Въпрос към майките и омъжените - страните ли от неомъжени жени без деца?

  • 10 653
  • 260
  •   1
Отговори
# 195
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 153
И понеже се споменава фейсбук в първия пост.
Всичките ми приятели във фейсбук са хора ,които познавам лично.
Честно казано изобщо не ми дреме кой ме е изтрил от ,,приятели,, във фейсбук.
Ако някой иска да общува с мен може да ме намери по телефона ,не е задължително да е във фейсбук.
А ако не иска-проблемът не е мой.На никого евала не правя.

# 196
  • Мнения: 1 161
Аз забелязвам обратното, избягват ме неомъжените ми приятелки без деца. Когато ме потърсят е винаги за излизане през уикенда и трябва да е без децата и мъжът ми.
Реално защото те търсят твоето присъствие, другите с теб са някакви навлеци, които те не са селектирали в живота си и които трябва да влачите с вас.

Това го разбирам, но монетата си има две страни. За мен това са най-близките ми хира, а децата са реално част от мен. Ако за някого са неприятни, значи не харесва и мен. Разбирам че не е адекватно да сме залепени, но не винаги можеш да ангажираш друг да ги гледа, специално за да не пречат на приятелката ти. В такъв случай срещите за мен стават ангажимент, защото трябва някоя баба специално да дойде да ми гледа децата заради приятелката ми. Тоест няколко човека да се съобразяваме с нея.

# 197
  • Мнения: 3 194
Ами това да искаш хората да те виждат така е нереалистично. Само за теб, твоето дете е част от теб. И само за теб, то е най-важното.
За приятелката ти също ставаш ангажимент - отделя си от времето, а накрая получава раздвоено, направо разтроено внимание и +1, с който трябва да се съобрази къде да седнете, дали е топло, студено, дали духа. Детето ти обаче получава излизане.

# 198
  • Мнения: 11 089
Никой не е длъжен да се съобразява с детето ти .

# 199
  • Мнения: 7 081
За мен срещите с приятели винаги са били ангажимент. Никога не са били за запълване на свободното време защото няма какво друго да правя. Уговаряме се, записвам си го в календара и се разбирам с ММ кой кога гледа детето.
Никой не е длъжен да се съобразява. Ако не ви изнася взаимно, просто не общувате.

# 200
  • Мнения: 28 832
Аз искам среща с приятелка, не с детето ѝ.Ако толкова няма на кого да го остави ще разбера, но ако се смята за неразривна част с децата и мъжа си- не , мерси.Силно вероятно е да останем познати.( имам две деца и мъж 😅)
Иначе семейни приятели си имаме и с тях се събираме всички заедно.Славя богу децата ни пораснаха и можем да се виждаме и бз тях.

# 201
  • Бургас
  • Мнения: 10 673
Три деца имам, обаче когато реша да изляза с приятелки не ги взимам с мен. Ако няма на кой да ги оставя просто не излизам. Не че не се събираме и с децата и семейно и т.н., но е съвсем различно. Има си моменти, в които искаме да излезем и да се видим само по женски. Веднъж или два пъти годишно успяваме да отидем на кратка екскурзия за 3-4 дни, отново сами без мъже и деца. Ако някоя от групата не може, не идва. Но сме си решили, че времето за нас си е само за нас.

# 202
  • Мнения: 294
Ами аз се стараех и наистина "нямах против" в началото, но - виждаме се на кафе - детето на 3-4г си рисува тихо ок, но всяка история бива прекъсвана на 3 мин за нещо.
След кафето "имаш ли нещо против да отидем до парка с катерушките" - какво да каже - не, разбира се, хайде.
Там трябва да следваме детето, други деца тичат, блъскат се, някой реве.

Ами не е особено релаксиращо да си поговорим. Беше за последен път. Може би ако има няколко деца да се занимават помежду си или ако са по-големи. Или ако сме повече възрастни пак би било по-добре. Но 1:1 просто не става.

# 203
  • Мнения: 1 011
С две деца с много малка разлика и едновременно с това писане на дисертация, честно казано изобщо не ми беше до срещи с приятели. Дните ни с мъжа ми бяха разпределени и разграфени до минута, за един период от около 3.5-4 години бяхме като машини просто. Не излизахме заедно, но намирахме начин да взимаме по глътка въздух и да се виждаме с приятелите си.
Разбира се, че имаше хора, които отпаднаха от приятелския ни кръг и не успяха да се впишат в новата ни динамика. Но имаше много голяма част, които останаха. Появиха се и нови познати и приятели, вече покрай децата. Като цяло социалният кръг не е константа, с времето едни хора си отиват, други идват.

Аз лично нямам никакви скрупули да прекратявам отношения с хора, с които отношенията ни по една или друга причина са се изхабили и изпразнили от съдържание. Говоря и за реални, и за виртуални отношения.
В социалните си мрежи имам хора, с които общувам и има какво да си кажа, интересни са ми с нещо, с нещо ме обогатяват. Без никакво значение от семейното им положение, финансовото им състояние, външния им вид, и каквото там. Мрънкалници, политикани, конспиратори и проповядващи всякакви "духовни практики" са ми извън листата. Също и такива, които настояват да сме "приятели" само защото някога при някакви обстоятелства сме имали нещо общо (общ квартал, общо училище, бивши колеги и подобни).

# 204
  • София
  • Мнения: 34 914
Аз забелязвам обратното, избягват ме неомъжените ми приятелки без деца. Когато ме потърсят е винаги за излизане през уикенда и трябва да е без децата и мъжът ми.
Реално защото те търсят твоето присъствие, другите с теб са някакви навлеци, които те не са селектирали в живота си и които трябва да влачите с вас.

Това го разбирам, но монетата си има две страни. За мен това са най-близките ми хира, а децата са реално част от мен. Ако за някого са неприятни, значи не харесва и мен. Разбирам че не е адекватно да сме залепени, но не винаги можеш да ангажираш друг да ги гледа, специално за да не пречат на приятелката ти. В такъв случай срещите за мен стават ангажимент, защото трябва някоя баба специално да дойде да ми гледа децата заради приятелката ми. Тоест няколко човека да се съобразяваме с нея.
Е, нали точно затова предлагат да се видите уикенда? За да може мъжът ти да си гледа децата без да ангажираш баба. И за мен е напълно логично да искат да се видите без мъжа ти и децата ви. Те са приятелки с теб, не с мъжа ти и децата.

# 205
  • Мнения: 2 895
Има си излизания семейно с децата и излизания само по женски. Ако приятелката ми няма мъж, брат, сестра, баби, дядовци и пари за детегледачка, ще я разбера, че всеки път е с децата си. Във всички други случаи - не. И не защото децата са ми неприятни, а заради усещането, че това не е лична среща между нас, а аз съм допълнително забавление и разсейване между храненето, подвикването и тичането по детето. Освен това този тип приятелка често преди това е водила гаджето си и превръщала всяко събиране по женски в събиране по двойки, а не вярвам да не е имала на кого да остави мъжа си. Като цяло такъв тип хора избягвам, защото не обичат да се съобразяват с другите и рано или късно скъсваме отношения.

# 206
  • Мнения: 294
Това е вярно - приятелките, водещи децата винаги, преди това водеха мъжете си. 😁

Разлика в ценностите. Някои хора ценят лично време с приятелите, други предпочитат да комбинират и да са винаги заедно.

# 207
  • Мнения: 3 194
Имах позната, на която мъжът й винаги цъфваше в края на груповите ни срещи по женски. И сяда и го прави неудобно за всички, докато накрая голямата двойка не си тръгне. Може да е било някакъв тип контрол или неисгурност от негова страна или пък тя го е използвала, за да си тръгне или за да го покаже (то не че беше за завист Grinning), но при всички положения тия натрисания бяха нещо между смешно, неадекватно и жалко.

# 208
  • София
  • Мнения: 15 886
Дали приятелките ми ще дойдат на събиране с децата или без, за мен няма никакво значение. Радвам се да ги видя и в двата случая. И преди, докато нямах дете, и сега, когато вече имам.

# 209
  • София
  • Мнения: 44 518
Ооо, криндж е много на среща с приятелки да се домъкне мъж.
С децата съм излизала като бяха в количка, в квартала.
Ако излизам в центъра, организирам всички, нагласям се и отивам без деца.

Общи условия

Активация на акаунт