Дългото чакане след трансфер – тема 119

И аз имах отпадналост непосредствено след трансфера, 2-3 дни, но после ми мина. Имах и убийствено гадни газове 🤦🏻‍♀️ Пак 2-3 дни. След това всичко отшумя. Имплантацията е била око 6-7 ден, но приключи с биохимична. Всичко, което усещаш в момента е от вълнение/хормоните, с които се тъпчеш. Не се шашкай предварително. Успех 🍀

След първия трансфер имах всякакви и различни симптоми.
След втория трансфер нямах абсолютно никакви симптоми.
И двата опита завършиха без имплантация.
Убедих се, че всичко е от лекарствата.

Аз минах през всички симптоми от книгите. То не беше главоболие, уголемени зърна, венците ми кървяха, крампи, гадене, киселини и газове, умора. Всичко от хапчетата. И двата трансфера завършиха с БХ като чхг почна да спада около 10-11 ден след трансфер.

Разликата между странични ефекти от хапчетата и бременност е това че при хапчетата симптомите вървят линейно а пък при бременност трябва да се засилват.

От повечето, които след трансфер успешно са били бременни съм чувала, че просто са знаели, че няма да им дойде и че тестът ще е положителен. Не знам какво са усещали, само това са ми казвали.

Момичета, искам само да ви кажа, че не може да се гадае по симптомите! Точно към края на първата седмица от трансфера започнаха ужасни болки болки при мен. Аз като цяло държа много на болка, цял живот имам болезнена менструация, като тийнейджър съм припадала в ръцете на доктори, гласа ми е изчезвал от болката, но това, което беше първата и втората седмица след трансфера не съм го усещала друг път! Това ме накара и още на седми ден да пусна ЧХГ, което излезе 72 IU/ml На фона на този резултат гърдите ми бяха от спокойни, по-спокойни, а ми се гадеше жестоко, имало е дни,  в които едвам съм се спирала да не повърна! Третата седмица болките в матката спряха, започнаха болки в яйчниците - вероятно от разтягането на лигаментите. Следващата седмица от време на време ме позаболяват, но няма нищо общо с предните две. Гадене не съм имала след първите две седмици, а би трябвало точно сега да е най-силно. Гърдите, може би чак сега започвам да усещам леко напрежение. Изморена съм много, но вечер не мога да спя( това го отдавам на висок прогестерон) общо взето обратното на всичко, което се описва по учебник … Затова, не търсете симптоми, знам колкото е трудно чакането! Но наистина се опитайте да се разсейвате със странични неща …
И още нещо, да видиш положителен резултат е дълго чакано и много желано, но не си мислете, че тревогите спират до тук! След това се започва - дали е в матката имплантирано, има ли жълтъчно мехурче, има ли ембрион, има ли сърдечен пулс и т.н Ако още в началото се тормозите с резултата, представете си какво ви очаква следващите девет месеца! Дайте си почивка и се наслаждавайте на живота!❤

Искам да ви кажа, че отдавна спрях да се подлагам на инвитро, а вадим яйцеклетки на естествен цикъл.Понякога една, но друг път по три.И се чувствам много по- добре. На 15 -16 мм ми ги вадят.тези инжекции при стимулации направо ти разбиват организма, едно килограмите и второ последиците от тях.

Вие реално подлагате яйцеклетките си на инвитро, до колкото знам това е самото оплождане. Това за стимулацията си е личен избор и препоръка на репродуктивният. В някои случаи да се вади по една яйцеклетка е безсмислено, защото за хора като мен е ясно, че ако е само една много вероятно да е с лошо качество и да не става. От 12 антрални изкарахме само една читава заради възпаление, провокирано от автоимунно заболяване открито след това. Да, ако имах нисък резерв сигурно и аз щях да вадя на естествен цикъл. За килограмите не видях нищо негативно при мен, освен че смъкнах няколко, които още не мога да си върна. Това,че стимулацията влияе негативно като цяло на тялото и на емоциите е неоспорим факт.

И аз свалях кг от стимулацията . Бях много учудена , защото повечето жени качват , но при мен стана точно обратното . Относно симптомите след трансфер , аз имах силна  отпадналост , сънливост , гадене , много силни придърпвания в матката , болки в кръста . Нямах имплантация, направих кръвен тест още на 7-ми ден след трансфера на петдневен ембрион . Моят съвет е да не търсите симптоми . Мнаго момиета са писали в темата , че успешният им трансфер е бил без никакви усещания .

Тази една яйцеклетка, която са ти избрали от 12 с генетичен тест ли я определиха.Понеже при мен две  от три се оплодиха и се развиваха , докторът реши на четвърти ден ми ги сложи.

Не, бях на стимулиран цикъл. Имах 12 антрални фоликула, с които стартирахме. До пункция бяха останали само 4 от тях. От тези фоликули бяха изкарани 3 яйцеклетки. Само една от тях беше годна за оплождане. Следователно не съм имала никакъв избор или тест. Точно за това и не бих разчитала на нестимулиран цикъл. Щом от 12 имахме само една читава,ще има да си ги вадя... А не е да кажеш да съм над 35 или с нисък/лош резерв. Просто яйчниците са ми скапани от автоимунно заболяване и предполагаема ендометриоза.

На 15-16 мм зрели ли са? Какво се случва с всяка отделна яйцеклетка, която вадите - оплождане ли я или замразяване и чак като се съберат ще оплождате?

Моя АГ се съгласи да опитаме на естествен цикъл следващия месец (пропускам цикъл след неуспешния ЗЕТ). Ако не се получи нищо и аз ще опитам изцяло на ЕЦ, но със сигурност на друго място.

И аз свалих кг покрай стимулацията и трансфера след това. Нямах апетит, събуждах се рано и не можех да спя много много.
Но пък за учудване и на лекарите след трансфера се чувствах прекрасно! Супер енергична бях, но се пазех де. Не знам на какво се дължи. Дали на висок естроген заради естрофема или друго.. Нямах имплантация. Чудя се има ли други, които да са се чувствали така добре, и на какво го отдават? Не ми се струва нормално предвид всички описани странични ефекти!

От понеделник съм в цикъл и апетитът, и сънят се върнаха със зверска сила! Така че наистина ефектите са били от процедурата.

Имали ли сте промени в дължината на цикъла след стимулация?

Lubanik, аз имах. 1вият цикъл ми дойде що годе нормално, но продължи по-кратко, само около 2-3 дена. Вторият закъсня със седмица и беше ден и половина само активно и после леко зацапваше. 3тия пак беше доста кратък. Общо взето това ми беше 1вият що годе нормален цикъл от юни насам, а имах и хистероскопия (дойде по-рано от очакваното, но пък като дължина си беше добре).

Аз се чувствах така енергична, когато имах биохимична. Бях сигурна, че съм бременна, защото не е типично за мен тази енергия, която имах тогава. За съжаление продължи за кратко.

Не е вярно, че симптомите се засилват, ако си бременна наистина. Ту ги имаш, ту ги нямаш. Появяват се и изчезват. Стреса е огромен, защото знаеш, че се е захванало ембриончето, и се следиш за всичко, хващаш се за сламки. Бях спокойна единствено в деня на прегледа.

При мен нямаше промяна в дължината на цикъла. При всеки е различно.

Аз когато забременях изобщо не усещах никакви симптоми и се бях отчаяла, че нищо не е станало, от тогава се убедих да не разчитам на усещания и симптоми.