Краят на бакшишите

Есме, до приоритети опира всичко.
Когато трябва да си на положение, държиш се както по добава.
Всичко друго е излишно парадиране и тотално безсмислено пилеене на пари, но всеки си знае.

Има моменти, когато се "изхвърляш", за да си направиш готиното, заслужена награда за труд, това го разбирам, и от време на време и аз го правя, без да мисля, всичко на макс.

Но, каквото и да си говорим дефицитът на качество и обслужване в БГ си е повсеместно.

Много хора ходят на определени места, където знаят, че ще са доволни основно от храната, имат си 3-4 такива, и рядко сядат на нещо ново, в което не са сигурни.

И, както Аврора каза да се видиш с приятел, излезеш нещо на среща и т.н.

Обслужването в Бг е зле, тарикатчетата обаче са и от двете страни - например, историята с неплащането - да си тръгнеш без да платиш, а иначе упорито си чакал 40 минути.... вместо да отидеш на бара с касовата и да поискаш да платиш.... и тогава вече да НЕ оставиш бакшиш и да кажеш защо. Това е по-нормално според мен.

Повечето нямат ресторант в който да идеш и да седнеш, а предимно организират събития от време на време или се включват в тематични състезания и фестове. Мога да изброя имена, но не знам дали ще ти говорят нещо, това не са хора тип шеф Манчев и шеф Роу, които се изявяват в медийното пространство. Аз съм ги открила повечето като съм ходила по такива събития у нас и в чужбина и съм разпитвала какво и как. Сега предстои Bulgarian BBQ Championship - там ще отида на лов за нови попадения.

За продаването - аз купувам доста неща от месарницата срещу Mall of Sofia. Свинско и телешко особено. И освен че е хубаво, е и добре отрязано, защото от други месарници съм купувала също хубаво, но примерно криво отрязани ребра, с част от гръбнака, и трябваше още час да отделя за дообработка плюс загубата на материал покрай това.

За телешко и Walbg са добри, но трябва човек да има път към Троян. Имат онлайн магазин, но аз обичам да си избера на място и да не разчитам на Еконт и Спиди, особено за сурово месо.

Зависи какво ти се яде, няма ресторант, който да е силен във всичко. Даже и в Алхимика да седнеш, има слаби неща в менюто. Като се замисля, в България най-много добри попадения съм имала в Talents в София. Там експериментират страшно много, особено на изпитните вечери, имало е издънки, но е имало и феноменални неща, които обаче за жалост не може да идеш другия месец и да си ги поръчаш пак. Не поддържат постоянно меню.

С рибата е трудно, да, аз пазарувам от местна борса, но има накъде нагоре. Говеда за месо се гледат в средния и западен Балкан и е хубаво месото. Прасета в югоизточна България, към Странджа. И в Северна България, на изолирани местенца. Агнешко също има в Родопите. Има, просто трябва да обикаляш по селата и да имаш контакти, наесен или напролет като заколят да минеш да си го вземеш. Ако някой ти каже че постоянно има прясно месо от всякакви животни, лъже те.

Гледах ,,Кошмари в кухнята", от 20 ресторанта само 2 бяха с чисти кухни, другите бяха леш, мръсотия, мизерия, хладилници и фризери също, а отвън- лъскави и луксозни.

Минавам на обяд през един китайски ресторант да си взема за обяд за навън и казвам да не ми връщат, 20 ст бяха. Жената като почна да вика-не,не и ми досипа само и само да не се бакшиш тези 20 ст. Не бях попадала в подобна стиуация до сега.

Такива са азиатците, не ме учудва, ако е била китайка жената, де.
Обиждат се и не искат бакшиши.

На такава приличаше.

Това стана поле за някаква алтернативна рецензия на ресторанти…

Аз оставям бакшиш, поне 10%.
Тъй като основно плащам с карта, оставям в “тефтерчето” кеш, ако на терминала няма опция за бакшиш.
Ако обслужването не ми допадне, тогава си спестявам и не оставям нищо 😀.
Когато съм придружена, кавалерът ми постъпва по същия начин.

Оставям 5-10% при нормално обслужване взависимост от разни неща. Рядко, но съм оставяла и повече, по абсолютно лична преценка.

Понякога и нищо не съм оставяла. Но рядко.

Давам бакшиш и на бензиностанция и ми прави много лошо впечатление, ако конкретно мъж не го прави това. Моите гаджета винаги са били ок с бакшишите. За мен скръндзав на пари е скръндзав и емоционално.    

Имах позната, купува си обувки за половин средна заплата, но на заведение все няма "дребни" за бакшиш. Накрая добих навика като си делим сметката, да казвам отчетливо "Моята сметка е толкова и оставям толкова бакшиш" или "Колко бакшиш оставяме?" Тя пак се случваше да няма "дребни", но поне да й е неудобно.

Ако човек не се влияе от общия хор, че едва ли не е задължително да оставя бакшиш, не мисля, че би се почувствал неудобно, ако някой се опита да го изнуди по въпроса. Може обаче да се подразни и да си направи изводи за "изнудвача".

Защо трябва да й е неудобно, че оставя или не оставя бакшиш? Нали уж било лично решение това, а сега го налагате на другите, защото е различно от вашето?
Колко дава за обувки или чанти няма връзка. Платила ги е със свои пари. Как ще ги изразходва не е ли лично нейна работа?
Да се правят сметки с чужди пари е грозно.

Човек, който дава половин заплата за обувки, доста се влияе от имиджа си

Тя и познатата се прави на луда, не "бакшиши не оставям", ами "нямам дребни". Но да, така е по принцип.

Всеки има право на своите впечатления. Според някои тука как смея да й го правя "неудобно на познатата", според други "то пък на нея надали й е неудобно".
Но в крайна сметка, както тя имала право да си преценява, така и аз имам право да си правя заключенията. Конкретното поведение само допълва характера й. Не е изолирана черта, но трябва да се познава човека А сега няма да правя психо портрети.