Страх от шофиране

  • 986
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 42
Здравейте, мили хора!
Включвам се и аз с моя страх от шофиране.
Преди 14 години взех книжка, малко трудно я взех. Още тогава усещах, че не съм подготвена добре, не съм усвоила добре нещата, трудно ми беше, но я взех. Съответно след това не съм карала нито един път. Може би още тогава трябваше да взема допълнителни часове, а на мен ми беше неудобно да искам още пари от моите родители, при положение, че са дали толкова много.
Сега реших, че трябва да почна да карам по ред причини, поради които се налага. Купих си кола, мислех да се запиша на опреснителни курсове, но първо ще караме с баща ми. Не знам защо така се получава, някои хора се научават много бързо, докато при други като мен много трудно стават нещата. Не искам да се отчайвам, искам да си вдъхвам кураж и увереност. Трябва да вярвам в себе си и нещата лека полека ще се получат.
Обаче имам едно вътрешно усещане, което ме кара да се чувствам много зле. Чувството да си купил нова кола, а да не можеш да го кажеш пред хората, да те е срам, че не можеш да караш. Ей това усещане е много гадно. Сигурна съм, че има хора като мене и знам, че ще ме разберете.
Пиша ви ей така малко да ми олекне, да си го кажа на някой.
Като седна зад волана все едно забравям всичко, не знам какво правя. Страха идва точно от това,че не знам какво да правя, не съм уверена. Може ли да споделите при вас как са се получили нещата? Как превъзмогнахте това нещо, не знам и аз как да го нарека- страх, неувереност, паника?
Имам още много неща да казвам по принцип, но ще стане дълго. А и момичетата, които са в моето положение знам, че ще ме разберат много добре.
А и все си повтарям, че щом всички са се научили, няма как и аз да не се науча. Не е нещо кой знае какво, просто трябва постоянство и да не се отказваме.
На всички, които са като мен, стискам ви палци, прегръщам ви силно, всичко е възможно на този свят. Стига да имаме желание, постоянство и да не се отказваме.

# 1
  • Варна
  • Мнения: 38 530
То и момчета и с в твоето положение.

И не, не всички са се научили.

# 2
  • Мнения: 42
То и момчета и с в твоето положение.

И не, не всички са се научили.
Да, звучи много окуражаващо, благодаря!

# 3
  • Мнения: 52 511
Страхът е полезен, вредна е паниката. Аз шофирам от 40 години и си ме е страх. Даже сега повече, отколкото на младини. Страх ме е най-вече от джигити и неадекватни реакции на други шофьори, от дупки, ТИР-ове... Веднъж кортежът на президента ме хвърли в една пряспа край пътя, защото караха и в двете ленти. Но този страх те мобилизира и те държи нащрек. За паниката потърси психолог. Излизайте да карате сутрин рано в неделя, когато няма трафик, разучи си маршрутите, после вече, като си ги опознала ги минавай и през деня... Лека полека става.

# 4
  • Мнения: 42
Страхът е полезен, вредна е паниката. Аз шофирам от 40 години и си ме е страх. Даже сега повече, отколкото на младини. Страх ме е най-вече от джигити и неадекватни реакции на други шофьори, от дупки, ТИР-ове... Веднъж кортежът на президента ме хвърли в една пряспа край пътя, защото караха и в двете ленти. Но този страх те мобилизира и те държи нащрек. За паниката потърси психолог. Излизайте да карате сутрин рано в неделя, когато няма трафик, разучи си маршрутите, после вече, като си ги опознала ги минавай и през деня... Лека полека става.
Благодаря за споделянето!
Така ще правим.
Аз вярвам, че ще се справя. Някой по-горе каза, че не всички са се справили. То е по-скоро защото са се отказали, не че не могат. Simple Smile

# 5
  • София
  • Мнения: 20 267
Аз смятам, че ако се изпитва, страх, неувереност, тревожност и прочее.
Това влияе на общото Ви физическо състояние - потене, учестен пулс, влияе на реакции.
Съгласна с Хай на 100%.
Нищо не е на всяка цена.

# 6
  • Мнения: 42
Аз смятам, че ако се изпитва, страх, неувереност, тревожност и прочее.
Това влияе на общото Ви физическо състояние - потене, учестен пулс, влияе на реакции.
Съгласна с Хай на 100%.
Нищо не е на всяка цена.
Поисках съвети от тези са били като мене и са се справили.  А не някой да тръгне  да ме разубеждава, че не е за мен.

# 7
  • София
  • Мнения: 20 267
Допълнително часове, полигон или място, където  моце да правите маневри.

Ако сядам зад волана и забравям какво трябва да правя, според д вашето усещане, сте иоасна и за, себе си и за околните.

Не разубеждавам.
Подкрепата от подобни хора не носи ползи, вие открийте какво вас ще ви накара и вдъхне увереност.

# 8
  • Мнения: 700
Някой по-горе каза, че не всички са се справили. То е по-скоро защото са се отказали, не че не могат. Simple Smile

Аз пък те уверявам, че половината по пътищата не са се отказали, ми са си природно гламави. Колкото повече карам - толкова повече се уверявам, че не е за всички тая работа. Ако не стане в скоро време - не се мъчи, че без тва много хора умират по тия калпавите пътища.

# 9
  • Мнения: 42
Някой по-горе каза, че не всички са се справили. То е по-скоро защото са се отказали, не че не могат. Simple Smile

Аз пък те уверявам, че половината по пътищата не са се отказали, ми са си природно гламави. Колкото повече карам - толкова повече се уверявам, че не е за всички тая работа. Ако не стане в скоро време - не се мъчи, че без тва много хора умират по тия калпавите пътища.
Ами то все от нещо се умира.

# 10
  • Мнения: 359
Не знам,какво очаквате да ви се каже при положение че страха си е вътрешно усещане и никои не може да помогне...постоянно като карам срещам неможачи,много е досадно.Които не може да кара,да не се мъчи и така ще намалеят задръствания,а дори е опасно.Две мой близки ,плюс сестра ми се отказаха,защото просто се притесняват и това е стрес. И аз съм минала през това,ще се отпуснете на края,ако не можете здраве да е има и друг транспорт.

# 11
  • Мнения: 1 097
Под страх, според мен се има в предвид фобия от шофиране. Майка ми има такава. Веднъж се е качила да кара и повече не е посмяла. И да, съществува такава фобия. Бившият ми мъж беше психолог и ми е споменавал за това състояние. Но не помня дали сме говорили подробности. Ако е необходимо, наистина се обърнете към психолог.

Последна редакция: пт, 22 авг 2025, 14:58 от Borqna Sto 771419

# 12
  • Мнения: 503
Някой по-горе каза, че не всички са се справили. То е по-скоро защото са се отказали, не че не могат. Simple Smile

Аз пък те уверявам, че половината по пътищата не са се отказали, ми са си природно гламави. Колкото повече карам - толкова повече се уверявам, че не е за всички тая работа. Ако не стане в скоро време - не се мъчи, че без тва много хора умират по тия калпавите пътища.
Ами то все от нещо се умира.
Това е грозно, много грозно. Във времената, в които живеем и убийствените ситуации с шофьори на които сме свидетели ежедневно, изказването Ви е отвратително.
Направете добро и се откажете от шофирането.
Аман от самозабравили се хора.

# 13
  • Мнения: 9 863
Въпрос на тренинг и набиране на опит.
Разни  бабички си шофират най-спокойно, че един млад човек ли няма да се научи?!

Аз бях в абсолютно същото положение.
Скрит текст:
Изкарах курс, дори си купих лична кола, но фактически нямах потребност да шофирам - живеем в малък град, всичко ми е на една ръка разстояние, винаги с ММ заедно сме пазарили, той ме е водил на работа по път за неговата. Майтапих се, че едва ли не трябва да се разведем, за да имам нужда да започна да шофирам.

Мина време. Продадох личната кола, защото не я карах ни веднъж.

Така се случи, че едно лято бяхме на почивка в чужбина и ММ получи здравословен проблем. Наложи се по обратния път да шофирам аз. Улеснението беше, че колата беше автоматик - не се сменят скорости, по-лесно е. Така и се прибрахме на стотици километри - ММ ме наставлява, аз управлявам МПС-то.

Мина още време /години/ - аз единствено извън града го сменях на дълъг път. В градски условия ме затрудняваха хилядите маневри, които е нужно да се правят - а аз нямах опит с тях и не смеех.

И така един ден реших да си купя отново лична кола. Взех една по-старичка, за да се науча. В началото сядах с Валидол под езика - без майтап. Бях неуверена, притеснявах се как ще паркирам, как ще отпаркирам. Гледах да се движа по установени маршрути, които са ми познати, предварително си изготвях маршрут мислено.

Мога да кажа, че единствено с каране и трупане на опит се случват нещата.
В момента си карам без притеснения.
Ако трябва, запишете още някой час упражнения. В началото карайте с придружител. В началото по по-лесни маршрути.
Реакциите също се отработват и това е напълно нормално - сега са умишлени, целенасочени, с времето стават абсолютно механични, без да им обръщате внимание.
Ако сега се предадете и не шофирате след курса, после става по-трудно човек да се реши и да започне от начало.

# 14
  • Мнения: 1 097
Аз бях на 20 +, когато смятах да изкарам книжка, но после така се завъртяха обстоятелства, нямах пари, отделно много стрес ми се насъбра, и се отказах. Сега близките и някои познати се опитват да ме побутват или да питат кога и дали ще изкарвам книжка, но вече не ми се и занимава. Не знам на 30 и кусур кой изкарва книжка. Сигурно има такива хора, но са малко. От хората които аз познавам, най-късно изкаралите книжка са били на по 30-31, и те са най-много 4-5 човека, които ми казаха, че изобщо не са я взели лесно на тия години.

Общи условия

Активация на акаунт