В този ред на мисли да попитам .Колко от вас преминали през развод ,ще седнат да пият кафе с новият партьор на вашият бивш/бивша ?Да поясня ,че въпросът ми е насочен към бивши с деца !
- Публикувана: 15 авг. 2025, 14:41 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2025, 18:45 ч.
Отношения с бивши роднини на бивш
Аз бих без проблеми, освен това след дълга връзка оставате с много общи приятели и може да се наложи да присъствате на едни и същи събития. Не че го правя, но не е в мен причината.
В този ред на мисли да попитам .Колко от вас преминали през развод ,ще седнат да пият кафе с новият партьор на вашият бивш/бивша ?Да поясня ,че въпросът ми е насочен към бивши с деца !
Аз. Нямам проблем, общуваме си нормално. Миналата година и на рождения ми ден ги поканих, тази година живот и здраве вероятно също. Е, не сме първи приятелки, тоест да си говорим 2 часа приятелски, както с други мои такива, но си комуникираме нормално. Все пак той ме заряза с новородено, заради нея, но егото ми отдавна съм го захвърлила и не ми е проблем. Че неговата бивша (преди мен) ми е кръстница, много пъти сме били заедно и с бившият ми приятел (преди БНД) и приятелката му след мен. Аз не виждам нищо противоестествено, бившите са си бивши, настоящите са си настоящи и точка.
Аз се учудвам как жена може да загърби и неглижира дете, останало без майка. Имам приятелка на която още й липсва дъщерята на мъжа й, след като замина преди 2 години да учи в чужбина, никаква разлика не виждам с майка, на която й липсва пиленцето, излетяло от гнездото. И то момичето си има жива и здрава майка, просто живя при тях последните 5 години в гимназията, защото в техния град имаше по-хубави училища и преди това 1 година, защото майката много пътуваше в командировки и така решиха, че ще е по-добре. Може би има значение и това, че тя няма биологични деца. Познавам и едно семейство с четири дечица, две на майката, която е разведена и две на бащата, който остана вдовец. Така им трепери жената на тези деца, повече от колкото на своите. Но те с майка им бяха приятелки и може и затова да е. Аз също не мисля, че бих могла да отхвърля дете. Може би, ако то съвсем не желае да ме приеме, хипотетично бих се разделила с бащата, за да му дам възможност да си намери жена, която да е в хармонични отношения с детето му. За отношенията с роднини на бивш, нямам мнение, тъй като аз не съм имала дълги връзки, преди да се съберем с моя мъж и не съм била близка с роднините им. При единствената ми по-дълга връзка преди това, родителите му не ме харесваха, така че съответно не съм била пред дилема.
Аз съм оставал в спорадични отношения с роднини на мои бивши. Добронамерени са към мен, раздялата не ги е засегнала по негативен начин. Моите бивши обаче не са така, въпреки, че не са крили симпатиите си към семейството ми. Непосредствено след раздялата не, но месец-два след това горят всички мостове, въпреки, че сме теглили чертата и не поддържаме контакт. Предполагам е някакъв защитен механизъм, които имат да се чувстват добре. Намирам го за разбираемо, но също така си правя съответните изводи за човека.
Цитат
Аз се учудвам как жена може да загърби и неглижира дете, останало без майка.
Зависи и как реагира детето на нейното присъствие - като неприемането от негова страна може да няма връзка с нейното поведение. Виждали сме такива оплаквания из темите.
Аз приех много тежко раздялата с бившите си свекъри. Няма много добри отношения с моето собствено семейство, та тях си ги бях приела като майка и баща. След като се разведохме с бившия ми мъж те ми се обаждаха, интересуваха се от мен, но после той си намери нова жена, тя му роди дете и забравиха за мен... Вече дори и рождените дни не си честитим.
Та, в сърцето ми винаги ще има място за тях, но в реалния живот комуникацията вече не е приемлива. Мога да кажа, че връщайки назад повече ми е било тъжно за раздялата с тях, отколкото със сина им... За съжаление, това са нещата от живота.
Със сегашните си свекъри се разбираме също чудесно, но в мен си остана една преграда - като защитна - не се сближавам чак толкова, че да не тъжа после, ако се случи нещо...
Та, в сърцето ми винаги ще има място за тях, но в реалния живот комуникацията вече не е приемлива. Мога да кажа, че връщайки назад повече ми е било тъжно за раздялата с тях, отколкото със сина им... За съжаление, това са нещата от живота.
Със сегашните си свекъри се разбираме също чудесно, но в мен си остана една преграда - като защитна - не се сближавам чак толкова, че да не тъжа после, ако се случи нещо...
Аз си признавам, че много се харесахме с майката на бивше гадже, още докато бях с него. С него се разделихме и повече не поддържахме близки отношения, но с нея се срещнахме случайно след години и ... ами то върви приказката, имаме общи интереси, допадаме си осезаемо. И си поддържаме връзка, чуваме се, виждаме се понякога, ходим на общо хоби уговорено, прави подаръци на детето ми, а аз на внука и и много ми е ценна за майчински съвети и в житейски ситуации.
Мъжа ми май бе неприятно изненадан като разбра чия майка е приятелката ми Ц** и то наскоро разбра. Но не смятам, че е повод да приключим приятелството си.
Мъжа ми май бе неприятно изненадан като разбра чия майка е приятелката ми Ц** и то наскоро разбра. Но не смятам, че е повод да приключим приятелството си.
Аз лично приключих всякаква връзка след като приключих с бившия.Моите родители харесват бившия ми мъж, ние и се разделихме преди 6 месеца, непрекъснато мен ме обвиняват че сме се разделили и питат за него.Няма човек всъщност който да не го е харесал и да не пита за него..Разделихме се за битовизми, тои като цяло трябваше да му се каже какво да направи сам не можеше да се сети, аз чистя тои пита какво да върши,тои готвеше повечето пъти, тои простираше, извеждаше детето,пазаруване и тн но в един момент ми писна да казвам какво трябва да прави.Сега през месец ме пита дали може да поговорим за нас но тотално го режа.
С роднини на бившия не поддържам отношения. А те и починаха скоро след развода. Имаше 2 сестри, но никога не сме били близки.
Забелязах, че като го изпъдих жените на общите познати се постараха да отдалечат мъжленцата си от мене. Сакън, да не им ги отнема - може би. ОК, не съм се затъжила, имах си дете за гледане и работа.
Все пак те са били само познати, не съм била близка с тях. Като сме се събирали - мъжете пият, играят карти и други забавления за периода преди 35 г. Жените като се съберат все обсъждаха коя е подута, коя чака МЦ, на коя и закъснява, как дошло. Не са ми приятни подобни разговори и рядко се заслушвах.
Забелязах, че като го изпъдих жените на общите познати се постараха да отдалечат мъжленцата си от мене. Сакън, да не им ги отнема - може би. ОК, не съм се затъжила, имах си дете за гледане и работа.
Все пак те са били само познати, не съм била близка с тях. Като сме се събирали - мъжете пият, играят карти и други забавления за периода преди 35 г. Жените като се съберат все обсъждаха коя е подута, коя чака МЦ, на коя и закъснява, как дошло. Не са ми приятни подобни разговори и рядко се заслушвах.