Попадала съм в ситуация на среща с приятелка да дойде мъжът й, доста неловко преживяване беше /поне за мен/.
За децата нямам нищо против.
За децата нямам нищо против.
- Публикувана: 19 авг. 2025, 02:56 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2025, 19:58 ч.
Въпрос към майките и омъжените - страните ли от неомъжени жени без деца?
Ако приятелка ще разказва с цветни подробности как е забила гадже на купон след бутилка текила, мястото и на децата, и на мъжа, не е там 
Излизам и с деца, без деца, с приятелки - според ситуацията, времето и възможностите на всяки. Обаче ми е супер дразнещо мъж да се мъкне често по женски сбирки. Не, че не се е случвало да сме 4,5 жени и мъжа на едната, но ако е всеки път е дразнещо. Имала съм такъв мъж, който държеше да сме като скачени съдове и упорито опитвах да му създам приятелства, за да си излиза по мъжки, и да ме остави да дишам от време на време.
Последните страници показват една много характерна наша черта: българинът обича деца - своите, чуждите ги търпи до колкото може.
Показва и един от проблемите със социализацията и адекватното поведение на децата: имаме места за деца и такива, на които децата не са желани. Общо взето искаме адекватни деца, които се държат добре на обществени места, имат поведение в ресторанта, могат да общуват и да водят разговори, но … мястото им е общо взето в парка и на площадката с майка им.
Забила била гадже след бутилка текила. Наистина ли ви е интересно да ви разказват това и наистина ли има някой, който иска да го споделя пред публика?
Показва и един от проблемите със социализацията и адекватното поведение на децата: имаме места за деца и такива, на които децата не са желани. Общо взето искаме адекватни деца, които се държат добре на обществени места, имат поведение в ресторанта, могат да общуват и да водят разговори, но … мястото им е общо взето в парка и на площадката с майка им.
Забила била гадже след бутилка текила. Наистина ли ви е интересно да ви разказват това и наистина ли има някой, който иска да го споделя пред публика?
Приятелството предполага реципрочност - едната страна ще слуша за новото гадже, другата - за сополите и поредния болничен, за който в службата пак вдигат пушилка... Ако някой настоява, че само неговата история е важна и достойна за внимание... този контакт отива в архива, въпрос на време, според темперамента на различните хора.
Аз също съм на принципа, че никой не е длъжен да търпи чужди деца. Затова много-много не съм ходила насам-натам с моето дете като беше малко, защото той пък освен мен, никой друг не признаваше и не съм го оставяла нито при баби, нито при други хора, все с мен. Ако ходим някъде, ходим тримата - детето, аз и баща му. Независимо, че беше много послушен, винаги съм се съобразявала, че все пак е дете, а не всеки обича деца, особено пък чужди.
Наистина ли ви е интересно да ви разказват това и наистина ли има някой, който иска да го споделя пред публика?
Може да се правят семейни срещи с децата, да се събират всеки ден с други деца и възрастни... защо обаче трябва приятелките да са виновни за социализацията на децата ви и да не могат да говорят за нещата, които ги вълнуват една вечер месечно?
Дописвам: Не, не смятам, че това показва недолюбване на чуждите деца. Аз харесвам децата, гледам деца на роднини и приятелки постоянно, намирам общ език и мога да твърдя, че децата ме обичат. Това не означава, че на някоя приятелка мома й е приятно да ходи по площадки и заведения с детски кътове.
При мен пък е обратното. С близки приятелки искам да се видя насаме. С тези, с които си губим времето на по кафе, да идват с деца, мъже, любовници, свекърви, етърви, колкото повече, толкова повече.
Самите деца не ми пречат и не е от значение познати ли са или не. Просто обстановката и идеята на срещата се променят.
Самите деца не ми пречат и не е от значение познати ли са или не. Просто обстановката и идеята на срещата се променят.
Както обикновено се бъркат приятели с познати. Децата на приятелите ми не ми пречат. Децата на познати са друга работа.
Говори за себе си.
Приятелите ми са приятели. За мен е все тая дали имат деца или не, но не желая да ми се навират постоянно.
Не знам как да общувам с чужди деца, не знам как да забавлявам чужди деца и не прегръщам и целувам чужди деца току така. Това по никакъв начин не е показателно за отношението ми към родителя.
