От какво се пропиват хората.

Трудно е да се каже. Според някои, в някои региони ( където се пие наистина много ), мнението е че трябва да се дава на деца алкохол от малки за да се отвратят и да не стават пияници като възрастни. Други пък им дават че да привикнели и да си пият като пораснат като истински мъже.
Незнам кое е правилно и дали има изобщо в тези варианти такова нещо.
Вече съм на мнение че на млади хора не трябва да се предлага алкохол и да се подтикват към това. И ако тъй и иначе си имат отвращението още по-добре, също ако изобщо не употребяват.
На някой голям празник за наздраве с шампанско или бира ( в малки количества) най-добре. / аз самия пия често, някой път и по много, и не съм особено щастлив от този факт /.

Някъде бях чел, че зависимостите включително и алкохолната са както психичните заболявания. Предразположеността за тях се предава генетично, някои хора имат такава предразположеност, но никога не развиват зависимост, при други се проявява при кофти моменти в живота им, при трети става без нищо. За това децата на алкохолици са в двете крайности - или не близват през живота си, или също стават алкохолици.
При мен в младежките си години съм пил наистина много, особено покрай кофти любовни истории, наливал съм се почти всяка вечер като излезем с приятелите ми. Когато обаче в личния ми живот се нормализираха нещата, постепенно ми се изгуби желанието за пиене и сега се правя качествено веднъж на година две.

Нито съм алкохолик, нито не е да не близвам. Пия, като всеки нормален човек - по повод, на ресторант, разбира се по една чаша вино или един, два коктейла. Нямам проблем в "отношенията" си с алкохола, нито мъжът ми, като иска да си пийнем бира или вино след работа, вечер, ми събужда някаква травма и му вдигам скандали. Понякога и аз си сипвам 20 гр.розе след изтощителен ден. Изобщо нямам страх нито за себе си, нито за сина ми дали няма да станем алкохолици или зависими, защото знам, че това нещо няма общо с наследственост.

От няколко дни съм си вкъщи. Разглеждах днес едни албуми от детството ни. Баща ми е бил толкова красив мъж, преди алкохола, просто изписан. Не се сещам за световен модел, по-красив от него. Ако не беше популярно име в бранша си, щях да сложа снимка да видите, че не преувеличавам (черна коса, небесно сини очи, бяла кожа, алени устни, висок). Днес излизахме за пръв път, откакто се роди синът ми и той го вижда общо взето за първи път. Дойде полуизтрезнял, но реших да уважа избора му и просто да си прекараме добре. Много се радва на детето, дадох му го да го гушне. То пък също така му се радва и още в началото взе да го гушка и гали, все едно го познава. Направо забрави, че мама и тати са там. Междудругото, имаше същото поведение с бабата на мъжа ми, която е с тежка деменция. Децата сякаш усещат хората, чиито душа и тяло са тежко болни и искат да предадат малко хубава енергия и емоции. Синът ми доста прилича визуално на баща ми. Красавец е, дано не наследи нюхът му към жени. Гледах после снимки от тази вечер и тези от преди 30 години - какво да ви кажа, разплаках се. Няма и спомен от онзи красив, пълен с живот и ентусиазъм мъж. Един дядо, на около 75 години, подпухнал, подут, с тъжни очи, без живот в тях, само отчаяние и тъга. А той е на 58 години. Имам гадното усещане, че скоро може би ще го загубим.
Сравнявах снимките също така и преди и 4 години след алкохола. За 4 години онзи красив мъж се е състарил с 15. Той е започнал на около 32, на онази снимка, на която е красив е на 31. Открих една, на която е на около 35-36. Състарен, торбички под очите, червените петна, едни налудничави очи, все едно гледащи през теб, косата пооредяла (а генетично няма плешивост в рода, сега почти няма коса),зъбите започнали да се развалят, а е имал прави, бели зъби, както си ги правят сега с фасети. В момента е с чене, разбира се. И тази при тази промяна след 4 години, ние дори още не знаехме, че има проблем. Изобщо не е изпадал в запоите му, дори може би и любовницата му, с която вече е живял тогава, не е знаела или не е обръщала внимание, че е проблем. Аз тогава съм била около 5-6 клас. Запоите и страшните започнаха когато бях 9ти-10ти. Реално, замислям се, при него това състояние, като изключим слабият му характер и това, че е бил цял живот глезен - т.е. нещата, които са го предразполагали, е започнало от момента, в който си е зарязал семейството, за да живее с любовницата си, плюс токсичните им отношения. На снимката, за която говоря още не е бил супер нея. Аз сега съм на 33, той е на 31 там и се замислих - този щастлив човек, с прекрасно семейство, красива съпруга, прекрасни две деца, дори и не е подозирал как ще се развие животът му само след 1 година, а такова светло бъдеще е имал пред себе си. Това ме натъжи, накара ме да се замисля, сега, когато аз имам прекрасен съпруг и син и мое семейство и съм в ролята на родителя, как не бих си позволила никога да затъна така, но и да се питам - защо не се е борил, защо не е взел правилно решение, въпреки грешката си. Но, така е трябвало да стане. Сега аз съм на тези години и моя е задачата да изживее живота си така, както той не е могъл, поради едно или друго обстоятелство. Ние сме шансът родителите ни да получат косвено това, което не са имали и са пропуснали като млади.
Алкохолът sucks

Много патос влагате КРР. Вероятно баща ви е искал да изживее живота си точно както го е живял. Глезене в детството и слаб характер не са оправдания за 30 + годишен и решенията ,които взима. Общо валидно е. За всеки. Напротив, според мен се прикриват и омаловажават психични проблеми в много случаи и не се търси помощ навреме. И аз познавам хора, които си пропиляват живота и талантите, заради пустото пиене. Тъжно е. Даже по отрано почват.

Защо да влага патос, точно такива, драматични са отношенията с баща алкохолик. Когато четох “Направени от вина” на Йоана Елми и аз си поплаках за децата, излагани на такъв порок от малки

А някой познава ли щастлив алкохолик? Аз не, и за това моята теория е различна. По мое пряко наблюдение алкохолици много често стават хора които ненавиждат живота който водят или самите себе си. Много често това са хора които нямат смелост да променят нещо и за тях алкохола е бягството или просто най-лесният начин да се докажат като бунтари каквито никога не са били но много им се иска да бъдат. Алкохола е за най-слабите рицари, това е техния меч.

Имам съученичка, беше алкохоличка, не знам да е имала някакви грижи или труден живот, нормално семейство бяха, интелигентни родители.Та не знам…

Кой казва, че пропиването е от труден живот? Човек може да няма кой знае какви проблеми и да си пие, после пиенето става навик и зависимост, както психическа, така и физическа. Когато един алкохолик опита да не пие му става  зле,  не може да спи, трепери, пие и се оправя. Защо да си нарушава комфорта, като се напряга да търпи абстиненцията, делирите, пък и други грижи възникват,  когато човек е трезвен.  Изобщо пияните са безгрижни хора. Да му мислят близките им....

И това е така.
Затова причини за пропиване бол.
От много лигаване и угаждане в детска възраст също стават безхарактерни идиоти.

КРР, разбирам нещата, такива, каквито са. Ти говориш за ремисия, постигана с висене доживот по клиники и АА, а аз - за превенция и лечение в истинския смисъл, ама не във фазата на баща ти, щото там ремисия няма.
Близките са съзависими и не следва да се въвличат в оказване на помощ на зависими. Пак ти го казвам, ако ще пак да ме изтрият!
Правѝ разлика между лечение и излекуване.

Не е съвсем по темата, но някой ако подскаже специалист за лечение, на лични, за София, ще съм много благодарна.
По темата - пропи се след като започна да поръчва ракиия от цяла България, пие сам от обед. Много свободно време, подобни приятели и запои, ама те не се пропиха. При него май и от редовност на употреба и пак свободното време. Но имам идея, че май и от преди го е влечало. В рода му няма такива. Разпуска с алкохол.

Разпуска от какво?
И кой му купува ракията?

Просто си почива като си свърши работа, ракията сам си я купува.

В случай, че нямате нагласа да го зафичите в клиника, нужен ви е специалист, който ще спечели доверието му, успявайки да разбере (ако не сам, то в екип с общи цели и критерии за постигането им) какво го води към алкохола (стресът много е повърхностен отговор на въпроса) , защо не успява да компенсира, има ли и какви са проблемите му в социалната среда (семейство, работа, близки, приятели), страда ли физически и как се справя с това. Понякога се започва директно с терапии за отказване, ако зависимите пожелаят.

Напълно съм съгласна за съзависимостта. Аз затова вече и отказах да помагам, защото ефект няма (даже и по-зле ставаше, като му обръщахме внимание и постоянно се занимавахме с него двете със сестра ми), а така само единствено тормозя себе си.
Превенция не знам дали има срещу алкохолизъм. Ако говорим за такава, когато си в някаква ранна фаза. Иначе, ако прекалено много се занимаваш с въпроси за превунция на алкохол, цигари, наркотици и т.н.зависимости за децата си, току виж се получил обратен ефект. По-скоро трябва да се възпитава самостоятелен и отговорен човек, а не глезльо или пък противоположното - прекалена липса на внимание и студенина.

Иначе, аз например, никога в живота ми не съм пробвала наркотици. Нищо, даже и трева. Няма общо с баща ми, обаче. А защото мама един единствен път само ми беше казала: Пробвай, ако искаш, ама да знаеш, че от тях ще ти стане сърцебиене, ще припаднеш сигурно, ще ти прилошее, общо взето описа ми физическите симптоми. Тогава бях тийн и абсурд да си причиня нещо такова на тялото. Та, ето това може да е превенция