улицата насила. Така че тези оправдания какъв шок си изживяла, са направо детински. Трябвало е да тръгнеш с ясното съзнание, че се навираш между чука и наковалнята. Шефовете са те взели, защото ще ти дават по-малка заплата. Но колегите ти не са доволни от това тяхно решение, логично е да се дразнят, че трябва да обучават някой от нулата, който за дълго време няма да достигне тяхното ниво на ефективност, през което време те ще трябва да поемат част и от твоята работа, а на теб заплатата ти си тече. Много вероятно е и да са те помислили за връзкарка, след като идваш с 0 опит, но очаквания едва ли не всички да се обединят и да те учат.
В такава ситуация инициативата трябва да иде от теб. За да им спечелиш уважението, трябва сама да се обучаваш - дали ще търсиш материали в интернет, дали ще запишеш някакви курсове, дали ще четеш служебна документация самоинициативно, ако трябва и след работно време. А не да се криеш да ревеш по ъглите като децата. Сама си решила, че искаш да си там, така че не разбирам защо се опитваш да се изкараш жертва.
А болничният наистина е бил малшанс. Според мен и за него подозират, че най-вероятно е фалшив. По принцип щом не са те махнали още, на теория имаш все още възможност да обърнеш нещата в своя полза като гледаш много бързо да влезеш в крачка без чужда помощ. Но на практика не знам с тези нагласи дали имаш психиката за това. Така че по-добре търси ново място.
В такава ситуация инициативата трябва да иде от теб. За да им спечелиш уважението, трябва сама да се обучаваш - дали ще търсиш материали в интернет, дали ще запишеш някакви курсове, дали ще четеш служебна документация самоинициативно, ако трябва и след работно време. А не да се криеш да ревеш по ъглите като децата. Сама си решила, че искаш да си там, така че не разбирам защо се опитваш да се изкараш жертва.
А болничният наистина е бил малшанс. Според мен и за него подозират, че най-вероятно е фалшив. По принцип щом не са те махнали още, на теория имаш все още възможност да обърнеш нещата в своя полза като гледаш много бързо да влезеш в крачка без чужда помощ. Но на практика не знам с тези нагласи дали имаш психиката за това. Така че по-добре търси ново място.
