Мами в Италия - част 49

Дани, до сега не знаех как изглеждаш За първи път те виждам на снимки
Двете щурачки са много сладки!

И аз не съм чувала за това нещо.
Иначе вече сме подготвени с fiocco azzurro за закачане на вратата след някой и друг ден

Даниелка много са ти сладки момиченцата и какви танци кършат само...сладурки сте големи.

Сонче на диета съм,ако обичаш стига ме съблазнява с тея красоти небесни  

Абе губи ми се едно Деси напоследък....за Денисчето става въпрос.....да се появи веднага,че лощо и се пише в противен случей  

Брави,брави,на вси4ки,стра6ни снимки сте показали!!!Прекрасно изглеждате вси4ки,замисляли ли сте се ,4е преди бременните изглеждаха като ходе6ти параходи,а сега вси4ки едни такива стегнати,това грижата за 4овека,как се отразява,ей И булката стра6на и онези на плажа...
Бимбе,брава на свеки,за апарат4ето.Оба4е хубаво потърси по разли4ните аптеки,разли4ните марки са с разли4ни цени и разли4ни в зависимост от аптеката.Аз когато търсих се нагледах на цени-От най простите 50 до 150 и нагоре.Намерих Angelini на оферта за 65 ина4е бе6е 95.Та не се спирай на 1та аптека.Има и под наем и аз това разбрах,но не е никак изгодно,някъде към 15 евро на ден май бе6е.То за 5 дни 6те си го изплати6 един нов А и е не6то полезно за вси4ки в дома,сега вси4ки го ползваме при нужда,ако бе6е под наем луди пари 6тяха да са.

И тук има такава ками4етта на късмета,обикновено отпред е бродирано фортуна и е от коприна.Но до колкото ми казаха се слага като се роди бебето.Да ама в болницата не я сложиха и аз после съ6то не я облякох на Киара.Стои сега само за спомен.Дрехите които се допират до кожата на децата трябва да са 100% памук,така 4е е не6то абсолютно безполезно.

Все по активни в този форум, колко хубаво е така. Аз обаче не мога да смогвам, а така ми харесва.

Първо да кажа, че с голям кеф ви отварям снимките и се се радвам, нещо взех да се разчувствам защото усещам много приятна атмосфера в този форум. Супер сте всички и снимките ви, и децата на Дани и вкусотиите на Соня (изуми ме) и всичко всичко всичко.

Добре заварила на Десинка (леля). Ти защо си лелята...аз може и да съм пропуснала да прочета ако е било споменато някъде. Благодаря за топлото посрещане  

Ани, ти видя ли сега тея доктори как различни мнения. После ходи разбери заслужава ли си или не тая упойка. Аз в крайна сметка реших без. Като ще страда бебето и аз ще страдам. А да не говоря колко изчетох, и после и доктора и анестезиоложката ми се смяха на това което им казах че съм прочела, като констатираха че е точно обратното. Както и да е, аз решението за мен вече съм го взела. а пък анестезиоложката каза на една акушерка да я викнат като тръгна да раждам, че й е интересно да види какво ще реша като болките са непоносими. Аз обаче съм теле... рогато..и ако ще само заради нея пък няма да я бия тая упойка.

Колкото до моя разказ...и какъв вятър ме доведе в Италия...аз съм разказвала вече, но пак ще кажа щом има интерес.
Моето момче го срещнах в БГ..общи познати...една компания...и така. Той е джеометра, много искрен човек е, много голямо сърце носи, изпълнен е с много добродетели. Няма човек който да не го харесва. Беше дошъл със семейството си, които имат някакъв приятел дядо пенсионер професор по френски...та той с тях. И взе че му хареса, после се запознахме, но нищо не е имало между нас...след това си разменихме мейли, пописахме си... направихме се ICQта и чатихме чатихмеее....докато в един ден, точно на моя рожден ден преди една година (27.04)  той започна да праща някакви странни смси и така и продължи. Какво стана, какво ни удари по главата, след няколко дена вече беше пристигнал и то не беше една любов, едни емоции, едни планове за бъдещето, едни романтични нощи...мамма миа. И така решихме веднага че искаме да се свържем завинаги, да имаме деца, да сме семейство и никога да не се разделяме. Луда работа. Веднага започнахме организацията, при следващото идване на родителите му им троснахме изневиделица новината и така. Всичко беше чудо и приказ. Аз винаги съм твърдяло че пълно щастие няма...ето че има. В този период от живота ми се свързах с този човек, дипломирах се в университета, забременнях, бях много щастлива със семейството и приятелите си...всичко беше перфектно. Както се сещате имало е и не толкова хубави моменти, но друг път ще ви разказвам за тях. Еееееех...чак не ми се вярва че това е моят разказ.

Само да спомена, че идването ми в Италия ми повлия не много добре на психиката. Не мога бързо да се адаптирам към италианския начин на живот, на навиците на този народ, въобще много неща не ми допадат и са ми чужди. Не водя и кой знае какъв социален живот, защото няма с кой...лесно му е на този който казва че от мен си зависело...не е така. къде да ги търся тея хора, по улицата да викам ехооо искате ли да се запознаем, че аз тук нямам приятели и близки...ами не е лесно.
И така...но с времето свиквам, сега нямам търпение да се роди бебето и да дам всичко от себе си за него.
Айде много ви дойде    

Лельо, ти напусна ли го вече сардата или още се разделяте и се събирате? То вашето като любов
Подхвърли малко новини тук от женското царство Как са принцесите?

7 отговора сте нащракали, докато пиша Какво правите вие, бе?! 
[/quote]
Шуретта, ние със сардата сме си направо като бракувани.. само дето той е леко женен, ама нищо Ни ма пуска да си ходя и тва е Ама и не ще да ми се обясни в любоффф Луда работа...
А за женското царство какво да кажа...ДиРокова е вързана за Алето, а пък Джулия се е качила на главата на баба си и щуреят по цял ден...По принцип Джулката като види включено пц-то се лепва за него и никой друг не може да се вреди от нея...
Та такива ми ти работи....

АнДжи, аз съм лелята, първо защото съм си леля по принцип, първо на една сладуранка Джулия, а от 15 дена и на още една бонбона - Алессандра
А иначе, понеже ми харесва израза "Здравейте, аз съм ваш'та леля" А и който има нужда от леля - аз съм насреща....засега от София...пък по-нататък - не се знае....
А пък аз да кажа - мнооого романтична твойта история Дано все така да ти върви

Поздравления за новата племенница! Да е жива здрава и много късметлива 

Благодаря за пожеланията. И аз на всички пожелавам така да се чувстват обичани, така да се чувстват нужни и полезни. Много е хубаво.

Дами, аз ви пожелавам лека вечер          
 и вдигам гълъбите...стига работа за днес.        ...отивам да релаксирам с аша бяло вино и цигарка в къщи      
До кукане и мнооооооого цунки        
 

Ани,Дессинка е сестра на МакДирок,която е един от ветераните на нашата групичка,и моя комшийка.
  Като разгледаш картата в началото на темичката ще видиш,че сме доста народ.Много момичета не пишат вече или се появяват по-рядко.А и както ти е казала Пиколина,повечето вече се познаваме добре,затова и всяко ново лице в обект на голям интерес.
  В началото всяка от нас пишеше коя е и откъде е ...  вече сме се поизморили да се представяме,но постепенно ще ни опознаеш.

sonita, ти си направо невероятна с тези вкуснотии  Тук Davide готви и откри, че много му харесва (толкова по-добре за мен, защото в момента изобщо не ми е до това  ), в началото майка му много настояваше да ни носи храната тя или все да ходим там да ядем, но разбра, че няма да може да излезе нагва с нас  По едно време много ми се дояде зеле, първо трябваше да установим, за какво cavolo иде реч  и след като му показах, какво е най-обикновена зелева салата, човекът сега я яде и ушите му плющят   
Dessinka, aз чак тук чух, че сардите били много инатливи, но като гледам, моят инат ще се окаже много по-голям 
Иначе не знам, все още не мога да твърдя, че ги познавам толкова, но ми допадат много хората, с които се запознавам.
bimba, ние имаме аерозол, можех да ти го дам, след като имаш нужда, но съм много далеч 

А моята "история"... всичко се разви някак много бързо, както казва една приятелка: "със светкавична бързина". Запознахме се в Сардиния в средата на август (бях дошла тук за кратка почивка), спомням си, че онзи ден изобщо не се чувствах добре и дори не съм се замисляла, какъв е този човек. Разменихме си телефоните, видяхме се на другия ден много набързо и може би тогава започнах да усещам, че нещо става  Трябваше обаче да се върна в България, тъй като баба ми беше много зле (почина след няколко дни) и исках да бъда близо до майка. Тогава започнах да виждам, че този човек ме търси, без да досажда, че проявява внимание към мен точно по начина, по който ми харесва, без да е натрапчив и че имаме много общи идеи.
След това обаче неговият баща беше опериран от рак, което забави нашето повторно виждане. В края на октомри и началото на ноември отново отидох в Сардиния за една седмица. Първият ден още той ми предложи да се оженим, запозна ме с родителите си. Всичко идваше някак много спонтанно, без дори да сме го мислели. След като се прибрах в България той ми каза, че не може без мен (идеята беше да го изчакам, докато къщата му бъде готова) и при положение, че имат една необитаема къща, можем да отидем да живеем там. Трябва да призная, че в началото се зарадвах, но след това си дадох сметка, каква радикална промяна ще е всичко за мен. От друга страна, трудно е и да попаднеш на човека, а аз чувствах, че това е той През декември дойде в София за Рождения ми ден, запознах го с майка и татко и аз, и въпреки всички правила, не трябваше да забременея, се оказа, че сме я свършили и тази работа тогава За деца бяхме говорили, че искаме от самото начало и че са добре дошли.
Научих, че съм бременна вече след като бях започнала подготовката по заминаването ми за Италия. Напуснах работа, подготвих документите за брака и заминах.
Все още и аз не мога да свикна с обстановката тук, но постепенно и това ще се случи, вече не е като в самото начало, още повече, че имам голяма помощ до себе си - много търпелив човек, който се стреми да не ми липсва нищо и едновременно не ме ограничава.
Както винаги, съм много дълга, извинете ме   

Ма аз забравих да напиша че танцуват с леля си !
Аз не обичам да се снимам .
Мерси момичета .

EEEE.....не си честна. Тръпнем в очакване. 

Е,супер днес сте се отчели подобаващо

Супер готини снимчициНагледах се и ви се налюбувах  

Ани, снимките се правят в профил,та да изпъкне корема,....какво си го скрила

Бимбе,сигурна ли си,че ви е наложителен?И на мен така миналата зима ми беше казал педиатъра за трахеите(май така беше болестта ),но не го правих,а си дадох само антибиотика ( ) и се оправи   Иначе цените започваха от 40 и нагоре   Нямаш ли някоя дружка с такова нещо???

НЯмамееееееее

Що бе и мен ме има , макар да съм снимана на малко снимки .
Кала , къде скиташ бре   !
Нещо много на бързо минаваш на последък .
Качи и ти някоя нова снимка на Марко !